Пьотр Чалий, Татяна Малютина

превод: Литературен свят

На 23.07.2011г. се навършват 185 години от рождението на Александър Николаевич Афанасиев

Роденият във Воронежка губерния Александър Николаевич Афанасиев е изтъкнат руски учен от XIX век. Той е задълбочен историк на културата и изследовател на руската литература, правовед, етнограф, фолклорист и журналист.

Главният труд на Афанасиев бил издаденият в осем части свод от «Народни руски приказки». Сбирката на Афанасиев, включваща 600 текста, остава ненадмината и досега по широта, богатство и разнообразие. Тя е замислена като «труд на учен». Към приказките от руските губернии от архива на Руското Географско общество Афанасиев добавил и записаните от В.И. Дал, П.В. Киреевски, И.И. Срезневски. Изследователят подготвил текстовете за печат, систематизирал ги и написал «необходимите филологически и митологични бележки». «Вие четете при Афанасиев истинските приказки на руския народ, без разкрасяване…» се отзовал за труда на фолклориста Н.А. Добролюбов.

Афанасиев разбирал, че децата не могат да усвоят пълния свод от приказки. Още при съставянето на първата част, той писал на Срезневски: «Съгласен съм с Вас, че при издаването на приказките трябва да имам предвид и малките читатели. Но реших да пусна отделно издание за децата, като не запазя областните особености на говора, без да обременявам книгата с бележки и избера най-добрия от няколко варианта» .

През 1870 г. с усилията на Афанасиев в Русия излязла книгата «Руски детски приказки». В нея влезли такива познати и любими на всички нас приказки като «Лисицата и жеравът», «Кръглото хлебче», «Василиса Прекрасна», «Царкинята-жаба» и много други. Без тях сега е невъзможно е да си представим родната литература за деца. Записвайки тези приказки, предавани по-рано от уста на уста, от поколение на поколение, Афанасиев ги спасил от забравата и ги направил достъпни за всички.

Трябва да отбележим главния научен труд на А.Н. Афанасиев - тритомника «Поетични възгледи на славяните за природата. Опит за сравнително изучаване на славянските предания и вярвания във връзка с митичните сказания на другите родствени народи». Подобен труд преди Афанасиев не познавала не само руската, но и чуждата наука. Ученият скромно нарекъл изследването си опит, но този опит е ненадминат и досега. «Поетични възгледи на славяните за природата» е един от класическите трудове не само на руската митологична школа от XIX век, но и на световната наука за фолклора. Специалното значение на работата на Афанасиев е в богатството на огромния събран материал, в установяването на живите връзки в езика, както и преданията в тяхното историческо развитие. Този безценен материал е взет от историята, етнографията, митологията, словотворчеството на десетки народи.

А.М. Горки през 1910 г. писал: «Тъй като нашият народ е герой, каквото и да крещят модните контета, за запознанство с неговия дух, с творчеството му е добре да се познава книгата на Афанасиев «Поетични възгледи на славяните за природата» - стара, но добра книга, и направена с любов. Ако ви попадне… - прочетете я внимателно».

Впрочем, Лев Николаевич Толстой я проучил детайлно. Сергей Есенин в гладните години за пет пуда брашно (!) придобил заветния тритомник на Афанасиев и смятал това за най-щастливото събитие в живота си, подарък на съдбата. Великият руски поет «правел извадки от текста на Афанасиев и веднага ги преработвал в стихове». Достоевски, Лесков, Мамин-Сибиряк, Бунин, Блок, Алексей Толстой, Пришвин, Платонов, Соколов-Микитов, Шолохов, Шергин - това е далеч непълният списък от имена на руски писатели, за които трудът на Афанасиев станал «жива вода» в собственото им творчество.

