Николай Шипилов
Николай Александрович Шипилов, руски поет, прозаик, публицист, автор и изпълнител на песни, e роден на 01.12.1946 г. град Южно-Сахалинск в семейство на офицер. След хрушчовото съкращаване на армията семейството се мести от Южно-Сахалинск в селце на жп работници близо до Новосибирск. Завършва школа за работническа младеж, учи в Новосибирския авиационен техникум и в Новосибирския педагогически институт. Работи като дърводелец, бетонджия, мазач, монтажник, артист в хора на Новосибирския театър за оперета. В средата на 60-те г. публикува първите си стихове в областния младежки вестник. Работи в телевизията, където озвучава със свои песни почти сто предавания, после отново се занимава с физическа работа. През 1980 г. се удавя първата му жена. През 1982 г. в сп. “Литературная учеба” е публикуван цикъл негови разкази, получил сериозно внимание от читатели и литературни критици, а през 1983 г. в Москва излиза първата му книга с проза “Нощно зрение”, последвана от книгата с разкази “Петият асистент” (1986) и “Шарабан” (1987). От 1983 г. живее в Москва. Там завършва през 1989 г. Висшите литературни курсове. В разгара на перестройката (1988) се подписва сред останалите 74 души под знаменитото “Писмо на писателите на Русия” (”За русофобията”). През черния октомври на 1993 г. отначало до край е сред защитниците на Конституцията при Дома на Съветите, по чудо остава жив на барикадите и по-късно написва поемата “Сбогом, дворяни!”(публикувана 1995, 1996). В нея картините на запустението на съвременна Русия съседстват с изобразяване на народното въстание от октомври 1993. Известен като автор на много песни и лирически балади, Шипилов пише стихове от 1963 г., а от 1965 г. - песни по стиховете си. Лауреат на конкурса “Песен-98″ за “След бала”, изпълнена от Дмитрий Маликов, и на Малката руска литературна награда (1997) за “Сбогом, дворяни!”. Всенародно любими стават бардовските му хитове “След бала”, “Пехота”, “Балада за брата”, “Глупак и глупачка” и др. Изнася концерти в цялата страна. Песните му звучат и в големите концертни зали, и в затворническите клубове, и на палубата на военни кораби, в бразилската селва, и дори в космоса… Създава около 200 песни и балади. Живее от 1991 г. в Москва и Беларус. Член (1986) и секретар на Съюза на писателите на Русия. Член на Съюза на писателите на Беларус (2006). Автор на романа “Детската война”, на “романа-катастрофа” “Остров Инобил”, участва в поетичния сборник “Гнездо на поети”; повестта му за миньорско градче “Пустиня Ивановна” е удостоена с литературната награда “Андрей Платонов”. Превел историческата дилогия ”По заповед на Чингисхан” от Николай Лугинов. Последният му издаден приживе роман е “Псалт” в бр. 1 на алманах “Купола” в Новосибирск (2006). Женен за писателката Татяна Николаевна Дашкевич (1968), от която има син Фьодор (2000) и дъщеря Мария (2005). Последните си години прекарва край Минск, в Беларус - в село Валерияново, където построява църква. На връщане от Новосибирск, където е бил председател на журито на фестивала за авторска песен “АкБард”, провеждан от Фонда в памет на Висоцки, Шипилов умира през нощта на 7.09.2006 г. в болница в Смоленск от инсулт. Не доживява с три месеца до своята 60-годишнина. Погребан е в село Валерияново край Минск. Оставя шест деца, синове и дъщери, най-големият от тях - над 40 г., а най-малката - едва на година. Посмъртно е публикуван романът му “Ние от лудницата”, считан за негово творческо завещание.
Публикации:
Поезия:
В РОДИНАТА СИ СЪМ ИЗГНАНИК…/ превод: Дафинка Станева/ брой 68 декември 2014
ГЛУПАКЪТ И ГРОЗНИЧКАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 79 декември 2015
Проза:
АВТОБИОГРАФИЯ. OТКЪСИ ОТ ПИСМА./ брой 31 юли 2011
Публицистика:
КАКВО СЕ СЛУЧИ С РУСИЯ?/ брой 86 юли 2016
За Николай Шипилов:
ПЕХОТИНЕЦЪТ/ автор:Владимир Берязев/ брой 26 февруари 2011
СЛОВО ЗА СБОГОМ/ автор: Лариса Баранова-Гонченко/ брой 30 юни 2011