ПРИКАЗКИ НА РУСКИЯ НАРОД
превод: Литературен свят
Държавното издателство за детска литература е предприело, а в начална степен и осъществило, голямо дело: многотомно издание на свода от приказки на руския народ. Отделни сборници с руски приказки са били издавани и преди, но тези сборници са имали толкова съществени недостатъци, че отдавна е дошло време да се издадат руските приказки в нова редакция. Съставителите на такива сборници обикновено са преразказвали приказките, «но - както казва А. Толстой, - са ги преразказвали не с народния език, не с народни похвати, а «литературно», т. е с онзи условен, книжен език, който няма нищо общо с народния». Освен този недостатък, отбелязан от покойния А. Н. Толстой, предишните сборници не са били пълен свод от приказки, т. е много народни сюжети са оставали извън сборниците.
Известната сбирка на руски приказки на А. А. Афанасиев, - общо казано, е една от най-добрите работи в областта на руския фолклор, - но страда от съществен недостатък: приказките е обработвал учен, човек, обичащ народното творчество и познаващ го, но не и художник, а без да си художник, този труд не може да се изпълни много добре. Ако си спомним такъв идеален обработчик на народни сюжети като Пушкин, и качеството на създадените от него приказки, ще стане ясна нашата мисъл, че да се «състави» или «обработи» приказка е по силите само на художник, при това немалък,.
Първият том на руските приказки, обработени от А. Н. Толстой, до голяма степен е задължен за високото си качество на това, че в него е вложен поетичният труд на първокласен писател. А. Н. Толстой излага по следния начин метода си на работа над приказката: «…Аз постъпвам така: от многобройните варианти на дадена народна приказка избирам най-интересния, основния и го обогатявам от други варианти с ярки езикови изрази и сюжетни подробности. Разбира се, налага ми се при такова събиране на приказката от отделни части или нейни «реставрации», да я дописвам, да допълвам липсващото, но го правя в същия стил - и уверено предлагам на читателя истинска народна приказка, народно творчество с цялото богатство на езика и особеностите на разказа».
Този начин на работа, както е доказал А. Н. Толстой, е добър. Но своеобразието на народната приказка е, че тя не е веднъж завинаги създадено и окончателно произведение: тя пътува от уста на уста, от разказвач на разказвач, от преписвач на преписвач; всеки такъв разказвач почти винаги е и съавтор на приказката, т. е. той променя нещо в нея, като от творчеството му приказката понякога става по-добра и придобива по-дълбок смисъл, а понякога обеднява и губи първоначалните си високи качества. Процесът на творчеството на приказката продължава с десетилетия и столетия, в него участват представители на няколко поколения от народа. В този сложен процес мъдрото поетично начало на приказката, оформено в конкретен сюжет, може да изчезне, да се промени, да се преработи в друго начало, в друга идея, може би, също толкова ценна, но друга; накрая приказката може да потъне в забвение и да умре.
Вмешателството в процеса на творчеството на народната приказка от корифеи на литературата като Пушкин и Лев Толстой в миналото, на голям художник като А. Н. Толстой в наше време, има за цел възстановяването, пресъздаването на най-добрия основен вариант на дадена приказка от всички варианти, създадени от народа по темата. Но това е малко, писателите допълнително обогатяват и оформят народната приказка със силата на творчеството си и й дават онова окончателно, идеално съчетание на смисъл и форма, в което приказката ще остане задълго или завинаги. С удоволствие може да се каже, че изданието на първия сборник с руски народни приказки, обработени от А. Н. Толстой, отговаря на най-високите изисквания към тази висока, безсмъртна народна литература.
Но първият неголям том от народни приказки е едва началото на работата; необходимо е да се издаде целият свод от руски приказки. Този свод, освен великата си художествена и етична ценност, трябва да бъде и материално хранилище на съкровищата на руския език, скъпо достояние на нашия народ.
Детгиз разбира значението на поставената задача. Трудът по създаването на свода на руските народни приказки продължава.
Рецензията за първи път е била отпечатана в сп. «Огоньок» (1947, № 26). В тази статия Андрей Платонов дава своето решение на проблема за подбора и издаването на свода от руски приказки. По-късно Платонов според принципите си сам обработва руски приказки.
