Архимиро Габалдон
Архимиро Енрике де Габалдон Маркес (Argimiro Enrique de La Santisima Trinidad Gabaldon Marquezе) (15.07.1919-13.12.1964), e венецуелски поет, художник и революционер. Син на генерал Хосе Рафаел Габалдон - посланик на Венецуела в Бразилия, и Мария Тереза Маркес. Осмо от девет деца. Учи архитектура и живопис в Бразилия и като художник е бил добре познат в Аржентина и Бразилия. Архитект, учител-ограмотител в отдалечени райони, социален активист, организатор на земеделски кооперации (1946-1947) в планините на Лара, на първата комунистическа организация там. Присъединява се към Комунистическата партия на Венецуела и става боец. През 50-те г. създава тайната радиостанция (1956-1957) “Радио Освобождение”, воюва срещу диктатурата на генерал Маркос Перес Хименес до падането му на 23.01. 1958 г. После е борец срещу империализма на Америка. През 60-те г. става водач на Guerrilla - фронт на въоръжените сили за национално освобождение на Венецуела (FALN). Ръководител на масовото партизанско движение. За главата на Архимиро Габалдон е определена награда, която се равнява на стойността на Нобеловата награда за литература. Загива като партизанин на 45 г. Оставя 4 деца.
Публикации:
Поезия:
