Баки Имери

превод: Огнян Стамболиев

ПРОПАСТ

Напразно пия
от твоята чаша,
Поете.
Смеха и плача,
а и твоите стъпки,
не са нищо друго,
Поете,
освен рай изгубен,
екстаз прекъснат,
забравен.

Откраднати блага,
радости, мъки,
идоли повалени,
парещи спомени.
И този път
криволичещ,
тъмен,
балкански –
дето ме води
право
към пропастта.

СМЕТКА

Моите приятели
изпитват остра
нужда
от много неща:
вода,
топлина,
въздух,
хляб,
любов,
свобода…

Но от листа с менюто
често пъти липсват
доста от тях.
Да, това се случва
и в най- скъпите
ресторанти –
а там плащаме всичко
с огромна надценка.

ХОМО БАЛКАНИКУС

Миналото се погребва
на живо –
онова дето остава за нас
като храна
е безсрамието.

О, велики смелчаци,
каква е тази ваша война,
дето сте я повели
срещу Истината!

Виж:
там някакво куче
лае пред господаря си –
мегаломан балкански –
кокалче му е донесъл.