ОТКРОВЕНО ЗА ГИБЕЛТА НА СССР

Разговор с Николай Стариков

 превод: Литературен свят

Почти 20 години минаха, откакто го няма Съветския Съюз. Какви чувства предизвиква във Вас тази дата?

- За мен разпадането на Съветския Съюз е несъмнено трагедия. И с годините става все по-очевидно, че тази трагедия беше ръкотворна. Моята страна беше съзнателно унищожена. За мой срам, трябва да призная, че бях абсолютно оглушал от западната пропаганда и не разбирах същността на разгърналия се пред очите ми разгром и целия ужас на случващото се.

Тогава бях на 21 години… В студентските си години постоянно слушах «Гласът на Америка», Би Би Си, и отношението ми към ставащото тогава и към историята на страната до голяма степен беше формирано от тези радиостанции. Сега мога да проследя не само еволюцията на възгледите си, но и да почувствам недостатъците в работата на съветската пропагандна машина: мен, гражданина на великия Съветски Съюз, получил от тази държава безплатно всевъзможни блага, успяха да ме убедят в нищожността на държавата ми, вредността на нейното съществувание, дори да ме накарат отчасти да се радвам за гибелта на собствената си страна.

Колкото и да е горчиво да се признае - западните идеолози и пропагандисти работеха виртуозно. Затова днес е важно да се разказва за това на такива млади хора, какъвто бях и аз по време на гибелта на СССР, за да бъдат предпазени те по възможност от повторение на грешките на моята младост.

Кога именно стигнахте до заключението, че Съветският Съюз е бил умишлено унищожен?

- Осъзнаването дойде заедно с изучаването на фактите и събитията от другата голяма трагедия на Русия , случила се през 1917 г. Когато разбрах, че Февруарската и Октомврийската революции са били звена от една операция на английското разузнаване по разрушаването на своя геополитически конкурент, за мен станаха очевидни признаците за повторението на същия сценарий в края на XX век. Особено нагледно това се прояви през августовските събития през 1917 и 1991 г. Говоря за метежа на Корнилов и пуча на ГКЧП. Ръководителите на страната (Керенски и Горбачов) дават преки указания на подчинените си да въведат ред в страната. Те започват да действат, след което същите ръководители ги обявяват за престъпници и държавни изменници. После се нанася удар по държавната власт, по армията, и страната много бързо се разрушава.

Но защо ЦК КПСС и Политбюро не попречиха на разрушаването на СССР?

- В държава, построена на принципа на пирамида, е много сложно да се изкачиш на самия връх. Но ако си стигнал дотам, вече много лесно се управляват всички процеси. Всички разпореждания, идващи от върха на пирамидата, подлежаха на задължително изпълнение. Затова, независимо от явното предателство на Горбачов към  страната и народа, никой от висшето ръководство не посмя да му противоречи. В партията имаше много твърда дисциплина, и въобще да се направи държавен преврат означава да се нагърбиш с отговорност. Никой от членовете на ГКЧП не е възнамерявал сериозно да  «преобръща» Съветския Съюз, а още повече да поема отговорност. Те изпълняваха волята на Горбачов. Затова във висшето ръководство на страната нямаше сили, способни да отстранят този, който явно води страната към гибел.

Неотдавна Горбачов беше награден с най-високата държавна награда - ордена Андрей Първозвани…

- Според мен, не може да се измисли по-добър начин за понижаване рейтинга на властта. Но Горбачов не унищожаваше страната сам. Централната фигура тук беше А. Н. Яковлев. Четейки материалите и документите от онова време, може да се направи извод, че Генералният секретар е бил ръководена фигура. И все пак за мен остава загадка как ръководител на велика страна ще падне дотам да изпълнява волята на противостояща държава! И в крайна сметка ще стигне дотам да рекламира пица и да празнува рождения си ден в столицата на геополитическия си противник… Неговите постъпки  са отвъд границите на здравия разум!

Трябва да се отбележи, че съветската пропаганда, съветската историческа наука тогава оказаха огромна мечешка услуга на Съветския Съюз.

Никой не казваше на населението, че Русия е ненавиждана и че се страхуват от нея, преди всичко защото е  голяма държава, сериозен конкурент, огромна територия с неизчерпаеми полезни изкопаеми. Че отрицателното отношение на Запада към СССР, към Русия се е създавало и се създава не толкова на основата на идеологически противоречия, колкото на основата на историята, геополитиката и желанието да се унищожи силният конкурент. За това мълчаха.

