Александър Николаевич Афанасиев (11 (23).07. 1826 - 23.09. (5.10.) 1871), руски фолклорист, историк, литературовед, изследовател на духовната култура на славянските народи, е роден в град Богучар, Воронежка губерния, където баща му служи като околийски служител в съда. Дворянин. Завършва воронежката гимназия и юридическия факултет на Московския университет (1848), още като студент сътрудничи на сп. «Современник» (1847) и «Отечественные записки» (1848). През 1849 г. започва работа в московския главен архив на Министерството на външните работи, а през 1856 г. става началник отдел, а скоро и началник на комисията по печатането на държавните грамоти и договори към архива. На тази длъжност работи до 1862 г. Публикува 68 статии в «Современник» (1849-1852 г.), «Отечественные записки» (1850-1860 г.) и др. В 1858-1859 г. издава сп. «Библиографические Записки». В периода 1855 - 1863 публикува в осем части “Народни руски приказки”, включващи около 600 текста. През 1860 г. публикува сборника «Руски народни легенди» (Москва). През 1862 г. е принуден да напусне службата си, с големи усилия успява да си намери място като секретар в Московската дума, а после в съд. Продължава да публикува статии в «Библиотека для чтение» (1864), «Филологически Записки» (1865). Издава главния си труд - фундаменталния «Поетични възгледи на славяните за природата» (3 т., Москва, 1865 - 1869). Последните му произведения са «Руски детски приказки» (2 ч., Москва, 1870; 2 изд., Москва, 1886) и «Руски заветни приказки». Умира от туберкулоза на 45 г. Погребан на Пятницкото гробище в Москва. Историко-литературен интерес представляват непубликуваните дневници на Афанасиев.

Публикации:

За Александър Афанасиев:

“ДА ВИДИШ СВЕТА СЪС СВЕТЛИ ОЧИ”/ автори: Пьотр Чалий, Татяна Малютина/ брой 31 юли 2011