ДРУГИТЕ ЗА АНГЕЛ СТОИЛОВ

2009 - 30-годишнина от смъртта му
2010 - 70-годишнина от рождението му

——————————

Константин Еленков:

„Разказите на Ангел Стоилов от първата му книга „Димитровградски разкази” завладяват с документалността и автентичността на житейската първооснова. Чувствува се, че при хората, чиито съдби разкрива, авторът е сред свои, а не гост…”

——————————

Кирил Топалов:

„ С преобладаващата част от разказите Ангел Стоилов заявява убедително умението си да изследва художествено човешката душевност и особено формирането на сложната душевност на новия работник, да открие зад привидната й делничност красотата на нашето време и зад малките думи - големите истини”.

——————————-

Васил Попов:

„Когато попитали Фокнър какво може да попречи на добрия писател, той отвърнал- само смъртта. Ангел Стоилов беше надежда на нашата проза, той беше научил какво трябва да виждаш и как да го пресъздаваш в образи, за да бъдеш добър писател. Ние скърбим за него, един от фалангата. Той беше скромен, критичен към себе си човек, с прощаващ поглед към човешкото несъвършенство. Смъртта дойде бързо, толкова бързо, че ние нямахме време да повярваме…”

——————————

Петко Каневски:

„Съвременниците му разказват, че Ангел Стоилов е мечтаел да напише книгата на живота си, която след 50-100 години да стане библия на новото време. Смъртта му отнема тази възможност, но до нас е достигнал предговорът на ненаписаната книга, който ни разкрива много неща за човека и твореца Ангел. „

——————————

Свои стихове на Ангел Стоилов са посветили неговите събратя по перо, поетите Кръстьо Кръстев, Йонко Петров, Добри Димитров, Ангел Ников.