Агустин Гомес Лубиан

превод: Никола Инджов

***
Целуна челото ми бялата дама,
целуна го девствено и замечтано.
Да, бялата дама целува челата
на хора, които погиват рано.

Витае в косите ми нейната сянка
и с черна ръка ги разрошва смълчано.
Да, нейната сянка витае в косите
на хора, които погиват рано.

И странния порив в сърцето си сещам,
кръвта ми крилато тупти и припряно.
Да, сещам в сърцето си странния порив
на хора, които погиват рано.

Живота ми вече достига пространство
и време живяно, но неизживяно.
Живян, ала неизживян е живота
на хора, които погиват рано.