Андрей Платонов

превод: Литературен свят

1921г.

***
Истината е тайна, винаги тайна. Очевидни истини няма.

***
Свободата - ето причината за света (космоса и гражданското състояние).

1928-1930 г.

***
Без компартията ни е невъзможно да живеем: отдавна щяхме да загинем от кулака.

1930 г.

***
Сърцето работи по-бавно от ума.

***
Мъртвите остават в онази вечна възраст, в която са си отишли.

1931 г.

***
Котов! Като млад - идеалист; на 30 години - подлец и женкар. На 40? Навярно - либерал!

***
Мислят «свободно» тогава, когато нищо, никаква цел не остава.

1934 г.

***
Пи и мирогледът му се промени.

***
Вятърът, пастир на пясъците.

***
А какво са Пушкин и Гогол, ако не предел?

***
Туркменка - към годеника си-герой:
- Къде е душата ти? - Душата ти е в твоя меч, душата ти е в златната стрела!

***
Истината никога не прилича на самата себе си.

***
Това е рядко, като дъга над Каракум.

***
Има и други страсти, освен любовта, с които може да живее човек, при необходимост.

1935 г.

***
Човечеството - без облагородените от него животни и растения - ще загине, ще обеднее, ще потъне в злобно отчаяние, като самотник в самотата си.

***
Той работеше беззаветно и безплатно.

***
Паричната система винаги отразява прогреса на експлоатация (в смисъл на монетно, валутно, ценностно разбиране).

***
Младо момиче към годеника си на представление в театъра:
- Това е трагично място, тук не трябва да се смеят.

***
Земята е така студена и неуютна, че семейството е нужно като печката за бедния.

***
От страх отначало ми се стори, че Н. Никитин има не една овча глава, а две.

***
Мъжът за жената е като кръст за църквата.

***
За ума всичко е в бъдещето, за сърцето всичко е в миналото.

1936 г.

***
Жена се хвърли под трамвай, обвиниха мъжа. Жената умря. А умря от срам, че е изменила на мъжа си.

1937 г.

***
Колко е прост, доверчив, невзискателен, търпелив народът тук - и децата също, като ангели.

***
Звездите над тъмната гора и бялата, снежна земя.

***
О, сърце, съкровище на моята мъка!

1939 г.

***
Пиеса за баща и син. «Тихоокеанският евреин».

***
«Това е правилно, но не е вярно».

1941-1942 г.

***
Явната демонстративна доброта може да бъде компенсация на тайното зло.

***
- А кога ще бъдеш момче? - (дете към старец).

***
1/3 от хората не работи, а гледа работещите.

***
При много хора умът е заменен от наглост, ирония, насмешка - «вие, интелигентите» и т.н. Но зад това стои невежеството на хулигана. Егоизмът на [разбойника] шмекера.

***
Немците са убили майката на партизанин, минирали са трупа й, трупът са поставили наяве, синът-партизанин вижда майка си, приближава се, прегръща я и - загива.

***
Привърженик и проповедник на «красивия живот»- за него такъв живот е истина и това е цялата му философия.

***
Удоволствието не учи човека.

***
Не бъркайте себе си с човечеството!

***
Майката, раждайки сина си, винаги мисли: ти ли си онзи ? - Жената - път и средство, синът й - цел и смисъл на пътя.

***
Всичко се случва на света и се връща отново- само времето е безвъзвратно.

***
«Скучно е на света без Франция».

***
Дето, сънувало захар и бонбони, - и ги иска от майка си.

***
Сън: Народът се бие едновременно с две, с три, четири чудовища.

***
Висш критик е бил Шекспир; той вземал готови, чужди произведения и преписвайки ги, показвал, как трябва да се пише, какво може да се направи от изкуството, ако се използва по-висша творческа сила. Това е критика в идеален вид!!!

***
Несъмнено, античното изкуство нямало нищо общо с ужасната робска антична действителност; античното изкуство се е появило като противовес, като самозащита, като своего рода компенсация за адската действителност, като призрак, хранещ и утешаващ.

***
Успехът на Робинзон: не са му пречели хората, нито един човек: не е ли в това тайната на всеки успех.

1944 г.

***
Храни душата си с подвиг [и не очаквай] и няма да бъдеш гладен за наслаждение.

***
Природата - не е ли тя един от пътищата към божеството?

***
Драмата на великия и прост живот: в бедно жилище около празна дървена маса обикаля дете на 2-3 г. и плаче - то тъгува за баща си, а баща му лежи в земята, на война, в траншеята, под огъня, и в очите му има сълзи на мъка; той стърже земята с нокти от мъка по сина си, който е далече от него, който плаче за него в сивия ден, в 10 часа сутринта, бос, полугладен, захвърлен.

***
Момче, което е на 8, а изглежда като на 4. Яло е само картофи и черен хляб.

От различни години

***
В сравнение с животните и растенията човекът е неприличен в поведението си.

***
Инстинктът за самосъхранение трябва да се превърне в инстинкт за самопожертвование, хранен от патриотизма. Любов към родината.

***
Всички мъчителни въпроси се появяват, когато не изпълняваш главния си дълг в тази минута.

***
Домашното огнище е началото на родината.

***
Пак война… (говоря с мъртвите си другари)
- Ако бяхме на света, нямаше да се страхуваме.
- Воювай до край, работи до смърт.

***
«Моите сълзи падат не на земята, а на главата на този, който ми върши зло».

***
Докато мъжете и жените още могат да се обичат - не всичко е загубено за човешкото сърце…

***
За държавата онзи работи добре, който има и свое - дом и семейство.

***
Забравена приказка. Най-старата.
За какво беше тя.
Моят баща ми я разказа, а на баща ми - неговият, моят дядо, а той пък я чул от баба си - etc., etc., etc.
- За какво беше приказката?
- Забравил съм. А беше най-интересната приказка. Разказвал я най-старият дядо…
- Кой най-стар дядо ?
- Всички са го забравили. Не знам кой е…