Олег Куваев

Олег Михайлович Куваев, руски писател и геофизик (12.08. 1934 - 8.04. 1975, Москва) е роден на железопътната гара Поназирево, Костромска област. Детството и младостта си прекарва в Свечински район, Кировска област, затова писателят, както и баща му, считали себе си за вятчани. Баща му, железопътен работник, работил в Котелниче, после в Юма, майка му, селска учителка, преподавала в началните училища в селата Кузменки и Юма. Завършва Котелническото средно училище №2 и Московския геологопроучвателен институт „Серго Орджоникидзе” (1958), като студент заедно с професионалистите участва в трудни експедиции в Тян Шан, по горното течение на Амур, в Чукотка. По това време започва да пише, първите му публикации - разкази за впечатленията от експедиции се появяват в популярните списания „Лов и ловно стопанство”, „Около света”. Разказите и повестите на Куваев се публикуват в различни алманаси и сборници. През 1959 г. издава „В онова обикновено лято…”, а през 1964 г. - сборника с разкази и повести „Запалете огньове в океана”, следват „Чудаците живеят на изток” (1965), „Азовски вариант” (1966), „Пролетен лов на гъски” (1967, роман), „Триста години след дъгата” (1968), „Дом за скитници” (1970, роман), „Птицата на капитан Рос” (1970), „Печалните пътешествия на Лев Бебенин” (1970), „До вас и веднага обратно” (1971), „Троен полярен сюжет” (1973, роман). Романтиката на северните простори, силните хора, които ги покоряват, проблемите на младите - такива са основните теми в разказите и повестите на Куваев. Широкa известност придобива романът му „Територия” (1974). До голяма степен романът е автобиографичен, но не само съдбата на вятския младеж Серьожа Баклаков интересува читателя, но как Северът проявява човешкото в хората, как проверява приятелството, нравствените качества. Романът става откровение за мнозина и кара младото поколение отново да види Севера. Посмъртно, през 1976 г., е издаден сборникът му с разкази и повести „Всеки ден като последен” - своеобразно завещание на писателя, както и втория роман на Куваев „Правилата на бягството” (1981 г., Магаданско книжно издателство). Произведенията му са преведени на много езици - френски, немски, испански, арабски, английски, японски, полски, български, словашки и др., екранизирани са. Погребан в старото Болшевско гробище.


Публикации:


За Олег Куваев:

НОВО СЛОВО ЗА КУВАЕВ/ автор: Вячеслав Огризко/ брой 31 юли 2011