Казваха ни, че причина за ненавистта на Запада е Съветският Съюз, комунистическата държава. От това следваше простият извод: за да се отстрани причината за тази ненавист, да се прекрати противопоставянето, вследствие на което може да започне ядрена война, трябва да се ликвидира причината, заради която възникват тези противоречия, т. е. да се унищожи комунистическата идеология. В главите на много наши сънародници беше внедрена мисълта, че ако се ликвидира комунизмът, ще настъпи въжделеният западен живот с неговото изобилие, няма да има военно противопоставяне и ще настъпи златният век на човечеството.

Всичко това се оказа само банална лъжа. Нас все така ни ненавиждат, все така се опитват да ни раздробят - не се е променило нищо. Още Наполеон е казвал, че географията е присъда. Няма какво да се прави - съседите ще са си същите и съответно - противоречията. Което и наблюдаваме днес.

Често се говори за ролята на «агентите на влияние» в разрушението на СССР. Към тях понякога причисляват и академик Сахаров…

- Далече съм от мисълта, че академик Сахаров е бил толкова слабохарактерен човек, за да промени, под нечие влияние, възгледите си за страната и да стане дисидент. Проблемът е, че никой от съвременните правозащитници не чете академик Сахаров. Те правят заявления за възгледите му, дори без да знаят какво и как е говорил. В ранните си трудове Сахаров ни се показва като човек, искрено обезпокоен за съдбата на планетата. Кой, ако не той ще знае какво е термоядрено оръжие. Ранните му трудове призовават само към едно: към сближаване на двете системи (конвергенция) и към максимално застраховане от възможна ядрена война.

След като започнал да публично да изказва такива мисли, отначало го критикуват рязко, а после и го подлагат на определена преса от страна на държавата. Това го обижда. И точно тук се появила госпожа Бонер, и след известно време заявленията на Сахаров вече са пропити от стопроцентова увереност, че неговата страна не е права за нищо, а прави във всичко са САЩ. Той става онзи Сахаров, който помним в перестроечните години. Пътят му на един от създателите на ядрения щит на СССР може условно да се раздели на две части. Първата част от този път е достойна на негово име да бъде наречена улица в Русия, а втората… За мен тази част е безизходица на велик ум. Проектът за Конституция, който написа, не може да доведе до нищо друго, освен до  катастрофа и гражданска война на всички със всички. Да вземем макар и един пункт от този проект, предлагащ да се разчлени Русия на 215 части! При това всяка част със свой ръководител, армия и т.д. Дори е неловко да се коментира.

Но много съветски хора се стремяха към западните стандарти на потребление. Трудно е да бъдат упрекнати за това…

- Западът умело показваше витрината на своето благоденствие, премълчавайки за неговите причини и източници. Говореха за пазарна икономика, висока производителност на труда, но зад седем печата скриваха истината: цялото това благоденствие се осъществява с помощта на печатарската машина. За това никой не говореше на нашия народ. Ако мога да се изразя грубо - ние продадохме страната си за джинси и дъвка. Сменихме я за долари, които сега справедливо наричат «рязана хартия»…

Но някога доларът имаше реално обезпечена стойност. Можеше ли Сталин да възпрепятства Бретън-Уудското съглашение, което направи долара, това, което е?

- Всичко ще стане ясно, ако се обърнем към фактите. Трябваше ли да се караме със САЩ и Англия през юли 1944 г. или трябваше подпишем съглашение, което трябваше да бъде ратифицирано по-късно? Разбира се, по-добре да подпишем съглашението, а не да започваме противопоставяне, при положение, че войната с Германия не беше завършена. И Съветският Съюз подписа това съглашение, което обуслови бъдещата доминираща роля на долара.

Но вече през декември 1945 г. Сталин отказва да ратифицира Бретън-Уудските съглашения. Ситуацията се беше променила. Отпадна необходимостта да проявяваме особена гъвкавост към англосаксонците. Сталин зае твърда, прагматична позиция, претендирайки за сериозно влияние в световната политика.

След отказа на Съветския Съюз да ратифицира Бретън-Уудските съглашения веднага последва речта на Чърчил във Фултън. През март 1946 г. на границите на СССР се създава т. нар. желязна завеса, започва студената война.

