НЕ СЕ ПРЕДАДОХМЕ! ПРЕДАДОХА НИ

Андрей Савелиев

превод: Литературен свят

На 17 юни 1991 г., преди 20 години беше подписан договорът за образуването на Съюза на Суверенните Държави (СНГ).

Независимо, че идеологията на Съветския Съюз беше чужда на руската традиция, той остана за нас, руснаците, Родина, която в дълбините на душата много често наричахме «Русия».

Съветският Съюз е само официално наименование на държавата, което в края на 80-те г. на ХХ век трябваше да бъде заменено с историческото и обичано от всички име. Но ни «пробутаха» отломка от страната с название «Руска Федерация» и в допълнение - фалшификата СНГ, където нямаше наистина суверенни държави. Това беше по-скоро клуб на президенти, премиери, министри на външните работи…

Документите, важно обсъждани и визирани от главите на тези «парчета» от никога несъществували досега държави, никога не донесоха съществена полза на народа и само оправдават съществуването на десетки правителства - новите бюрократични израстъци, които по численост и наглост надминаха номенклатурата на СССР.

Помнещите какво се случи със страната ни преди 20 години, е тежко да гледат как се чества Михаил Горбачов - инициатор за разчленяването на страната, който имаше в ръцете си всички инструменти за управление, за да смаже заговора и да изведе страната на магистралния път за развитие на Русия. Но той отначало започна перестройката, а после - разрушаването на СССР.

Сега по повод на 80-годишнината му го награждават с най-високия орден на Руската Федерация, носещ името на светия апостол Андрей Първозвани. За безбожника и предателя - орден с името на първия сподвижник на Христа! Това кощунство се  допълва от лондонския триумф, в който всички врагове на Русия отдават дължимото на историческата роля на Горбачов, спасил ги от «империята на злото». Сега те тържествуват, утвърждавайки по цял свят «републиката на злото» или «федерацията на злото».

През 1991 г. имаше предателства - преди всичко от страна на онези, на които народът чрез избори повери управлението на държавата. Измяната им беше тотална и се опираше на «фрондата» в КПСС, където бяха съзрели планове за подялбата на страната между етническите кланове. Те се отразиха в решенията на IV Конгрес на народните депутати на СССР на 24.12. 1990 г., когато народните избраници говореха не за териториалната цялост на страната и статута на нейната територия, - те изведнъж решиха, че СССР трябва да се «запази». Като че ли в някакви политически програми вече е присъствало искането СССР да бъде унищожен! Този факт доказва, че системата на партийния апарат и КГБ вече е била пронизана от измяна и е била готова към предаването на страната. Неслучайно всесилните тогава чекисти не попречиха на организирането на престъпните референдуми за отделянето от Русия на Литва, Естония, Латвия, Грузия, Молдова и Армения, които посмяха да поставят под съмнение целостта на държавата и незаконно обявиха независимостта си. Всичко, което можа да направи тогава Горбачов, беше да проведе всесъюзен референдум на 17 март 1991 г., на който във всички републики на СССР гражданите се обявиха срещу разрушаването на страната.

Но ни предадоха във «върховете» на КПСС, където започнаха подготовка за разрушаването на държавното единство и създаването на изгодни позиции в новата бюрократична система. Едни получиха за управление огромни територии, бързо ги разориха и сега насочват гражданите си към Руската Федерация като безправна работна сила. Други се издигнаха в длъжност, получиха широки възможности да грабят страната ни и да унижават народа ни. Те и сега смятат, че «преразглеждане на приватизацията няма да има», че никой няма да отговаря за измяната.

Под ръководството на Горбачов през пролетта и лятото на 1991 г. беше разработен проект за нов Съюзен договор, който трябваше да получи наименованието Съюз на Съветските Суверенни Републики (СССР). Външно всичко изглеждаше така сякаш страната се разделя само с думата «социалистически». В действителност документите, които се подготвяха тайно, предполагаха фактически ликвидирането на държавата чрез отмяната на предишния Съюзен договор и сключването на друг - от лицата, чиито пълномощия изобщо не предполагаха подобно решение… Това беше пряка провокация: на деструктивните сили се предоставяше възможност да използват формален предлог и просто да изключат от държавата съюзните републики.

Изменническият текст, предполагащ образуването на конфедеративен Съюз на суверенните държави (ССГ), беше подписан в първия си вариант на 23 април, а в окончателния си вид - на 17 юни 1991 г. Бе публикуван едва на 15 август.

Запазилите се екземпляри съдържат поправките на Борис Елцин - изменника, пряко виновен за разрушаването на страната и потъпкването на народната воля, неупълномощен от никого да прекроява Русия с нови граници. За измяната си той, при все това, получи ордена «За заслуги пред Отечеството» І степен, а по-късно - и пищно погребение, като на руските царе, - кощунство, както и отвратителният паметник в Екатеринбург. С ръката на Елцин от проекта за ССГ са зачеркнати всички пунктове без изключение, които са позволявали да се надяваме, че подкопаването на държавния суверенитет може да бъде ликвидирано в бъдеще. В шизофреничната си ненавист към Горбачов Елцин се е стремял да лиши президента на СССР от всички пълномощия. И успя да направи това с цената на унищожението на единството на нашата държава.

И отново всесилният КГБ не мръдна пръста си, за да пресече държавната измяна. Фактът за това е бил налице, но изменниците не са затворени веднага и продължиха делото си. Горбачов обяви, че «Съюзният договор» е отворен за подписване», обяви и разпускането на предишната държава. И предложи да се създаде на нейно място конфедерация. Каквато излезе и който пожелае да влезе. При това съюзните държави се оказваха напълно независими, и отношенията им с нас ставаха международно-договорни.

