ВЕЛИК И МОГЪЩ

Никола Филипов

По време на специализацията ми в бившата Германска демократична република влизам в един магазин за авточасти. Моят приятел Аврам, още от България ме бе помолил да му купя резервни чукче и наковалня за делкото на  „Вартбург”-а  му.Продавачът ми отговаря, че нямат. Лош късмет, помислих си аз.  Най-елементарна и често търсена част да липсва в този магазин.

Търся другаде, но… за мое учудване  историята се повтаря. Когато в третия магазин  видях на витринката тази драгоценна вещ, аз отдъхнах с облекчение. И тук обаче продавачът съвсем сериозно ми заяви, че нямат. След няколкократното мое настояване и посочване с ръка, неговият колега ме изненада с въпроса си:

- А защо не си поискате на руски, ами се мъчите на немски?

На който въпрос пък аз, учуден, му отговорих с контравъпрос:

- Защо на руски, аз не съм руснак?!

- Ами какъв сте тогава? - с любопитство ме заоглеждаха и останалите.

- Аз съм българин,  от България…

- Така ли?…  Ами така кажете, де!  Ето ви чукче и наковалня.  С какво друго можем да ви помогнем?

И станах център на внимание, съвсем противоположно на първоначалното… След което вече знаех - трябва ли ми нещо - най-напред казвам, че съм от България, за да не ме вземат за руснак,  а после си искам стоката или услугата.

 В  Лондон пък работих няколко месеца по поддръжката на една банка.  Хендимен - човек под ръка, човек за всичко. Имах и колега, с който общувахме на руски език -  руснак или украинец, точната му националност не разбрах.

 Скоро там постъпи на работа младеж от нашата порода, със славянска кръв или по-точно поляк.  Руснако-украинецът се опита да го заговори на руски, на което полякът троснато му отвърна:

- Не разумем!  Руски не панимаю!!!

 Социалистическата система се бе разрушила съвсем скоро и маловероятно бе този поляк да не е учил някоя година руски. Но… може и да не е учил, знам ли?… Малко по-късно останахме насаме с поляка.  И тогава, той сам ме заговори на фин руски език:

- Ти си бил от България, аз много обичам вашата страна. Като малък почти всяка година идвахме във Варна и Златните пясъци. Даже кръстиха сестра ми с българското име Снежанка. Но… ненавиждаме руснаците и не общувам на руски с тях! Ако не мога   друго, поне да ги мъча и те да говорят  на чужди  за тях езици.

Със Сандра се запознах случайно, на една изложба от картини на съпруга й - известен латвийски художник. Покрай руския език. Докато записвах впечатленията си в книгата, от мобилния й телефон гръмна популярна руска мелодия, после тя говори с някого на руски и накрая и мен ме заговори на такъв.

 Баща й бил немец, наследник на някакъв си барон фон Розен, който някога имал дворец на латвийския бряг. Руснаците навремето всичко национализирали и от баронското време останали само парцаливи спомени. А майка й била микс - половин полячка, половин латишка. За германците и поляците вече писах, а всеки знае, че прибалтийците и особено латишите също недолюбват руснаците. Затова и бях особено изненадан, когато разбрах, че тази Сандра, владееща писмено и говоримо няколко езика се стреми да общува предимно на руски. Независимо от това, че предците й са немци, поляци и латиши. И любимите й песни са руски -  „Я люблю тебя, жизнь” , „Ой, рябина кудрявая”, „Ехали цигане”…  А и в Интернета -  изключително на кирилица - сайтове на руски, кореспонденция на руски…

 „Великий и могучий!” -  казва тя за руския език.

 И аз, наблюдавайки повече от десетилетие ситуацията в Лондон, забелязвам непрекъснато растящото му влияние.

 Източноевропейците и средноазиатците например, в своите страни може и да ненавиждат руския език, но в Лондон общуват помежду си изключително на него. Може да видите полско-литовски магазини и ресторанти, може заведението да е киргизко, арменско или грузинско, но бъдете уверени - общуването вътре със сигурност е предимно на руски език! А и колежите и университетите в Лондон ежегодно разширяват обучението по руски език, защото все повече англичани предпочитат децата им да знаят руски вместо френски или испански. Бъдещето на бизнеса щяло да бъде там -  при нефтено-газовите находища в Средна Азия и девствените  залежи на Сибир.

 С англичанина Иън работехме в един огромен парк. Изведнъж гръмна тържествено руският химн. Шокира ме фактът, че той инсталирал руския химн като мелодия за позвъняване на мобилния си.

  - Заради моя приятел евреин го направих - заобяснява ми Иън. Понеже той все за Русия ми говори, там където се бил родил и израснал. При всяко позвъняване на телефона ми сега застава мирно. Той говори по мобилния си предимно на руски и казва, че в днешния Израел, преселниците от страните на бившия Съветски съюз общували помежду си повече на руски вместо на иврит. И в нюйоркския район Бруклин казва, че руската реч се чувала наравно с английската.

Преди десетина години мой далечен братовчед ме помоли само да го свържа с рускоговорящи в Лондон. Направих това и повече не се наложи нито да му търся работа, нито квартира или каквото и да е… Той бе работил три години из строежите на Москва и руският език се оказа достатъчен, за да живее и работи в английската столица. И досега едва ли е научил повече от стотина английски думи. Но… рядко ще откриете например автобус в Лондон, в който да няма поне един-двама пътуващи, ползващи руския за комуникиране…

 Интересни мисли сподели по този въпрос Джон. Той се бе оженил преди десетина години за рускоговоряща украинка и имаха вече две деца. Не само, че майката разговаряше с децата си изключително на руски, ами самият Джон с усмивка правеше същото с мен.

- Щат не щат, децата ми в училище, на улицата и още където и да е ще научат и ще говорят официалния английски език. Но никой не би научил така правилно чужд език в училище или колеж, както майката може да научи своите деца. Това, че децата ми ще бъдат двуезични, че наравно ще боравят с английския и руския ще е тяхно предимство в живота им.

Та аз къде усъвършенствах руския? - именно в Лондон! В Лондон го доизучиха и синовете ми, най-често във връзка с работата си. Никак не е за пренебрегване! Наистина е велик и могъщ и с бъдеще славянският руски език!