Людмила Биковска

превод: Литературен свят

Животът на Андрей Платонов бил кратък и труден, а славата - посмъртна. В. Василиев казал за този писател: “Читателят се размина с Андрей Платонов приживе, за да се запознае с него през 60-те години и да го открие отново в наше време”.

Андрей Платонович Климентов, когото читателят познава под името Платонов, е роден на 28 (16) август 1899 г. Но традиционно рожденият му ден е прието да се отбелязва на 1 септември. Той променил фамилията си през 1920-те г., образувайки я от името на баща си, Платон Фирсович Климентов, шлосер в железопътна работилница в Ямска, до град Воронеж. Андрей учил отначало в енорийско, после в градско училище, а се труди от 13-годишен. “Семейството ни беше … от 10 души, бях най-голям син - работех само аз, освен баща ми. Но не можеше да изхрани такава орда” - писал той по-късно в спомените си.

Юношата работил като помощник-машинист, леяр, електротехник. През 1918 г. учи отново - във Воронежкия политехникум. Но образованието му е прекъснато от Гражданската война, в която се включил през 1919 г. Именно тогава Платонов започнал да пише. Първата му книга е сборникът с очерци “Електрификация”, където се прокарва мисълта, че “електрификацията е същата революция в техниката, и с такова значение, както и Октомври 1917 г.”

След края на Гражданската война Андрей Платонов постъпил в Политехническия институт. След завършването му през 1926 г. работи като губернски мелиоратор, завежда дейността по електрификация на селското стопанство, но не се разделя и с литературната дейност.

Втората книга на Андрей Платонов, сборникът “Синята дълбина”, била съставена от дореволюционните му и следреволюционни стихове.

Но талантът на писателя се проявил най-вече в прозата. След преместването му в Москва през 1927 г. излиза сборникът му с повести “Епифанските шлюзове”, с който започва кариерата му като професионален литератор. В него са събрани произведения, излизали в различни вестници и списания.

Отначало писателската му съдба потръгнала: забелязала го критиката, одобрил го Максим Горки като отзивите на последния се отнасяли тъкмо за Платонов-сатирика: “В психиката Ви, както я възприемам, има сродство с Гогол. Затова опитайте комедии, а не драми. Драмата оставете за лично удоволствие”. Но писателят не последвал този съвет, написал само няколко сатирични произведения. След сборника “Епифанските шлюзове” една след друга излизат книгите му “Съкровен човек” (1928) и “Произходът на майстора” (1929). Но фортуна се отвръща от него, след като разказът “Усъмнилият се Макар” получил рязко отрицателна оценка. Издателствата по идеологически съображения отклоняват произведенията му.

Следващата му книга “Река Потудан” се появила едва през 1937 г. В нея влезли разказите “Юлска буря”, “Фро”, “Река Потудан”, “В зората на мъгливата младост”, “В прекрасния и яростен свят” и др., основни теми на които са любовта, щастието, самопожертвованието за светлото бъдеще.

През това време се ражда такова крупно произведение като романът “Чевенгур” (1929, в първа редакция - “Строители на пролетта”, 1927), социално-философска драма, в която, по думите на автора, се съдържа “опитът му да изобрази началото на комунистическото общество”. На руски език романът се появил в печата чак през 1989 г. в издателство “Съветска Русия”. В него намерили отражение преди всичко юношеските надежди на писателя за революцията като “жив, строен организъм”. В 1930 г. се ражда още едно крупно произведение на Платонов - повестта “Котлован”, видяла бял свят също много години след смъртта на писателя.

През 1931-1935 г. Андрей Платонов работи като инженер в Наркома на тежката промишленост и продължава да пише. Появява се пиесата “Високо напрежение”, повестта “Ювенилно море” (1931), незавършеният роман “Щастлива Москва” (1933-1934).

През 1934 г. писателят заедно с група колеги посещава Туркмения. След това пътуване се появяват повестта “Джан”, разказа “Такър”, статията “За първата социалистическа трагедия” и др.

В периода 1936-1941 г. Платонов се изявява в печата най-вече като литературен критик. Под различни псевдоними той публикува в списания “Литературный критик”, “Литературное обозрение” и др. Работи над романа “Пътешествие от Москва в Петербург” (ръкописът бил изгубен в началото на войната), пише детските пиеси “Къщурката на баба”, “Добрият Тит”, “Неродна дъщеря”.

В началото на Великата Отечествена война писателят е евакуиран със семейството си  в Уфа, където излиза сборникът му с военни разкази “Под небето на Родината”. През 1942 г. той е доброволец на фронта като редник, но скоро става военен журналист, фронтови кореспондент на “Красная звезда”. Платонов заболява от туберкулоза, но остава на служба до 1946 г. включително. По време на войната като отделно издание три пъти излиза разказът му “Одухотворени хора”, публикувани са още три негови сборника с проза: “Разкази за Родината”, “Броня” (1943), “В страната на залязващото слънце” (1945).

В края на 1946 г. е напечатан един от добрите разкази на Платонов - “Завръщане”, който съществено повлиява на съдбата на писателя. В него авторът чрез “семейството на Иванов” (такова е първоначалното заглавие) изследвал промените в живота на хората от следвоенно време. Разказът без основания е признат за клеветнически и слага край на публикациите на писателя приживе.

В края на 1940-те г., лишен от възможността да се прехранва с литературен труд, писателят се занимава с обработка на руски и башкирски приказки, които излизат в някои детски списания.

Независимо от болестта и нищетата, в последните години от живота си писателят продължава да работи много и упорито. Главни герои на произведенията му са “одухотворените хора”, на които са присъщи спокойното достойнство и упоритостта. Любимите мотиви на Платонов са “светлината на живота” и “паметта на сърцето”, така необходими за нравственото съзряване и усъвършенстване на човека.

Последното му произведение, пиесата “Ноев ковчег”, остава незавършена.

Писателят умира на 5 януари 1951 г. в Москва.

Частичното му завръщане към читателя се състои едва в края на 1950-те г., а изцяло - в края на 1980-те г.

(със значителни съкращения)

Центр развития русского языка