ДРУГИТЕ ЗА АЛЕКСАНДЪР ИВУШКИН

превод: Литературен свят

Валерий Ганичев, председател на Съюза на писателите на Русия

(на 12 конгрес на Съюза на писателите на Русия):

«…Кой днес призовава към съвестта и предава на анатема… разорителите на селячеството?.. Това е поетичният изобличител на предателството към селото - Александър Ивушкин»

Лариса Баранова-Гонченко, литературен критик, статс-секретар на Съюза на писателите на Русия 

(Размисли по повод поетичния сборник на Александър Ивушкин «Селото, което си отива…», 2004 г.):

«…За незомбираното съзнание заглавието на книгата на А. Ивушкин е камбанен удар по най-тъжния повод… Появява се одушевен образ - този на руското село, което само напуска, отива си от от руския народ… Цялото руско село.

И след живата Матьора на Валентин Распутин (в прозата) - това е първото и обобщено село в съвременната руска поезия. Това е всъщност  живописната «Рус отиваща си» в слово».

Генадий Попов, поет, председател на Орловската писателска организация

(От книгата на А. Ивушкин «Избрано», 2005 г.):

«…И пишат. Но при това не всеки успява да убеди читателя, че авторът е плът от тази на селото.., макар че поетът съвсем не е само «селски». Но  поетът: «…ще иде на село,/ отхвърлил градската суета,/ и в изоставената къща…/ блажено ще заспи върху широката, като полето, печка…»

 …Необяснимо обемно и… трагично-светло. Поезия!..».

Валерий Шамшурин, поет, председател на писателската организация на град Нижни Новгород:

«Стиховете на Александър Ивушкин имат земна основа, те израстват през всекидневността на видимия и осезаем живот, истината за който за автора е над всички измислици… Тази поезия не трябва да бъде наричана провинциална. В нея със силата на таланта се открояват именно онези черти, които приближават всички нас към святостта на Отечеството, към неговите чисти извори… А в това, слава Богу, най-добре се проявява руската традиция».

Владимир Костров, поет, председател на Световния Пушкинов комитет, Москва:

«Стихотворенията на Александър Ивушкин са истински, защото зад тях стои живият нелитературен живот. По завета на Пушкин те са съобразни и съразмерни, т.е. звукът, смисълът и чувството често са в щастливо съгласие…».

Вячеслав Карабанов, генерал-майор от запаса, ръководител на Волоколамския муниципален район:

«…Феноменът на поета Александър Ивушкин, както ми се струва, произхожда от голямата му любов към хората, Родината, родния Волоколамски край. Преживяванията за съдбата на хората и страната правят творчеството му реалистично, земно, кара те да се замислиш над смисъла на живота, извисяват за вършене на добри дела и постъпки. Той е поет-патриот, и цялото му творчество е пронизано от това…

Ние вярваме в уникалната дарба на поета, говорещ на езика на съвремениците си».

Николай Дорошенко, писател, главен редактор на издателство «Руски писател»

(Предисловие към книгата на Александър Ивушкин «Посвещения, живеещи в мен…», 2006 г.):

«…Няма съмнение, че съдбата на поета Александър Ивушкин и съдбата на Русия са взаимосвързани. Поиска ли Русия в лицето на днешния управляващ елит да отговори достойно на  външните предизвикателства и да се възроди - тя няма да мине без Александър Ивушкин, съхранил в душата си духовно-нравствения код на руския живот. Както и на Александър Ивушкин, за да стане поет, достъпен за най-широк кръг читатели, му е потребна възродена Русия.

Времето само ще покаже.., но за мен няма съмнение, че родната ни литература ще бъде непълна без Александър Ивушкин…».

Юрий Баранов, поет, публицист, сътрудник на «Литературная газета», статия

(«Тайната на пълната зала»; «ЛГ» от 28.03.2007 г.):

«Защо поетът Александър Ивушкин събра на представянето на новата си книга «Посвещения, живеещи в мен…» пълна зала във Волоколамския градски Дворец на културата и «държа» публиката цели три часа? Никой никого не е заставял, можеше да станат и да си идат всеки момент или въобще да не идват… Поетът Александър Ивушкин за волоколамци е по-скоро «хляб», отколкото «зрелище»… А когато на сцената пееха песни по текстове на Александър Ивушкина, залата пригласяше.

Значи, знаят тези песни, обичат ги. Обичат тук своя поет и това е всичко!..».