Николай Лесков

Николай Семьонович Лесков [4 (16). 11. 1831, село Горохово, Орловска губерния - 21.II (5.III). 1895, Петербург], руски писател-реалист, е роден в семейството на дребен чиновник. Потомствен дворянин. Учи в Орловската гимназия (1841-1846), но не я завършва. Когато е на 16 г. умира баща му, а имуществото на семейството се изгубва по време на пожар. От 16-годишен работи като чиновник (канцеларист) в Орел, после в Киев (1849), посещава като слушател Киевския университет, самообразова се. Няколко години е помощник- управител на голямо имение, много пътува по страната. В оставка от 1857 г., постъпва на частна служба в голяма търговска компания, която се занимава с преселването на селяни в нови земи. През 1861 г. се установява в Петербург. Писателската си дейност започва със статии и фейлетони. Произведенията му се печатат в „Отечественные записки”, „Время”, „Русская реч”. През 60-те г. Лесков създава редица реалистични разкази и повести: „Угасналото дело” (1862), „Язвителният” (1863), „Житие на една жена” (1863), „Леди Макбет от Мценска околия” (1865), „Кавгаджийка” (1866), пиесата „Разточител” (1867) и др., в които широко е показан руския живот. Една от ранните му статии (1862) - за петербургските пожари - слага началото на дългата му полемика с революционните демократи. Разказът „Овцебик” (1863), романите „Няма къде” (1864; под псевдонима М. Стебницки) и „Нещастните” (1865) са насочени срещу „новите хора” -революционните демократи; Лесков се опитва да докаже безпочвеността на усилията на революционния лагер, създава шаржирани типове на нихилисти - в повестите „Загадъчният човек” (1870) и особено в романа „На нож” (1870-1871). В повестта „Смях и мъка” (1871) сатирично изобразява тогавашната социална действителност. В същото време създава цяла галерия от праведници - могъщи духом, талантливи патриоти на руската земя: роман „Свещеници’ (1872), повести и разкази „Очарованият странник”, „Въплътеният ангел” (и двете - 1873), „Голован, що го смърт не ловеше” (1880), „Печорски антики” (1883, цикъл очерци), „Мислещият само за едно” (1889) и др. В творчеството на Лесков са извънредно силни мотивите за националната самобитност на руския народ, вярата в творческите му сили: „На края на света” (1875-1876; повест), повестта „Желязна воля” (1876), „Левакът. Сказание за един тулски кривоглед левак и за стоманената бълха” (1881), легенди и др. Темата за гибелта на народните таланти с проникновен лиризъм е разкрита в повестта му „Художникът гримьор” (1883). Пише разказите „Човек на пост” (1887), „Просто средство” (публикувани 1917), „Административната грация” (публикуван 1934), „Гонещият нечистата сила” (1879, под заглавие „Коледна вечер у ипохондрика”), „Отбрано зърно” (1884), „Грабеж” (1887), „Полунощни” (1891, повест) и др. В жанра на острата политическа сатира са написани повестите „Зимен ден” (1894), „Дамата и повлеканата” (1894) и др. Последната повест на Лесков е „Заешко убежище” (1891-1894, публикувана 1917). Автор и на „Огледало на живота на истинския ученик на Христа” (1877; публицистика), „Пророчества за Месията” (1878; публицистика); „Свети сенки” (1881; очерк за православната църква). Умира от пореден пристъп на астма, измъчвала го през последните пет години от живота му. Оценен високо едва през 20 век.


Публикации:


Публицистика:

БЕЛЕЖКА ЗА СЕБЕ СИ/ брой 31 юли 2011


За Николай Лесков:

НИКОЛАЙ СЕМЬОНОВИЧ ЛЕСКОВ (1831-1895)/ автор: Любов Калюжная/ брой 31 юли 2011