* * *

Ю.И. Селезньов, писател, критик, отбелязва: «Ние достатъчно свободно се ориентираме в древногръцката митология и вероятно повечето от нас няма да сбъркат Аполон с Арес, Афродита с Атина…

Но попитайте който и да е образован, начетен руснак, напълно сериозно възприемащ се като културен човек, защо, да речем, в «Слово за полка на Игор» русите се наричат внуци на Даждбог, а песнопоецът Боян - внук на Велес?.. Кои древни митични и полулегендарни персонажи прозират зад образите и деянията на нашите билинни герои - Святогор, Микула Селянинович, Поток, Дуная, Волхва Всеславич, Иля Муромец, Добрина Никитич? В какви епохи ни водят приказните образи на Иван царския син, Царкинята-жаба, Василиса Премъдра, Царевна Несмеяна?.. Какво знаем за полулегендарните ни праотци и славянски вождове? Кои са Рус, Чех и Лях, Родим, Вятко?.. Защо много от исторически засвидетелстваните хунски и древногермански вождове носят славянски имена?…

Много ли от нас ще могат да отговорят нещо ясно на въпроси от този род?..». Едва ли.

Трудовете на А.Н. Афанасиев обясняват, че началната история на далечните ни предци в по-голямата си част се е запазила не във веществените и документално исторически свидетелства, а в дошлите от дълбините на вековете предания и поверия, легенди и приказки, песни и пословици, билини и поговорки. В тези безценни творения е душата на народа, първородните извори на нашите духовни, нравствени, обществени ценности.

Замисляли ли сте се защо, изпращайки някого на далечен път, махаме след него с ръка? Обяснението е при Афанасиев: «Когато някой заминава от къщи, оставащите му махат с кърпи, за да бъде «пътят му като покривка за маса» - равен и гладък».

Още една извадка от «Поетични възгледи славяните за природата»: «Дъждовните облаци от памтивек изглеждали като небесни кладенци и реки… Умивайки земята, те й връщали силата на плодородието, украсявали я с разкошна зеленина и цветя и като че ли я възкресявали от зимната смърт към нов щастлив живот. Оттук, първо, се появило вярването, че дъждът, особено пролетният, дарява онези, които умива, със сили, здраве, красота и плодородие… Оттук пък, второ, възникнал митът, общ за всички индоевропейски народи, за живата вода, която изцелява рани, дава здравина, кара разсеченото тяло да сраства и връща живота».

Афанасиев в трудовете си акцентирал вниманието си върху това, че «често от един метафоричен израз, като от зърно, възниква цяла редица предзнаменования, вярвания и обреди, оплитащи човешкия живот с тежки вериги». Ученият полагал всички усилия, за да разбере, и следователно да разкъса невидимата мрежа на предразсъдъците и «да види света със светли очи».

* * *

Бъдещият етнограф-фолклорист е роден в град Богучар, Воронежка губерния на 12 юли (ст.ст.) 1826 г. Баща му бил околийски служител в съда. Като чиновник от ведомството на прокурора той следял за спазването на законността, за правилното водене на съдебните дела в Богучарска околия. В спомените си Афанасиев отбелязва, че баща му «справедливо бил смятан за най-умния човек в околията и към него се обръщали мнозина във важни юридически случаи за съвети». Скоро баща му бил преместен на служба в съседен град - Бобров. В него и преминало детството на Александър Афанасиев.

Вкъщи той усвоил грамотността. После с по-големия си брат продължил образованието си при местните свещеници. «И първият, и вторият отец Иван - по-късно си спомнял Александр Николаевич - съвсем не бяха лоши хора, но възпитани в семинарията, те бяха запознати само със суровия дух на възпитанието и ни разясняваха, че коренът на ученето е горчив».

От дете Афанасиев обичал приказките. «Наслаждение и трепет» го завладявали, когато вечер в ъгъла на тъмната стая, затаил дъх, той слушал вълшебните, поучителни и добри истории, разказвани от жените на двора. Любовта му към книгите по-късно не заличила ярките впечатления от устните народни приказки.

През 1837 г. Афанасиев постъпва във воронежката гимназия и преминава пълен седемгодишен курс на обучение. По-късно той с частица ирония описвал своето обучение там. Латинският водел А.И. Белински - «почтен старец с груб глас и с големи странности». Кроткият, знаещ добре предмета си педагог бил постоянен обект на детските лудории. «Случвало се е много пъти целият клас да се наговори и да напишем с тебешир урока на дъската, зад учителското кресло, а на въпросите на учителя да отговаряме по дъската. Внимателно следящ по учебника за отговорите, той не забелязваше нищо. Няколко пъти поред понякога му показвахме един и същ урок или превод и всичко минаваше безшумно». Но в същото време Афанасиев смятал, че «латинският език беше единственият, който се преподаваше в гимназията сносно».

