ЗА БУКВИТЕ

Елена Вълкова

ЗА БУКВИТЕ

Проглеждането ни започва с вас -
ченгелчета и колелца, които
по чудо стават - мама,
стават страст
да търсиш знания, да не ти стигат
авторитетите, да си готов
и Бог да предизвикаш:
                     „Обясни ми…”

Без вас и най-великата любов
ще буреняса, като гроб безимен.
И нямаше да имаме - без вас -
тефтерчето на Левски,
                    „На прощаване”.
Не се добиват граждански права
с прошения,
                   с иноезична азбука.

Как не разбираме и досега -
боричкат ли се гласни и съгласни
за първенство?
                   Или, от А до Я
на смисъла на думата са верни?

Един път дадена -
                         да си тежи
на мястото, към Златен век да води.
ТОВА дължим на своите деди
и на Светите Кирил и Методий.


АВТОРСТВО - НЕИЗВЕСТНО

Чии са тези мисли, които ме връхлитат
            като оси?
И ме настройват като радио,
като дистанционно в нечий злостен план
            за отмъщение?
            И защо - мене?

А песента, която ме избира -
           в незнаен час -
за свирчица тръстикова?
           Кой ми я праща?
Какво значи-хрумна ми?

Къде отиват
           мислите, идеите
на Гениите, на злодеите,
оставили телата си в земята?

Кръжат сред нас
        като тополов пух
и търсят сроден разум,
        сроден дух,
а после…

Някой се самовзривява,
друг пише, сякаш е възкръснал
                                      Шекспир.