ИВАН ЕФРЕМОВ: „НЕ МОЖЕШ – НЕ ОБЕЩАВАЙ!”

100 години от рождението на писателя Иван Ефремов

превод: Литературен свят

Разговора с Юрий Медведев води Андрей Мелников

В неделя, 22.04. 2007 г., се навършиха 100 г. от рождението на Иван Ефремов. Тук би могло да се добави: “известния съветски писател-фантаст”… Но както сега става ясно, творчеството му далеч не се изчерпва със сухите определения от старите справочници. За неизвестния Ефремов, за това, което не е влязло в биографичните очерци, за премълчаното от цензурата, разказва в навечерието на юбилея в разговор с наш кореспондент лауреатът на Пушкинова награда писателят Юрий Медведев.

- Юрий Михайлович, Вие сте автор на много статии за живота и творчеството на Ефремов, а също така и на научнопопулярния филм за него - “Оседлалият Дракона”; посветихте му книгата си “Капитан на звездния океан”. Тясно сте общували с Иван Антонович в продължение н много години, за него е писано много и от Вас, и от други автори. Но и много от живота му се премълчава и досега. Защо?

- Представете си: средата на 1930-те години. Вече се очертават контурите на бъдещата световна война. Цялата геология на СССР е свита като пружина в търсене в стратегически суровини: нефт, елмази (дотогава ненамерени), уран -  нужна е атомна бомба, и тя вече се разработва в тайните лаборатории; злато, което обикновено съпътства урана, живак - и Ефремов намира самороден живак, което и е описал в един от разказите си.
Разбира се, Иван Антонович беше човек на държавните тайни. И подозирам, че той получава Сталиновата награда през 1952 г. не само за науката тафономия за особеностите на находищата на изкопаемите остатъци по многомилионна геологична скала, наука, много отдалечена от тогавашната съвременност, а за това, което е открил за страната. Архивът на Ефремов - не, не домашният, а онзи, който е в държавните тайни места - е необятен. Не мисля, че дори през следващите петдесет години той ще бъде отворен. Това е невъзможно по много причини.
Впрочем, в тези причини се крие и загадката за последните години от живота и неочакваната смърт на Ефремов. Неслучайно месец след смъртта му в продължение на много часове продължава обискът в апартамента му на улица „Губкина”, където дванадесет сътрудници на органите със заповед на Генералния прокурор “изучават” помещението с помощта на специална апаратура, а при входа на дома му са спрени автомобили със заглушители  на радиовълните. Не знаем какво са търсили тези хора, може би непредадени записки и отчети за някакви експедиции? Времето за разкриването на тайните на живота на Ефремов едва настъпва.
Загадката на Иван Антонович Ефремов е загадка на пророк: той предсказа откриването на находища на елмази в Якутия, изобретяването на холографията; първи предположи, че релефът на дъното на световния океан повтаря земната повърхност, откри няколко гробища на динозаври, обясни механизма на “генната памет”… Този Леонардо да Винчи на XX век  концентрираше в себе си толкова мощни сили, че поради изобилието им се прояви не само като пътешественик и учен, но и като забележителен писател. Той е фигура с необятен интелектуален потенциал.
Никога не говорил дори на мен, своя ученик, че баща му е голям петербургски търговец-промишленик, който имал във Вирица, край Петербург, собствена  теснолинейка за пътуване през гората. Там, във Вирица, където се е родил и е прекарал детството си Иван Антонович, баща му със свои средства е построил огромен дървен храм - и досега звънят камбаните му. Баща му е имал огромен дом в Питер, на Василевския остров, многоетажен, истински дворец.
Подробности за това научих много по-късно, изследвайки произхода на Иван Антонович. Родът му идва от Волга, от Макариево-Жълтоводския манастир, който е център на руското старообрядчество. Там и досега живеят двуметрови гиганти, непиещи, непушещи. От местата, където живеели предците на Ефремов, произхождат и патриарх Никон, и метежният му враг Авакум - хора, разделили Русия на две през XVII век… Затова не е изненадващо, че Иван Антонович е човек с непреклонна воля и, да го кажем така, непреклонна родова памет, плюс - фигура, изкована през столетията. Дядото на Иван Антонович спокойно вдигал кон. Баща му ходел с дървено копие за мечки. Самият той като млад огъвал подкова.

- Когато четем научнофантастичните произведения на Ефремов, се създава впечатлението, че авторът им искрено е вярвал в светлото комунистическо бъдеще и със силата на таланта си го е пропагандирал, докато в същото време то като официална идеология е потъвало пред очите, ставало е все по-непопулярно в съветското общество.

