АМЕРИКАНСКИ ДОМАТИ

Веселин Стоянов

Бяхме съседи по вила. Казвам бяхме, защото той почина малко преди промяната. Още когато купихме мястото, той дойде да се запознаем. Пенсионер, среден на ръст, с оредяла коса, балкански мустак, сини очи и леко прегърбен от дългите години прекарани зад волана на ТИР-а, бай Кръстьо не правеше впечатление с нищо. Жена ми дори каза, че ако го срещне след седмица, надали би го познала.

По време на строежа на вилата се сближихме. Помоли да ми помага срещу скромно възнаграждение. Приех. Ползвах услугите му, когато имаше още работа. С него сковахме и една барака за съхраняване на строителните материали, които липсваха на пазара по това време. Проблем беше и намирането на майстори-зидари, защото те бяха ангажирани със строителството на Народния дворец на културата.

Съседът ми се оказа много приказлив човек. Споделяше семейните си и финансови проблеми. Двамата му сина, на 14 и 16 години, не искали да спят заедно в една стая, а къщатата му се състоеше от две стаи и кухня. Каза ми, че отделят всеки месец по малко пари от заплатата на жена му, за да надстроят още един етаж. Не е лесно, казваше ми той, правим икономии и мисля, че до две-три години ще успеем.Друг проблем на бай Кръстьо беше съпругата му.Тя беше десетина години по-млада от него и работеше като медицинска сестра във Военната болница. Апетитната на външен вид жена даваше повод на мъжа си да я ревнува и на сън. Тревожеше го нейната нощна смяна, когато дежурни в отделението оставали тя и един лекар.

- Всичко може да се случи, на жена доверие можеш ли да имаш? - казваше бай Кръстьо и засукваше нервно мустак. Беше се запознал с лекарите от отделението и намираше един-двама за потенциална заплаха.  Увещаваше жена си да се премести в друга болница или поликлиника, където няма нощни смени. Тя, обаче, му възразяваше с един наистина железен аргумент: заплатата във Военна болница, с различните добавки към нея е почти двойно по-голяма в сравнение с другите лечебни заведения, а щом ще строят, трябват пари. Така ревнивият съпруг капитулираше и за утеха му оставаха дребните заяждания с нежната му половинка, на които тя не обръщаше внимание.  Голяма изненада за мен беше безграничното му преклонение пред всичко американско. Не можех да си обясня тази му слабост, затова понякога си позволявах да го подразня,  като твърдях неща, в които и аз самият не вярвах. Казвах му, че Съветският съюз превъзхожда  Щатите във всички сфери на техниката, науката, културата. Един от примерите, които му сочех беше Гагарин, който пръв полетя в Космоса. Бай Кръстьо беше вън от себе си, когато чуваше подобни твърдения.

- Гагарин никога не е летял в Космоса. Това е гнусна измислица на съветската пропаганда, с която, както и с много други като нея, целят да докажат превъзходството на социалистическата система над капиталистическата.

Събеседникът ми си имаше изработена позиция по всички въпроси на техниката и военното дело и не отстъпваше от нея. За него Америка беше еталон за подражание. Опитвах се да го убедя, че не може една политическа и икономическа система да е носител единствено на най-отрицателните качества, а друга - само на най-положителните. Откровено казано, възраженията ми често имаха самозащитен характер, защото аз познавах съседа си отскоро и не знаех дали неговите „възторзи” от американската действителност не са продиктувани от Службите, с цел проверка на моята позиция. По тоталитарно време това беше обичайна практика.

Така дойде един 1-ви април. Купих от Женския пазар (тогава Георги Кирков) 10 корена домати и реших да ги засадя още същия ден. Забравил бях, че това е деня на шегата и се залових сериозно със задачата. Тъкмо приключвах, когато пристигна бай Кръстьо.

- Весьо, много рано садиш. Ще падне я слана, я град и ще отидат на вятъра и парите и трудът ти. Изчакай да се затопли, сега е рано.

- Не е рано, бай Кръстьо. Това е американски сорт, не го лови ни слана, ни градушка. Ти сам си ми казвал, че американските постижения нямат равни на себе си.

- То по принцип е така, но сланата и градушката не питат дали сорта е американски или съветски.

