МАГЕЛАНОВИЯТ МАРШРУТ НА БОТЕВ

Иван Ангелов

Това е Ботев: едносъщ в думите и живота си, в мисълта и делото си; едновръстен на всичко изстрадано, извоювано и съградено от народа ни; едноверен на идеите ни; еднокръвен с нашата вяра!
„Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.”
Ботевото „Символ-верую на българската комуна” става оня потребен, насъщен мост между българското националноосвободително движение и наследниците на великото народно дело - българските революционери марксисти.

Ти падаш и
Ботев ми казва:
„Вдигни го!
И дай във
ръката му знаме.”
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме
рамо до рамо.
Това е то Ботев.

                   Н. Й. Вапцаров

От Ботевото „Символ-верую” - първия български комунистически манифест - интернационализмът стана духът на първата, Бузлуджанската програма на социалистическата партия, потвърдила след това многократно, че е „част от всесъветската социалдемокрация” и че е „съгласна с работниците на всички други страни”.
С чистия и страстен ботевски патриотизъм, с ботев¬ската вяра в „бъдещий комунистически строй”, с ботевска любов в народа, в когото „трябва да се сее нашата революция”, с ботевска омраза към новите нотабили и фашистки слуги, с ботевската парола за жертвоготовност: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, останаха безсмъртни хиляди народни синове.
Два пъти се сбъдва Ботевото пророчество: „Русия никога няма да се откаже от нас и никога няма да позволи на други народности да погазят славянското име.”
Към Идеята Ботев всякога са били устремени идеи - другари на Ботев, и идеи - врагове на народа. Към Знамето Ботев всякога са се протягали всякакви ръце - чисти и омърсени, отрудени и мастилени. На едни им е нужен хъш, на други - пройдоха, на трети - „безпомощен, бездомен сиромах като Йова”. На един му е нужен само поетът, на друг - публицистът. На един му е нужно словото, на друг - единствено делото.
Но никой не е успял да откъсне парченце от Ботев, тъй както никой не е успял да го превърне в страница от историята и да я откъсне от нея.
Ботев е цял, единен и на целия свой народ. Ботев е наш! Ботев е връстник, съвременник на всяко изстрадано, извоювано и съградено от този народ.
Неговия ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките „мислющи умове” и ги смущават и плашат. Личността на Ботев изпълва тая епоха.
Ала не днес и не вчера Ботев написа:
„…въоръжението на великите сили не е за поддържанието на мира”;
„…само всеобщото обезуружение ще да запази… общия мир”;
„…науката и образованието нямат нищо общо с белите ръкавици, с високите капели и с лаковите чепици”;
„…толкова книгопродавници има у нас и толкова книги са напечатани досега, а добрите и полезните съчинения се четат у нас на пръсти”.
Нали не днес и не вчера Ботев написа:
„Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развява по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той… Или не видите семето, зародиша в неговите общини…”
Това написа Ботев - едновръстният с нашето време.
И всичко, което написа, го сля със себе си. Себе си - с делото. В едносъщния Ботев се сляха личност и народ, слово и живот, мисъл и дело. За Ботев иначе не можеше да бъде. В краткия си път от Гюргево до Козлодуйския бряг с „Радецки” Ботев направи своята Магеланова обиколка около света на революцията: тръгна от страстното си слово и се сля с великото си дело.
Безсмъртен!
Сбъдна се пророчеството твое, жив си!