- Въпросът не е толкова прост. Иван Антонович в последния си роман “Часът на бика”, издаден в самия край на живота му, и особено в романа “Острието на бръснача” постави тъжна диагноза на цялата земна цивилизация. Той търсеше образец за идеално социално устройства. И сериозно смяташе, че само бъдещо комунистическо общество ще направи всички  щастливи. В края на краищата, историята на комунистическите идеали води към дълбините на хилядолетията, към древен Китай,  Платон, Питагор, Аполоний Тиански и Плотин. А Томас Мор с гениалната му “Утопия” и Кампанела с “Града на Слънцето”! А Морели, Жан Мелие, Бабьоф, Роберт Оуен, накрая, Етиен Кабе! Иван Антонович търсеше възможност да научи нас, земляните, на основите на  благородното отношение един към друг, към природата, за да може корабът, летящ в звездната вечност, с ограничени ресурси, да пребивава с хилядолетия в благоденствие. Той така разбираше комунизма.  
А сега ние се мъчим на самото дъно на инферналността, социалния ад, както наричаше това състояние на обществото Ефремов. Резултатът е измирането по един милион руснаци на година. Не само ние унищожаваме природата, но и тя започна да ни унищожава. Ние преминахме някаква страшна граница,  която преди това преминаха измамниците-учени, и за това той пише в “Часа на бика” - когато почти никой не застава в защита на майката-Земя. Сега е напълно забравена науката за нашето бъдещо оцеляване. Ние ядем хляба на бъдещето, крадем от внуци и правнуци. Вадим от дълбочините нефт, газ, и заедно с тях - непознати бактерии, които са на милиони години. Оттук и епидемиите на невиждани по-рано болести. Пренебрегнахме заветите на Ефремов за отговорността, самоограничението на цивилизацията. Отговорност, включително и на учените към техните трудове. А неравенството, в което сме потънали е страшна язва, която ни разяжда.

- Каква алтернатива на тази “инферналност” може да се намери в творчеството на Ефремов?

- На първо място Иван Антонович поставяше образованието, просветата, грижата за здравето на младото поколение - това, смяташе той, може да бъде основа на бъдещето.

- Придържал ли се е той към материалистическия мироглед, както е твърдял чрез литературните си герои-протагонисти?

- Не съвсем. Ефремов вярваше, че космосът е жив - една от представите на Иван Антонович за същността на живота, развиваща възгледите на древните арии. Кредото му беше: живей, не върши лоши постъпки, даже в мислите си. Не можеш - не обещавай. Не искат ли - не предлагай. Бъди милостив към всичко живо.

- Иван Антонович Ефремов е един от най-големите световни писатели-фантасти. Защо този жанр - научната фантастика - който той постави на небивала висота, преживя своя разцвет през 1960-70-те години и днес угасна, израждайки се в долнопробно развлекателно четиво?

- Триумфът на научната фантастика беше породен от технологичния и научен пробив през онази епоха: взривът на атомната бомба в Хирошима и успехите на ракетостроенето - наистина неземни явления. Наблюдавах и водородния взрив, и старта на ракетите -  нещо невероятно, необяснимо за земните ни рецептори! Това е друга космогонична същност. Може да я наречете дявол или ангел, но е нещо непознаваемо. Именно тези две явления, както и навлизащата по онова време компютърна идеология, дадоха живот на проектирането на тези неземни усещания в литературата. Появи се интерес към двете най-важни теми: космосът и далечното бъдеще. А после изведнъж стана ясно, че пробивът в космоса е пърхане на пеперуди или водни кончета около детската топка, наречена Земя. Че водородната бомба не може да стане водородна електростанция. Че компютърът не е спасение за земното кълбо, както и че той не може да нахрани хората. Оттук разочарованието и мисълта, че науката не може да направи каквото и да е за бъдещето. Твърде много учени са мамили управниците, за което писа и самият Ефремов в романа си-предупреждение “Часът на бика”. И сега науката е до разбитото корито. А след нея и научната фантастика.
Можем ли да се надяваме на възраждане на този жанр? Както казват японците, градината под ноемврийските ветрове и дъждове е все същата цъфтяща майска градина. Надявам се, че в това вълново движение вече е близко времето, когато отново ще се появят автори като Ефремов, Бредбъри и Шекли. Възможно е да ни очаква полет на научната фантастика, след което ще се изправи и науката. Ако, разбира се, все още продължи да ражда земната градина…

 (със значителни съкращения)


Столетие, 19.04.2007