- Може и да си прав, но ще поживеем и ще видим.

С това исках да избегна по-нататъшен спор със съседа. А и не разбрах как се изплъзна от устата ми шегата за американския сорт домати.

Мина около месец. Отидохме със жена ми на пазара, за да видим какви са цените на зеленчука и плодовете. Видях домати и ми хрумна една идея.

- Дай да купим 2 килограма, - казвам на жена ми.

- За какво са ти толкова много. Още са скъпи, а и качеството им не е добро. Ще се развалят за няколко дни.

Купих колкото си бях наумил и на другия ден бяхме на вилата. Приготвих игла и тънко найлоново конче и когато започна да се стъмнява пристъпих към осъществяване на плана.  Приших към всяко стъбло по няколко домата и се прибрах доволен от свършената работа. Жена ми ме погледна с недоумение:

- Какво целиш с тази детинщина, ще ми кажеш ли?

- Утре ще ти обясня, не ме притискай сега.

Станах рано на другия ден и застанах зад прозореца в очакване да се появи любопитния ми съсед. Не мина много време и го видях как наднича към моите „американски” домати.Не се стърпях и излязох на терасата.

- Добро утро, бай Кръстьо, наспа ли се?

Той не ме и погледна, вперил очи в доматите.

- Абе, Весьо, какво е това червеното?

- Амиии…домати

- Как домати, бе. Те до вчера не бяха цъфнали, а днес вързали! Та и червени отгоре на всичко!

- Я ми кажи, ти спомняш ли си, че когато ги садих, аз ти казах, че те са американски сорт.

- Че какво като са американски? То не може без да цъфнат да вържат. Никъде го няма!

- Може, може. Американската наука е измислила този сорт и ти не бива да се съмняваш в това.

- Добре де, как така никой не е чувал за това чудо? Ти откъде купи разсада?

- Донесе ми го човек от Америка и само тези 10 корена, защото забранявали да се изнасят нови сортове за комунистическите страни.

- Мога ли и аз да си купя такъв разсад? Ще платя колкото струва. Ти колко пари даде?

- На мен ми е подарък, от близък човек. А ти защо ще даваш пари, аз ще ти дам семе от моите домати.

- Наистина ли ще ми дадеш?

- Че ако на теб не дам, на кого друг ще дам?

- Мисля си, че ако завъртим тази далавера, можем да изкараме добри пари. Всеки ще се натиска за такъв сорт.

- Можем да изкараме добри пари, наистина.  Ще направим кооперация с теб, ще вдигнеш етажа за няколко месеца. Пък може да си купиш и някоя американска кола, макар и на старо. Шевролет ли ще е, Буик ли…

Бай Кръстьо си тръгна с приповдигнато настроение. Едва скриваше вълнението си. Аз се чувствах малко неудобно, защото започнах от една шега, без да очаквам, че съседът ми ще се запали толкова много.

На другия ден, привечер, бай Кръстьо ми беше гост.

- Весьо, снощи пийнах една ракийка в кръчмето с приятели. Разказах им за твоите домати. Присмяха ми се. Ти да не си се помайтапил с мен?

- Защо да се майтапя? - продължих шегата.

Бай Кръстьо не ми каза нищо повече за „американските” домати. От друг съсед научих, че му лепнали прякор „американския домат”.  Прецених, че дошло време да се извиня и обясня странния майтап.

- Бай Кръстьо, ти величаеш всичко американско, друг - всичко съветско. И едните и другите могат да се похвалят с велики постижения във всички сфери на живота. Знаеш ли обаче, че от тези плодове на човешкия гений се възползват най-много военните и икономическите акули, които ламтят за колосални печалби. Ще ти дам само един пример: учените разбиха атомното ядро и първото нещо, което направиха военните и политиците бяха атомни бомби, а не електрически централи в служба на хората. С тия бомби американците изгориха живи мирните жители на два големи японски града. Това е само един от хилядите подобни примери. Запомни едно: зад бляскавата витрина не всичко блести, по-скоро смърди. А за шегата моля да ме извиниш.

- Не се сърдя, Весьо, знам че си падаш шегаджия, аз съм си виновен, че налапах въдицата.

С бай Кръстьо си останахме приятели до неговото преселение в другия, по-добър свят.