Георги Алексиев

Георги Иванов Алексиев, български писател, е роден на 10.09.1927 г. в село Якимово, Ломско. Завършва гимназия в Берковица (1949), Военноартилерийското училище (1950) и Военнополитическото училище (1952). До 1956 г. служи като офицер. Завършва право в Софийския университет (1960). От 1957 г. живее в Пловдив. През 1960-1972 г. работи в Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Заместник-главен редактор (1972-1975) и главен редактор (1975-1978) на сп. „Тракия”. За пръв път печата разкази във в. “Отечествен глас” през 1970 г. Автор на книгите „Засука се вихрушка” (разкази, 1971), „Кръстопът на облаци” (роман, 1973), „Духовете на Цибрица” (роман, 1976), „Горещници” (1978), „Разпятие” (разкази и новели, 1978), „Разсечено небе” (повести и разкази, 1984), „Сказание за Млечния път” (1987), „Добър ден, неудачнико” (1988), „Господ е болен” (1991), „Върколакът” (роман, 1997), „Заключване на гроб” (2002). Носител на литературната награда „Йордан Йовков” (1971). Почетен гражданин на Пловдив (2001). Умира на 26.06. 2011 г.


Публикации:


Проза:

ИЗКАЧВАНЕТО/ брой 69 януари 2015


За Георги Алексиев:

ОГНЕНОТО ОКО, ЦИБРИЦА, МАГИИ И ОБРОЦИ С ЧАЙ ОТ МЕНТА/ автор: Снежана Горанова/ брой 31 юли 2011

ОТ ДУНАВ ДО ПЛОВДИВСКИТЕ ТЕПЕТА/ автор: Недялко Чалъков/ брой 93 март 2017