След това се състоя оперетъчният «пуч». Той не предвиждаше арестуване на организаторите на унищожението на страната. Групата объркани съратници на Горбачов се обърна към народа с вяли думи, без да посочат конкретни цели и стратегически перспективи. Те нямаха нито лидер, нито решимост да отстояват Русия, нито готовност да използват сила там, където е необходимо. Страхливите организатори на Държавния комитет по извънредно положение (ГКЧП) действаха предпазливо към Горбачов, предполагайки, че му помагат. Те старателно се самозалъгваха, прехвърляйки цялата отговорност върху президента на СССР, без да са наясно със собствената си отговорност, която изискваше незабавно установяване на реално извънредно положение и ликвидиране на силите, опитващи се да разрушат страната, навсякъде, където те се проявяват. Тези хора можеха само да загубят, и те загубиха.

Горбачов беше в сговор с «разчленителите» на Русия. Затова на 24 август 1991 г. той подписа указ за ликвидирането на правителството на СССР. Указът беше прочетен на министрите. Те пошумяха и се разотидоха. Нито един от тях не каза, че това е държавен  преврат, не се обяви срещу разрушаването на страната, не рискува живота си за спасението на Отечеството. Вместо кабинет на министрите беше създаден нелегитимен Комитет за оперативно управление на стопанството, който фактически се занимаваше само с едно - ликвидирането на общодържавното управление. Особено ревностно тогава унищожаваше съюзните структури Юрий Лужков (също кавалер на ордена «За заслуги пред Отечеството» 1 степен), който трябва да се възприема като един от организаторите на метежа и разрушаването на Русия.

Също толкова срамно и страхливо, както съюзните министри и генерали от Съветската Армия, се държаха и депутатите на СССР, които предпочетоха просто да се разотидат, без да вземат никакви решения срещу метежниците и без да обявят действията на Елцин, Горбачов и техните сподвижници за държавен преврат. Конгресът на народните депутати на СССР се «саморазпусна» по предложение на Горбачов на 5 септември 1991 г.  По-късно - през март 1992 г. - опитите на някои депутати на СССР да свикат Конгрес бяха възприети от ръководството на РФ като посегателство към държавния суверенитет.

В същия ден самозванците, завзели властта в Латвия, Литва и Естония, обявиха за излизането си от Съюза на ССР. И отново мощта на апарата на КГБ не беше използвана. Горбачов и съставеният от него, състоящ се от главите на републиките нелегитимен Държавен съвет веднага признаха властта на самозванците върху  отнетите територии.

През есента на 1991 г. никого не устройваше дори конфедеративен договор. Елцинската групировка предлагаше на вече никому ненужния Съюз конфедерация, която нямаше от какво да се създаде - отрядите на метежниците от всички цветове късаха страната на части, произволно присвоявайки си пълномощия, каквито искат.

На 8.12. 1991 г. в Беловежката гора пияните Елцин, Шушкевич и Кравчук подписаха смъртната присъда на Русия. И те не бяха арестувани. В могъщите структури на Министерството на отбраната, КГБ, МВД не се намериха хора, които да изпълнят дълга си  - да разстрелят на място опасните метежници.  Идейните щампи лесно се смениха в главите им с нови - за правата на човека, за равенство между народите, за разнообразни свободи.  

На Горбачов е било доложено какво се случва в Беловежката гора. Той от по-рано е знаел, че в документа за създаването на СНГ, формулировките за който са били съгласувани между чашите водка, няма място за съюзни органи на властта. Горбачов попитал своя помощник: «Какво да се прави?» Било му предложено единственото вярно решение: «Два-три вертолета. Под ваше командване. Да се вдигне «Алфа». Участниците в незаконното разрушаване на страната под домашен арест. На сутринта се обръщате по телевизията към народите на СССР и питате: «Вие гласувахте през март 1991 г. за запазването на Съюза на ССР? А тези плюят на вашата воля и искат да разрушат СССР. Какво да правим с тях? Да ги съди ли народен трибунал?» Убеден съм, че народът ще Ви подкрепи, за запазването на СССР». Какъв бил отговорът на Горбачов? «Аз така не мога…» (А. А. Сазонов, «Предателите не се раждат», М., 2006).

20 години ние живеем на пепелище, унижени и ограбени от шайка крадци, дошли на власт в резултат на метежа на Горбачов-Елцин. Но като народ не се предадохме, не капитулирахме. Ние бяхме предадени от онези, на които така наивно повярвахме, и които отначало така бурно поддържахме във всичките им начинания.

А е трябвало да се вярва не в земни вождове, а в Бога.

Заплатихме скъпо за наивността си, която още не е изветряла от народа ни и само е променила формата си. И ще плащаме дотогава, докато не разберем, че народите в света са много, държавите - съвсем малко, а суверенните държави са единици. Ние бяхме суверенна държава, а днес Руската Федерация е отломка от Голяма Русия. Няма никаква увереност, че и за в бъдеще няма да ни грабят онези, които забогатяха от мъката ни през 90-те, а през 2000-те създадоха устойчив алианс на олигархията и бюрокрацията. На този алианс може да се противопостави само сплотена руска нация, идеология на която трябва да стане освобождението от робство, в което сме. И тогава ще получим шанса да си върнем великия Божи Дар, пренесен от предците ни през вековете, създавайки отново Велика Русия.


Русский дом, 17.06.2011