Забележете: всички радикални инициативи по по-нататъшното разделение на света идват от Запада. СССР само прави ответни крачки. Западът създаде ФРГ, ние в отговор - ГДР, Западът създаде НАТО, ние в отговор - Варшавския договор, Запад осъществи експанзия на златния долар, Сталин обяви създаването на златната рубла. Противостоянието на двете идеологически системи е само димна завеса, зад която се водеше борбата на двете икономически системи. Трябва да се разбере, че Съветският Съюз беше построен не върху парите. Това беше напълно друга цивилизация.

Невъзможността от съществуването на планетата едновременно на две еднакви «златни» системи доведе до това, че Западът започна активно да атакува СССР. В страната не се намери лидер, съответстващ на сложността на момента. Останалото беше само въпрос на време.

В една от книгите си пишете, че СССР е бил единствената държава, способна да постави под съмнение правото на САЩ безконтролно да печатат долари. Има ли такива страни днес?

- Днес правителствата  практически във всички страни на света са по своята същност  марионетъчни. Ако те се оценяват по приноса им в американските стандарти за потребление, най-щедри са китайските комунисти. Именно те финансират най-много американския външен дълг. Втори са японците. Трето място заема Великобритания. Русия в този списък заема едва «почетното» седмо място.

Сега най-много преуспяват онези, в чиито ръце е машинката за печатане на пари. Онези, които нямат тази печатна машинка, са принудени нещо да намират, да произвеждат, да продават продукцията си и… да купуват долари. Притежателят на машината за печатане на пари, за да закрепи своето право, трябва да заздравява военната си мощ и да нанася превантивни удари, за да не се появява у никого мисълта да посегне на този ред. Сега преценете колко е бил опасен Съветския Съюз като алтернатива на тази лудница, която сега наричат световна икономика.

Как виждате бъдещето на Русия?

- Независимо от всичко съм оптимист. Все пак някой ще възстанови страната. Трябва да се създаде единна наша държава, и това вече се прави с платформата на Митническия съюз. Ключов момент е включването на Украйна в този съюз. Решително развитие по пътя на интеграцията трябва да се направи тогава, когато западните ни «партньори» силно отслабнат. Ако си спомняте, по време на френско-пруския военен конфликт Русия се обявява за свободна от унизителния Парижки мир, натрапен й след неуспешната Кримска война.

- Защо тогава така се стремим да влезем в Световната търговска организация (СТО)?

- Аз съм горещ противник на влизането на Русия в СТО. Вложенията в американската икономика са данък, който днес плаща целият свят. Това са някакви задължителни правила на играта. Без участието в тази система е невъзможно да се пуска своя валута, която да бъде призната от всички.

Но всички ние вече чувстваме тектоничните трусове в света. Тече процес на самоизяждане на финансовото устройство на света, което някога са измислили банкерите, създали банката на Англия, а после Федералния резерв на САЩ.

Западният свят живее не според средствата си, а за да продължи тази система да съществува, той дава на заем на онези, които му доставят ресурси. Например САЩ получава от Русия нефт, а дава на Русия долари. Но тези долари не отиват за развитието на Русия, а в златовалутните резерви, които, на свой ред, се съхраняват в долари. Получава се, че от Русия се изнася нефт, а се появяват някакви компютърни нули в сметките, но тези нули веднага се връщат в САЩ, а ние получаваме разписки за дългове. Всъщност нашият нефт даром се употребява за благото на САЩ. Всяка страна по света днес дава нещо безплатно за процъфтяването на Запада. И така, според тях, трябва да бъде винаги. Но всичко това някога ще свърши.

И за да не стане така, САЩ чрез войни се стара да се превърне от световен длъжник в държава, на която, обратно, всички са длъжни и задължени. И заради тази велика цел САЩ бомбардират, убиват и грабят. Но на Америка не й се ще да губи скъпоценните животи на своите граждани. Затова не й остава нищо друго, освен да дестабилизира целия свят, което и наблюдаваме сега в Северна Африка. И това е само началото.

Съвета за сигурност на ООН разреши свалянето на режима на Кадафи в Либия, с който Русия имаше взаимоизгодни договори…

- За нас не е толкова важно кой ръководи Либия - Кадафи или някой друг. За нас е принципно важно, съблюдава ли се международното право или преобладава правото на силния. Получава се, че всяка демократизация по американски носи кръв, смърт и хаос.

