ИЗПИТАНИЕ

Галина Джурова

ИЗПИТАНИЕ

                      На Искра

Някои въпроси са изтощителни, а отговорите са като морски прибой. В най-големите горещини откриха рак на сестра ми. Когато влакчето на ужасите спря и отворих очи, бях кукла, пълна с пясък, захвърлена на безлюдна гара. Песъчинки се сипеха от очите ми, бягащи от внезапна клаустрофобия.
Рано всяка сутрин двете се разхождаме из парка, докато е свежо и безлюдно. Държим се за ръце, бъбрим и се смеем, вкопчени в оставащото време. Често сядаме. Тя се смълчава, заравя поглед в зелените корони на дърветата и задълго се изгубва в тях. Не откъсвам очи от нея, мазохистично примирена. Понякога се снимаме - моите очи вече са помръкнали, нейните още не са. Тя се радва на всяка секунда, чрез която узнава тайнството на живота. Аз съм само пясъчна кукла. Аз съм тази, която умира, осъзнавайки, че смъртта е ежедневието на света.


ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

Тя беше с 12 години по-възрастна. Дискретно повяхналата й младост не дразнеше на фона на ранната му зрялост. Но не оставаше скрито за очите, че тя е фалшивата перла, която той е взел мимоходом сред толкова истински. Тя имаше зад гърба си два брака и два развода с един и същи мъж и две поотраснали деца, на които липсваше, след като се пренесе при него. Обичаше го и беше горда, че го обгрижва с любовта си. Още не осъзнаваше, че всъщност охранява единствената си надежда. В този смисъл беше жалка с кокетството си. Любовта не я задоволи. Тя навлезе дълбоко в работата му, обгрижвайки и нея - някакъв дребен бизнес. Деляха някакви суми, които ставаха все по-големи, защото тя се амбицира. За нея той беше семейство. За него тя беше привързаност, секс, пари и верен приятел. Любов и привързаност вървяха ръка за ръка, времето също вървеше. Заедно посрещнаха две-три Нови години.
В една обикновена делнична вечер седяха край масата, току що привършили храната, която тя беше сготвила с много любов и затова бе тъй вкусна. Говореха си тихо, скачаха от тема на тема, смееха се, тя го докосваше отвреме навреме по ръката. Минавайки зад гърба му да отнесе чиниите, леко се подпря на рамото му. Все движения, които й бяха станали втора природа, откакто беше с него - ласкавите, неосъзнати, малки капани на влюбената жена. Единствената й мечта бе да го задържи за себе си, колкото може повече, а защо не завинаги. Даваше му всичко, от което един мъж има нужда, и четеше това в очите му. Но тази вечер тя забеляза особената радост, която той излъчваше, нежността в погледа му, блаженството в позата на тялото му на стола. Щастието я обля - ето това искаше тя да види през тези търпеливи години. Чувстваше се окрилена и възнаградена за всичко, през което премина в тази любов. А той я гледаше прехласнат, но не я виждаше, а си мислеше колко хубаво нещо е семейството - като вълшебно вечерно гнездо, нежно и топло, в което забравяш за лошото и се отдаваш на тиха човешка радост. Време е вече да потърси подходяща жена, да се сдобри с родителите си, да му се родят и деца. Стига вече лудории - след два месеца става на тридесет и две.


ЛЮБОВ

Когато мъжът се бои от любовта, обичащата жена си отива, а собственически настроената остава. Така се стече животът му. Няколко жени си тръгнаха, а една остана - пренебрегната съпруга на мъж, който често пътува. Синът й, четиринадесетгодишен, започна да предпочита компанията на приятелчетата си и тя заживя свой живот.
Намери го полупиян в един бар, след последната му раздяла, и го взе - във всички смисли на думата. Изправи го на крака и постепенно го превърна в трезвеник и мизантроп. Костваше й много усилия и търпение, за да го извае, какъвто й трябваше. Постепенно сластолюбието им премина в любов, която остана недоразвита в сянката му, не можа да пусне духовни корени. И когато тя реши да се разведе и да го ожени за себе си, той се опъна - предпочиташе секс без досада. А беше се и убедил през годините, че близостта неизменно поражда напрежение - страх от ситуация, след която някой ще бъде захвърлен и забравен. Това дълбоко нарани себичността й. Скоро, в една сластна нощ, тя изтръгна от него обещание да й бъде верен завинаги. Той не си даде сметка, че понякога обещанията се превръщат в предателство спрямо бъдещето. Беше й благодарен, че го извади от калта, а тя го обичаше заради благодеянието си. След няколко години вече така бяха свикнали един с друг, че не им минаваше през ума мисъл за раздяла. Междувременно тя започна някакъв дребен бизнес, в който го включи, за да контролира и онази част от живота му, която не бе част от нейния. Говореха по телефона няколко пъти на ден, виждаха се 3-4 пъти седмично и се любеха винаги, когато тя поиска. Той беше напълно доволен от отношенията им, а тя искаше да бъде щастлива, а не самодоволна. За десетата годишнина от запознанството им тя вече имаше внуче и когато то започна да й казва “баба”, тя още повече се вкопчи в него. Самата дума “любовник” сякаш я подмладяваше. Посвети цялата си енергия на грижи за него и на създаване на незабележими допълнителни обвързаности. Ала каквото и да правеше, мъжът се изплъзваше като вода. Понякога водата бърза, жадна за нещо някъде… Тогава тя направи единственото, което можеше да направи - издигна стени от загриженост, себеотдаване, лоялност и привързаност, които той нямаше да има сили да прескочи, ако някой ден се случи неизбежното. Не се страхуваше от други жени - той ги беше срещал и те го бяха отминавали. Страхуваше се от силата на навика, която ги свързваше, но можеше и да ги раздели.
Неизбежното дойде - той забеляза друга жена. Приближи я постепенно, огледа се в нея и видя мечтите си. Тогава престана да се бои от любовта. Втурна се с цялата си смелост - щастието е неповторимо усещане, никой не може да му устои… Тя скоро разбра, че той й изневерява. Изпълни се с разочарование от неговата неблагодарност, чувстваше се предадена. Разочарованието не убива веднага любовта. То я парализира и я изяжда бавно, къс по къс, оставяйки след себе си само капана на отмъщението - душата му се блъскаше в стените, издигнати около него, блъскаше се и накрая падна мъртва. Той остана при нея - като мъртвец, но неин мъртвец.