ИВАН ЕФРЕМОВ: „ДОБРОТО В ЧОВЕКА Е МНОГО…”

Разговора с Иван Ефремов води Вадим Гиткович

превод: Литературен свят

- Как станахте фантаст?

- За мен тази дума не е съвсем точно определение. По-скоро съм фантазьор. Фантаст е нещо специфично. Като че човек седи и специално фантазира по зададена тема. А аз просто от дете измислях най-различни изобретения. Същото е и в науката. Тук също засегнах най-неизследваните теми, най-неразработените отдели - и в геологията, и в палеонтологията.

- В разказа „Елмазената тръба” предвидихте откриването на елмази в Якутия. Какво Ви помогна да го направите?

- Помогна ми това, че съм геолог, много години съм работил в Сибир, заличих заедно с другарите ми немалко „бели петна”, съществуващи по онова време на картата на Сибир. Но не съм извършил никакво особено пророчество. Просто пренесох в настоящето онова, което принадлежи на бъдещето, но ще бъде открито; не се съмнявах в това, тъй като смятах, че геоложките структури на Сибир и Южна Африка си приличат.
Въобще моите предвиждания бяха няколко. Още като съвсем млад учен, поставих въпроса за необходимостта от изследването на океанското дъно. Написах статия за това и я изпратих в „Геологишерундшау” - солидно научно списание по онова време. И след известно време получих отговор, подписан от известния тогава специалист по морска геология Ото Прате. Той пишеше, че „статията на господин Ефремов е абсолютно фантастична. Никакви минерали не могат да се вадят от дъното. Дъното на океана няма релеф. То е напълно плоско и покрито с дебел утаечен слой”. Така той „унищожи” мен, момчето. Статията не беше публикувана. А сега знаем, че на дъното има и хребети, и клисури, и отворени изходи.
Точно така стана и със „Сянката на миналото”. В „Литературная газета” Ю.Н.Денисюк, изобретател на холографията, сам призна, че да се заеме с изследвания го е подтикнал мой разказ, публикуван през 1944 г. В него, впрочем, пишех, че цялото затруднение е в отсъствието на силен източник на светлина. С изобретяването на лазера и мазера такъв източник се появи!
В разказа „Езерото на Планинските Духове” говорех за живачно езеро в Алтай. Сега там намериха живак . Може с времето и още някои мои „предсказания” да се сбъднат?
 И това съвсем не е поради някаква моя пророческа дарба - когато сте учен от доста широк план, попивате всичко, което „се носи във въздуха”. А после, ако имате някаква фантазия, не е много трудно да си го представите в „реален” вид.
Ето защо смятам, че фантазията е изключително ценно нещо. И тук пак не правя никакво откритие, а следвам мисълта на Владимир Илич Ленин, който направо посочва, че „фантазията е качество с велика ценност…”.
Често повтаряме тези думи, но не се замисляме много над тях. А ако човек като Ленин подчертава, че фантазията е „велика ценност”, това не е току така. И действително, ако не беше фантазията, всички науки биха стояли на място.
Според мен фантазията е вал, издигнеш ли се на който, можеш да видиш значително по-далече, макар понякога и в неясни контури.
Спомнете си стиховете на Фет:

С една вълна да се издигнеш в друг живот,
да усетиш вятъра от брегове цъфтящи…

Това, като цяло, и правят фантастите.

- Повечето чужди фантасти рисуват срещата на земните жители с другите цивилизации в мрачни цветове. Във Вашите произведения, обратно, преобладава оптимизмът. На какво е основан той?

- Основан  е преди всичко на дълбоката вяра, че никакво друго общество, освен комунистическото, не може да обедини цялата планета и да балансира човешките отношения. Затова за мен въпросът стои така: или ще има планетарно комунистическо общество, или изобщо няма да има никакво, а ще има прах и пясък на мъртвата планета. Това - първо.
А второто се заключава в това, че човек по природа не е лош, както считат някои чужди фантасти, а добър. За своята история той вече е преодолял в себе си много недостатъци, научил се е да подтиска егоистичните инстинкти и си е изработил чувството за взаимопомощ, колективен труд, и още - великото чувство на любовта…
Това ми дава право да смятам, че доброто в човека е много и при съответното социално възпитание той много лесно придобива онази дисциплина и онази преданост на общото дело, онази грижа за своя другар, за другия човек, които са необходими за устройството на комунистическото общество.