На нови езици бъдещия фолклорист учели в гимназията немецът Карл Иванович Флям и французинът Карл Иванович Журдан. «Нашите Карл Ивановичи - писал по-късно Афанасиев - бяха жалки хора; беше явно, че нямат никакво образование и никога не са и мислили да учат юношите, но коварната съдба, отдавна свикнала да превръща всеки чужденец в Русия в педагог, беше изиграла с тях все същата стара комедия».

Учителят по немски Флям лошо знаел руски и гимназистите изобщо не го уважавали. На уроците той често грешал и бъркал руските думи и изрази. Вместо да каже «сложете ударение», казвал: «направете удар». И учениците, забавлявайки се с него, удряли с юмруци по тетрадките. Немецът се вбесявал, но не можел да обясни какво иска и целият клас му се смеел.

Идвайки си през ваканциите в Бобров, Афанасиев потъвал в света на книгите. Библиотеката на дядо му, периодичните издания: «Библиотека за четене», «Отечествени записки», «Московчанин», «Пантеон», «Репертоар за руска сцена» били богат източник за утоляването на страстта му към четене, на което той посвещавал цялото си време. Но с четене Афанасиев се занимавал не просто да се развлича или приятно да прекарва времето си. Той винаги имал хартия и молив, внимателно си водел бележки и ги пазел.

След завършването на гимназията, Афанасиев постъпил в юридическия факултет на Московския университет. Избирането на факултет явно станало не без влиянието на бащата, чийто авторитет в очите на Александър Николаевич бил винаги висок и непоколебим.

След завършването на университета Афанасиев се опитал да се заеме с научно изследване на древноруското право. Но възгледите на младия учен, изказани по време на открита лекция, предизвикали неодобрението на главния слушател - министъра на просвещението С. С. Уваров. Година и два месеца след лекцията си Афанасиев не можел да устрои на служба, изпитвайки големи материални трудности.

После бил приет на работа в Московския главен архив на Министерството на външните работи. В него служил от 1849 до 1862 г. Службата в архива давала на Афанасиев възможност да се занимава с любимата си дейност - изследване на историята, правото, литературата, народната поезия, с издаване на произведения на фолклора.

По това време той печата в сп. «Современник», «Отечественные записки», «Русский вестник», «Библиографические записки», във в. «Московские ведомости» и «Санкт-Петербургские ведомости».

Афанасиев бил член на редица общества на учени: Обществото за история и руски старини при Московския университет, Руското географско общество, Московското археологическо общество, Обществото на любителите на руската словесност при Московския университет.

През 1862 г. Афанасиев бил уволнен за политическа неблагонадеждност. Властите научили, че той е един от тайните кореспонденти на А.И. Херцен. Афанасиев бил уволнен без пенсия и без правото занапред да заема държавна служба. Започнали житейски лишения, Александър Николаевич заболял от туберкулоза. С огромно усилие успял да стане секретар в Московската Дума, а после, година преди смъртта си - секретар в мирови съд.

Афанасиев живял само четиридесет и пет години.

* * *

Всички, които познавали Александър Николаевич, се отзовавали високо за личните му качества като човек и учен. Подчертавало се огромното му трудолюбие и изключителната му работоспособност, неподкупната му честност, предаността му към науката, принципността и твърдостта на убежденията, независимостта на мисленето. Високият ум се съчетавал при него с редки душевни качества - откритост, остроумие и веселост, което му позволяло да бъде «душа на обществото». При това, според мнението на мнозина, Афанасиев, бил «не винаги, може би, внимателен, понякога твърде горещ и с невъздържан език».

Иван Сергеевич Тургенев в писмо до А.А. Фет в 1872 г. размишлявал с горест: «Неотдавна А.Н. Афанасиев умря буквално от глад, но литературните му заслуги ще се помнят, когато ние с Вас, любезни приятелю, отдавна ще бъдем покрити от мрака на забравата».

(със съкращения)

http://www.rospisatel.ru/ 06. 2011 г.