БЕЛА БАРТОК ОБНОВИ МУЗИКАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ

130 години от рождението на унгарския модерен класик

Огнян Стамболиев

Внушително по обем и твърде разнообразно по характер е наследството на унгарския модерен класик Бела Барток  /1881- 1945/: операта „Замъкът на Херцога Синята брада”, балетите „Чудният мандарин” и „Дървеният принц”, симфонични поеми, оркестрови сюити, концерт за оркестър, хорова музика, три клавирни и два цигулкови концерта, шест струнни квартети, голям брой камерни ансамбли, инструментални пиеси, вокални цикли и отделни солови песни…

И повечето от тези прекрасни опуси са неделима част от фонда на унгарската и световната музика на ХХ век.

Винаги когато слушам тази забележителна музика си задавам въпроса: в какво по- точно се крие непреходната й стойност? Може би в човеколюбието на хуманиста Бела Барток, или в определено новаторския му стил, а и в силната фолклорна основа - не само унгарска. Защото унгарецът Барток откри за себе си и за културния свят очарованието  и неизчерпаемото богатство на музиката на редица народи, сред които - за наша радост! - и българската, която особено високо ценеше наред с унгарската и румънската.

Тази народностност бе изворът на вдъхновението на Бела Барток. И той неуморно събираше фолклор от цяла Европа и от света почти през целия си творчески път. Издаде и редактира десетки сборници, обработи огромен брой автентични народни мелодии от Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Русия, България и други страни - повече от 30 000 образци, наистина астрономическа цифра! И част от тях пронизаха творчеството му, без , разбира се, да бъдат пряко цитирани. Барток пресътвори духа им в своите оригинални, неповторими опуси.

Новаторството на гениалния унгарски музикант не се опря на отрицанието на традицията, на сътвореното преди него, а на изучаването му и на дръзкия експеримент.

Бела Барток успя да си изгради собствен стил - нещо, което постигнаха сравнително малко автори от ХХ век. И този стил бе основан върху едно ново разбиране на всички закономерности на музикалното развитие, на всички елементи на музиката - мелодията, хармонията, ритъма, ладотоналните системи и връзките между тях. Затова и музиката му ни  поразява със своята оригиналност и непривичност, с отхвърлянето на всички догми и канони.

Музиката на Барток отдавна и трайно присъства в нашия културен живот.

Редица големи  български диригенти като Константин Илиев, Васил Казанджиев, Васил Стефанов, Александър Владигеров, Руслан Райчев, Димитър Манолов и др. ни представиха  своите забележителни интерпретации на неговите симфонични опуси главно през 60-те и 70- те години. Балетните трупи на Русе и София  първи посегнаха към прекрасните му балети „Чудният мандарин”/пост. проф. Петър Луканов/ и „Дървеният принц”/пост. Дюла Харангозо/, а столичната опера представи през 1975 г. операта  „Замъкът на Херцога Синята брада” /реж. проф. Петър Щърбанов/.