- Като геолог трябва особено да ви интересуват образците, доставени от „Луна-16″. За какво може да се съди по тези образци? Какво могат да ни разкажат контролно-измервателните прибори от Марс и други планети?

- Когато попадате в съвсем непозната област и пред вас далече се извисява хребет, си мислите, че ако стигнете до него, с първия удар на чука ще откриете нещо съвсем ново. В действителност това не се случва почти никога. Ще трябва да следите за подробностите на геологичния строеж, да събирате образци от различни места, и едва тогава постепенно се очертава достатъчно пълна картина.
Така е и тук. Ще бъдат доставени образци от различни места на Луната, може би, стотици образци. Всички те ще си противоречат, данните няма да си приличат, учените ще спорят. И едва след сериозни проучвания картината ще стане ясна. Специална роля, може да се каже, в новата епоха в изучаването на планетите откриха дистанционно-управляемите самоходни апарати, подобни на намиращия  се сега на Луната „Луноход-1″. Дълго преди кракът на човека да стъпи на Марс, Венера и другите планети, „Марсоходи”, „Нептуноходи” и други ще съобщават на хората много важни и интересни неща.
Макар че, разбира се, повтарям и подчертавам, всяко първо парченце от друга планета, безусловно, представлява колосален интерес, и ние винаги ще очакваме нещо напълно ново!

- Как си представяте земния транспорт след 100 - 200 години?

- Тук имам големи различия с моите съветски и чужди колеги-фантасти. Смятам, че скоростта на наземния транспорт не трябва много силно да се увеличава - за масовите придвижвания това не е нужно.
В изключителни случаи - за изясняване на спешни въпроси, за медицинска помощ и други подобни - трябва, разбира се, да има свръхбърз транспорт, да кажем ракети. За останалото той трябва да е икономичен. Скоростта на влака 200 километра в час ми се струва напълно достатъчна.
Необходим е прогрес не толкова в скоростта, колкото в товароспособността, в ширината на коловоза. Представям си широко релсово платно, шест метра, дори десет. Всеки вагон ще се равнява на среден кораб. Освен това, значително количество от транспорта, особено в градовете, трябва да иде под земята. За в бъдеще техниката ще ни снабди с механизми, бързо прокопаващи тунели.

- Нека уточним. Всичко, което казахте, се отнася най-вече за товарните влакове. А пътническите ще съществуват ли след сто години или ще има нещо съвсем ново?

- Непременно ще ги има, със скорост 200 - 300 километра в час. Който иска по-бързо, се качва в ракета или в самолет. Знаете ли, спомням си момента, когато, напуснал тайгата, се умиваш, опаковаш и предаваш в багажното нещата си, накрая сядаш във влака, където диваните са меки и е топло и светло… Такова блаженство, че си готов да пътуваш и десет дни. Казано накратко, аз съм за „бавен” земен транспорт, който дава възможност не само да идеш от едно място на друго, но и по пътя да се насладиш на красотата на земята.

- А сега, Иван Антонович, два последни традиционни въпроса. Първият: вашето увлечение в свободното време?

- Работата е там, че нямам свободно време.

- Не трябва така да се отговаря, това е забранен похват.

 - Е, добре, тогава не увлечение, а така, дребна страст. „Събиране на красавици”, както на шега го наричат у нас, вкъщи. Когато трябваше да се илюстрира „Мъглявината Андромеда”, се оказа, че художниците не могат да рисуват красиви жени, отучили са се…Започнах да изрязвам от различни списания снимки, за да дам на художниците материал. И сега имам няколко папки с портрети на красавици, с които не знам какво да правя…

- И последен въпрос. Над какво работите сега?

- Почти завърших историческа повест за времето на Александър Македонски.

- Как се казва повестта?

- Засега условно се нарича “Легенда за Таис”.


в. „Гудок”, 24.11. 1970 г., № 275 (13768)