ИСКРИ ОТ ПЛАМЪКА

“Искри от пламъка” е своеобразна литературна антология (ИК “Захарий Стоянов”, 2011), съставена от творби на шестима литератори и един художник-сценограф, удостоени през годините с наградата “Гео Милев” - най-голямото отличие, което Международната фондация “Гео Милев” връчва за заслуги в развитието на българската култура.
Национална по обхват и значение, наградата е учредена със съучастието на община Раднево и община Стара Загора.
Най-общо казано, тя е израз на съхранените в нашето общество пориви на един гениален интелектуалец да обнови българската култура чрез своето поетично творчество, публицистика и литературно-художествена критика, да обнови духовността чрез познанието за европейския авангард и чрез приобщаването на младите дарования към най-новите световни тенденции. Скъпоценен опит, предприет от Гео Милев и завещан от него като естетическа програма за освежаване на традицията в книжовността, живописта, театъра.
Без съмнение, всички досегашни носители на високото отличие са белязани с вдъхновена склонност към новаторски експерименти. И наградата “Гео Милев” е атестат за тяхното лъчение в творческите поколения, от които са избрани.
Това са:
БОЙКО ЛАМБОВСКИ - поет, публицисти, есеист (1997)
ЯНА ДОБРЕВА - драматург (1999)
НИКОЛА ТОРОМАНОВ - художник (2001)
ВАЛЕРИ СТАНКОВ - поет, есеист , публицист (2003)
РАШКО СТОЙКОВ - поет, драматург, сатирик (2005)
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ - поет, есеист, публицист (2007)
ИВАН ГРАНИТСКИ -критик, поет, публицист, издател (2009)
Неизменен председател на журито за наградата е дъщерята на поета Леда Милева - класик на българската литература, почетен председател на Международната фондация «Гео Милев». Под нейното независимо от конюнктурата ръководство, подбор и оценка на кандидатите за наградата са правили немалка група изявени български писатели и дейци на културата, следовници на Гео Милев. Журито се е стремило да бъде пристрастно само към талантливото и най-стойностното, ето защо въпреки неизбежни полемични моменти избраникът винаги е получавал спонтанно одобрение най-напред от старозагорската културна общественост, пред която се обявява и връчва наградата, а по-нататък в медиите и разширеното духовно пространство. Защото именно носителите на една награда придават към първоначалното й значение достойнство и дълговечност.

НИКОЛА ИНДЖОВ, писател
председател
на Международната фондация
“Гео Милев”.