Борис Безсонов

превод: Литературен свят

Руският народ не винаги е следвал пътя, начертан от Божествената идея, понякога е грешал, но винаги се е връщал към животворната Идея, черпейки от нея сили за защита на слабите и угнетените, за освобождаването от робство на цели народи, които често (почти винаги) ни са се отплащали с черна неблагодарност.

Но ние сме освобождавали и освобождавали.
Предавали са ни облагодетелстваните от нас народи, но ние сме освобождавали следващите.
Понякога са ни нанасяли поражения, но, възстановявайки се, ние отново сме освобождавали народите от робство.

Може смело да се каже, че на руския народ винаги му е било дълбоко безразлично понятието националност. Във всеки руснак те са се смесвали дотолкова, че не могат да бъдат изброени на пръстите на ръцете. Всички народи, които са идвали и са се заселвали сред нас, или при които сме отивали ние, са се ползвали от същите, като нас, права, и са носили същите задължения.

Всички те са били защитени от робство и унижения с цялата мощ на руската държава. Ние охотно сме възприемали всичко ново, всичко полезно, което са носели със себе си срещаните в историческия ни път народи и сме го споделяли с тях…