Иван Ефремов
Иван Антонович (Антипович) Ефремов [роден 9 (22).4.1907, село Вирица, Санкт Петергбурска област - 05.10.1972, Москва] е руски съветски писател-фантаст и палеонтолог, доктор на биологическите науки (1940). Завършва геологопроучвателния факултет на Ленинградския минен институт (1935). От 1929 г. е научен сътрудник на Геологическия музей, в периода 1937-1959 г. е завеждащ лабораторията за низши гръбначни към Палеонтологическия институт на АН на СССР и ръководител на редица експедиции (вкл. в пустинята Гоби). Основател на тафономията - раздел от палеонтологията за закономерностите при образуването на находища на изкопаеми остатъци (Държавна награда на СССР, 1952, за труда му «Тафономия и геологическа летопис», 1950). Автор на научнофантастични и приключенски разкази: «Среща над Тускарора» (1944), «Звездните кораби» (1945), «Белият рог» (1945), «Юртата на Гарвана» (1958) и др., исторически повести «На края на Ойкумена» (1949) и «Пътешествието на Баурджед» (1953). Научнофантастичният и социално-философски роман на Ефремов «Мъглявината Андромеда» (1957) е първият в съветската литература опит да се пресъздаде обемна картина на живота на високоразвитото комунистическо общество. Ефремов е автор и на художествено-документалната книга «Пътят на ветровете» (1956), повестите «Сърцето на Змията» (1948), «Афанеор, дъщеря на Ахархелен» (1959) и «приключенския роман» «Острието на бръснача» (1963). През 1969 публикува романът «Часът на бика», а посмъртно излизат «Атинянката Таис» (1972), повестта «Тамралипта и Тилотама» и др. Произведенията му са преведени на чужди езици, вкл. на български. Награден с 4 ордени, както и с медали.
Публикации:
Интервю:
ИВАН ЕФРЕМОВ: „ДОБРОТО В ЧОВЕКА Е МНОГО…”/ Разговора води Вадим Гиткович/ брой 31 юли 2011
За Иван Ефремов:
