Жанета Михова 

***
Тигрова кожа - спомен за сила
с цвят на жестокост, с мирис на скок.
Гъвкава тръпка в гънките свита
тайно ловува, падне ли нощ.
Денем обаче, кротка и гладка,
просната в хола силата спи.
Питомна вещ зад стената панелена
в джунгла от вещи сънува, че бди.

***
Застанали нагъсто, почернели и изтръпнали,
стареят зиме къщите отсреща.
Мъгла опалова гръбнака им притиска
и нещо ги потегля към водата…
Но бързата река е безразлична към промените
и скоро образа им като огледало ще изтрие.
На времето резецът в паметта ми ги вдълбава
и отпечатъкът им строг е като графика.

***
Пустинята като жена, останала без обич,
жълтее и мъсти с горещина и жажда.
Оазисите й - мъже случайни,
нарядко й припомнят, че е жива.
Останалото е прокъсано пространство,
нанизано по стръвните бодли на кактус.