Благовеста Ангелова

ДЕНЯТ ПРЕДИ РОЖДЕСТВО

Градът беше обхванат от празничност и спокойствие. Всичко наоколо излъчваше историята на необикновения ден. Слънцето топлеше с ведрината си, въпреки напомнянето на белия сняг за зимата. Хората вървяха усмихнати, одухотворени и добри в очакване на чудото и величието на коледния ден. Те купуваха плодове и орехи, коледни дръвчета и украси. Децата се въртяха около родителите си и се замерваха със снежни топки. Когато видеха някоя по-хубава играчка изведнъж утихваха, заставаха пред майките си, показваха това, което са си харесали и ги поглеждаха умолително. Някъде звучеше коледна песен. Тя прелиташе като птица из замръзналите улици и разказваше историята на малкия Иисус.
Днес градът беше толкова променен! Излъчваше една чистота и неподправеност. Сякаш хората бяха по-добри и състрадателни и забравяха всичко лошо. А небето грееше, обсипано с ангелски усмивки.
В този ден мисълта за доброто не ме напускаше. Аз виждах в спокойствието на шумния град една частица от истинския празник. Да, за съжаление само частица, защото под привидната светла празничност съществуваше толкова болка!
Един беден цигулар дори в навечерието на святото Рождество се мъчеше да изкара прехраната си. Дори с посинели от студ ръце той продължаваше да вае музиката си. Каква ли бе съдбата му? Не можех да разбера. Но все пак усмивката на лицето му говореше, че не всичко е загубено. Той просто се бореше със суровия живот. И аз знаех, че е длъжен да продължи, както и всички други хора бяха длъжни, независимо от съдбата си. Защото светлият празник ни благославяше. Той ни даряваше радост и духовни сили, и показваше пътя на добродетелта. Аз, макар и понякога сломявана от страха и ужаса на сегашното време, разбирах, че той не може да продължи вечно. Знаех дълбоко в себе си, че някъде, незнайно къде, се крие истинската Рождественска нощ, някъде където няма да има гладни и жадни, нещастни и окаяни от действителността хора. Но за да достигнем до святата Коледа всички трябва да се променим вътрешно. И не напразно животът ни е даден - за да усъвършенстваме добродетелите си и да прогоним тъмната страна от себе си. Този идеал трудно може да бъде постигнат. Но все пак стремежът към него трябва да ни дава насоката. И така ще бъде винаги - светът няма да се промени, ако ние, хората, не се борим за светлите идеали и не загърбим омразата. Затова всеки от нас трябва да помогне.
На света няма да има истинско щастие без ние, хората, да сме го извоювали. Да сме го извоювали чрез добродетелност, чрез нравствени ценности. Дори трябва да се отречем от себе си в името на другите, защото този, който се пожертва за своя приятел, за своя познат, за своя враг дори, е истинският човек, който трябва да живее на земята. Истинският човек, в чиито очи гори силно огъня на вечния стремеж към съвършенство.

24 декември 2005 г.

***
Голяма е радостта на човека, успял да се докосне до истинския смисъл на Възкресението. Това е животът, който Бог отново ни дарява. В Неговата велика саможертва прозира безграничната Му обич към света.
Ние, хората, не трябва да забравяме това, и ако понякога изпаднем в труден момент, нека си спомним за страданията на Христос и приемем своите като Божествен дар, който ще ни възвиси и донесе житейска мъдрост. Защото страданията са необходими по пътя ни към истинската светлина. Това ни показа и Бог чрез Своето земно въплъщение. Целият Негов живот може да бъде тълкуван като един символ на духовната сила, в който хората да се опитат да разберат истинското си съществуване.
Възкресението е победата над смъртта и тлението, новото начало на живота. Христос извоюва това за нас и по този начин възкреси душите ни. Той ни показа Пътя, по който трябва да вървим, Истината, която да пазим в сърцата си и Животът, този, който е вечен и води към Него.

29 април 2008 г.