MАГИЧЕСКОТО В ПОЕТИЧНИЯ СВЯТ НА ГАЛИНА ИВАНОВА
Напоследък, сред големия бум на книгоиздаването, всеки който успя да намери
някой лев от спонсори, се отправи към печатниците и издателствата. Много пишещи, а малко четящи - това е проблемът на нашето съвремие. Но случаят с Галина Иванова не е такъв. Това че издава първата си стихосбирка („Идилични бои”) след 40-годишнината си, говори достатъчно за нейната самовзискателност и критичност.
Още повече , че с поетичната си култура и житейски опит, нейните уж строго индивидуални писания отправят към нас и общочовешки, стойностни послания.
Сред многото поетични превъплъщения на Галина, вече се страхувам да дам еднозначна дефиниция за човека и поета в нея. Мисля си, че стихотворението й („Шаманства през април”) донякъде декодира нейната сложна и деликатна душевност. С истински размах на професионален художник, тя вае картина след картина, в които приказното насища сетивата ни и взема връх. С неподозирана лекота, с изящество и трепет, тя описва себе си и връхлетелите я чувства :
Ще съм вишна, венчелистче,
ще потъвам в унес бял,
а цветът ми - току виж, че
със вселенска ласка слял
на моминската ми обич
трепета и пръв,и чист,
той ще вае - в късна доба -
в изумрудно стихнал лист…
Само с няколко щрихи пресъздава магнетичността на любимия - нейно далечно и
близко вдъхновение:
Но кой си ти - бос по тревата странник,
момче безсънно, с тъмен ирис - маг,
пред мен разплискал стихове пространни -
бял крем - до роза, до тинтява - мак?
„Синкав акварел”
Или:
Понякога си мой оазис.
Друг път - рисунък в бездна,
а в щрихите ти ледно гази
усмивка. После чезне.
„Листец над триножник”
Като Господарка на Светлината („Лъч в Булонски лес”), Галина ни потопява в нейния
ефирен и съвършен свят, където реалното се смесва с фантазиите и това меко съприкосновение ражда неподозирано красиви светове:
Така е погълнат от пролетна треска,
че хуква да смеси кармин и кобалт
и кашля предизгревно, сънен и дрезгав,
и пее предприливно в нисичък алт.
„В очите на март”
Кое все пак е това, което отличава тази поезия? Това е, че докато другите се надвикват с децибелите на оглушителния делник, Галина заявява чувствата си полушепнешком, като вид заклинание, дискретно и влюбено:
Не е бурлеска, щом на свойто рамо
девойката, със мрежи от звезди….
….пристъпя с мисли, толкова потайни,
плете воал от сипната зора…
„Не е бурлеска”
И макар че:
Навън понявга - сив и нелюдим -
осъмва свят, в баналности изтъркан.
„Гларусов триптих”
над всичко остава възхитата й пред природата и желанието й да се слее с нея:
Море - колорит монохромен.
Пейзаж с чудно хубава вис.
Вълни. И на пръски разгрома.
И верен в милувките бриз.
„Дали?”
Не може да отминем, без да подчертаем песенната стихия на творчеството й. Като
на един дъх са изпети стиховете - Разходки, В сянката на дъб, Непосилни тъги и мно-
го, много др.
Но не трябва да се омаловажават и постиженията й на философска тематика, в които поетическите персонажи като времето, светлината, изобилстват:
Часове нижат облаци в бавен сатен…
„Идилични бои”
Подир което - ха върви, доказвай,
че, всъщност, си по своему щастлив
не с диамантите на дните твои в пазвата,
а с простичкия факт, че съмваш - жив.
„Не ме кичете”
Относно метафоричния изказ на Галина може да се пише дълго. С такава лекота
тя поднася завидни, свежи, неподражаеми метафори, че човек мислено си задава
въпроса: как изобщо го прави това, възможно ли е? Нейните съновидения оживя-
ват в прекрасни образи и натежават като гроздове в творбите й:
Часове нижат облаци в бавен сатен
и засенчват ми грижи натрапни.
Със кервани свещени неделният ден
носи тих покой - невероятник.
„Идилични бои”
В пътуването към себе си, Галина неминуемо прехвърля мост и в общуването с
нас, поднасяйки ни на тепсия богатствата на разголената си душа;
И реших - без грим, без маска
аз докрай ще се раздам.
„Шаманства през април”
И понеже любовта заема царското място в нейната поезия, Галина нарежда възхитително ноти и приласкава за взаимност:
Ако всичко това си, в луничките мои се взри,
разгадай ги най-правилно, с шепи гребни от смеха ми,
из любовните ириси запрехвърчат ли лудо искри,
запечатай мига - на душата си - в светлата гама.
„Ти не си ли?”
Трябва да отбележа, че с участието в литературните виртуални сайтове тя се наложи като един от не само най-четените, но и обичани творци. Благородството й диша
във всяка творба и апелът й в обедняващото ни откъм духовност време, е за повече
човечност. Пък и дай Боже, повече такива светли магьосничества като нейното,
повече такива идилични бои, в които светът белва чист…
Истинско удоволствие е нежният сблъсък с нейните стихове, които неминуемо пораждат и земетръси в сърцата. Именно затова и нейната първа книга (Идилични бои) ще намери радушен подслон, сигурен съм, а споделената й нежност ще грее в самотните ни нощи.
На добър път, Галина!