При това трябва да се помни, че Русия е многонационална държава, а организацията на междунационалните конфликти понастоящем е станала доходна професия за агентите на западните спецслужби. Тук трябва да следим никой да не помисля да извърши нещо подобно в страната ни. Трябва да се укрепва ядрения щит, армията и флот, защото иначе…

- Ще бъде ли прекратено някога противостоянието между Русия и Запада?

- Трябва да си даваме сметка, че не ние се борим  със Запада. Те си съперничат с нас. Налага ми се често да отговарям на онези, които недоумяват: защо се борим с тях и защо ни е потребно това? На теб не ти трябва, но те воюват с теб! И студената война продължава, защото Западът засега не е постигнал целите си. Тя ще продължава дотогава, докато на територията на Русия не се създадат 80 демократични републики под протектората на САЩ. И не трябва да се забравя законът от времената на усвояването на Америка: добър индианец е мъртвият индианец. А после стана: добрият комунист е мъртвият комунист. Това пряко се отнася за нас.

Всичко е просто: изгодно за страната - неизгодно за страната, вреди на страната - носи й полза. Трябва да проверяваме постъпките си чрез здравия разум и да мислим преди да ги извършим. Прагматизмът е основен смисъл на политиците на западните държави, те никога няма да действат в своя вреда. Струва си накрая да го научим от тях.

Как мислите, властта ни интересува ли се от мнението на народа?

- Никоя власт не може безучастно да се отнася към мнението на населението, още повече ако тази власт е избираема. Даже монарх не може да си позволи да пренебрегне мнението на собствените си поданици. Властта винаги трябва да отразява мнението на гражданите, да се старае, може би, да го формира и направлява в нужното за себе си русло. Но когато това мнение съществува и преобладава сред мнозинството от гражданите, властта просто е длъжна да държи сметка за това мнение. Ако, например, под писмо до президента на РФ се подпишат един милион души, той не трябва да го игнорира.

Но преди двадесет години просто не обърнаха внимание на резултатите от референдума по запазването на СССР…

- Тези, които плюха на резултатите от референдума, отидоха в политическото небитие. А аз говоря за властта, която иска да остане на власт. Горбачов и ликвидационната комисия в Беловежката гора мислеха, че няма никакво бъдеще пред страната. Всяка власт, която остава в страната и й желае не гибелта, а доброто, би реагирала на настроенията на избирателите.

Може ли заимстваните от Запада валутни средства от нашите комерсиални структури да доведат до загубата на икономическия, а после и на политическия суверенитет на Русия?

- Тук е скрит огромен проблем. За това пиша в книгата си «Национализация на рублата - път към свободата на Русия».

Създадена е система, при която Централната Банка (ЦБ) на Русия не работи за интересите на Русия. Тя е  филиал на Федералния резерв на САЩ. Достатъчно е да си спомним един факт: според закона «За Централната банка на Руската Федерация» на нея й е забранено да купува държавните облигации на Русия, т. е. да дава пари на държавата, да я финансира. Но при това й е разрешено да купува държавни облигации на други държави.

Лесно можем да се досетим държавни облигации на коя държава тя купува. Между другото навсякъде на Запад финансирането на държавния бюджет се прави именно от банките на западните страни. Те купуват държавни облигации на своите страни и им дават пари. А нашата Централна банка не може да прави това. Съответно тази система се проектира върху всичко останало. ЦБ установява висока ставка на рефинансиране. Затова на условния наш олигарх не му се иска да взема от нея пари под 8 процента, той, естествено, ще ги вземе на Запад под 1,5.

В резултат е изкуствено създадена ситуация, при която всеки здравомислещ човек взема кредити зад граница. Но идва време да се връщат. Ние по царски прощаваме всички дългове, а от нас ги одират заедно с кожата.

Затова е необходимо да се национализира рублата - да се променят функциите на нашата Централна банка, за да започне тя да кредитира нашата икономика и да се занимава с онова, което и трябва да се занимава. Надявам се, че все пак ще има промени. Това е въпрос на политическа воля. Още повече, че случващите се политически въпроси в света подтикват към това. Или в края на 2011 г., или през 2012 г. Китай трябва да премине на юан в търговията с всичките си стоки. Тази ситуация ще стане нашият ден Х. Ако това стане, Русия ще има шанса да направи редица решителни крачки, включително и да премине в търговията към рубла. Ще ми се да се надявам, че Русия няма да пропусне този шанс. Ние изгубихме много. Време е да си върнем изгубеното достойнство.


Литературная газета, 22.05. 2011 г