Джоузеф Стиглиц

превод:  Литературен свят

НЮ ЙОРК. Само преди няколко години, мощната идеология - основана на вярата в свободните и нeограничени пазари - доведе света до границата на разорение. Дори в периода на своя разцвет от началото на 1980-те до 2007 г. капитализмът по американски образец с отслабен контрол от страна на държавата доведе до значително повишаване благосъстоянието само на най-богатите в най-богатите страни на света, а повечето американците наблюдаваха как година след година доходите им или се снижават, или стоят на едно място.

Освен това, растежът на производството в САЩ не беше икономически рационален. Във връзка с това, че голяма част от националния доход на САЩ постъпваше само в ограничена група, икономическият растеж можеше да продължава само при условие на финансирането на потреблението за сметка на стремително растящия дълг.

Бях един от тези, които се надяваха, че по някакъв начин финансовата криза ще научи американците (и други) на необходимостта от повече равенство, по-твърдо регулиране и по-добро равновесие между пазара и правителството. За съжаление, това не се случи. Обратно, възраждането на икономиката с дясна ориентация, управляемата идеология и групите с особени интереси, отново заплашват глобалната икономика или, най-малко, икономиките на Европа и САЩ, където тези идеи продължават да процъфтяват.

В САЩ такова възраждане на идеите с дясна ориентация, чиито привърженици се стремят да приспособят основните закони на математиката и икономиката, заплашва с банкрут по държавния дълг. Ако Конгресът даде мандат за разходи, превишаващи доходите, ще възникне дефицит, който ще трябва да се финансира. Вместо да се стремят да уравновесят доходите от всяка правителствена програма и разходите по повишаване на данъците за финансиране на тези доходи, десните се стремят към използването на «ковашки чук», ? забраната за увеличаване на държавния дълг  принуждава да се ограничат разходите до ниво данъци.

В този случай остава открит въпросът какви разходи ще се считат приоритетни, и ако това не са разходите за изплащане на лихвите по държавния дълг, банкрутът е неминуем. А и съкращаването на разходите  понастоящем, в средата на продължаващата криза, предизвикана от идеологията на свободния пазар, неминуемо ще доведе до продължаване на икономическия спад.

Преди десет години в средата на икономическия бум САЩ се сблъскаха с такъв профицит (профицит - доходната част бюджета превишава разходната част от бюджета. бел. прев.), че той заплаши напълно да ликвидира държавния дълг. Недопустимите съкращения на данъците и войните, значителната рецесия и порасналите разходи за здравеопазване, частично обусловени от задълженията, поети от администрацията на Джордж Буш младши да предостави на фармацевтичните компании свобода на действие при установяването на цените, даже при държавно финансиране ? бързо превърна значителния профицит в рекорден за мирно време дефицит.

«Средствата за лечение» на дефицита на САЩ последваха незабавно след установяването на диагнозата му: да се накара Америка пак да се заеме с работа чрез стимулиране на икономиката, да се прекратят безсмислените войни; да се сдържат военните разходи и разходите за медикаменти, както и да се повишат данъците, поне на най-богатите. Но десните не направиха нищо от гореизложеното, вместо това те настойчиво поддържат още по-голямо съкращаване на данъците за корпорациите и богатите, същевременно съкращавайки разходите за инвестиции и системата за социална защита, което подлага на риск бъдещето на американската икономика и унищожава онова, което е останало от «социалния договор». При това финансовият сектор в САЩ настойчиво лобира за освобождаване от ограничения за себе си, за да може да се върне към предишните си катастрофално лекомислени действия.

В Европа ситуацията не е много по-добра. Докато Гърция и другите преживяват криза, дежурно «лекарство» са старите пакети от мерки за твърди икономии и приватизация, които правят страните, възприели ги, още по-бедни и по-слабо защитени. Това «лекарство» се провали в Източна Азия, Латинска Америка и някои други региони, и точно така днес то ще «претърпи провал» и в Европа. Фактически, то вече претърпя неуспех в Ирландия, Латвия и Гърция.

За съжаление, финансовите пазари и десните икономисти разбраха проблема съвсем наопаки: те са убедени, че режимът на строга икономия поражда увереност, а увереността, на свой ред, ще доведе до икономически растеж. Но твърдата икономия влияе негативно на икономическия растеж, влошава финансово-кредитното положение на правителствата или, най-малко, обезпечава  по-малка доходност, в сравнение с обещаната от защитниците на строгата икономия. И в едното, и в другото отношение, увереността се влошава и се задейства спиралата на икономическия спад.

Необходим ли ни е още един скъпоструващ експеримент с идеи, които отново са обречени на провал? Ние не трябва да го допускаме, но все повече изглежда, че независимо от това, ще бъдем принудени да преживеем още една криза. Неуспехът в Европа или в САЩ при връщането към стремителния растеж ще окаже негативно въздействие върху световната икономика. Неуспехът в двата региона ще бъде катастрофа, дори в случай, че основните страни с развиваща се пазарна икономика постигнат икономически ръст, който не изисква подкрепа. За съжаление, докато те не започнат да се вслушват в «умни глави», светът ще продължи да се движи в тази посока.

(със съкращения)

Project Syndicate, 9.07.2011