Тимур Зулфикаров

превод: Литературен свят

МУЗИКА И ПОЕЗИЯ

Дервишът каза:
- Когато Аллах е ваял човека - Той е пял песни и е рецитирал стихове.
И затова всеки човек се състои от Музика и Поезия…
Но какви са били тези Песни и Стихове? Кой помни?..
Само най-великите Поети и Музиканти си спомнят смътно Онази музика и Онази поезия… Смътно, смътно… Много отдалечено…
Само капки от Онзи Небесен Вселенски Звезден дъжд падат на щастливите длани…
И още дервишът каза:
- Има райски стихове и песни… Има и адски… Много от днешната тежка музика на тъмните африкански ритми и маймунски барабани е музика от ада… Под тази музика изтезават грешниците… Под нея горят безбожниците и капе разтопена смола в устите на богохулниците…
До XX век тази музика беше подземна тайна на Ада…
Но ето, че тя се изтръгна от земята като огъня на дълбоко тлеещите блата…
И тръгна музиката адова по земята, прогонвайки, потискайки музиката от рая…
И земята се изпълни с викове и стонове от ада…
И всички големи градове и малки селища се тресат от воплите на ада…
От ада пред вратите…

——————————

ЖИВОТО И МЪРТВОТО

Дервишът каза:
- В края на Икшанската планина стои, мъчейки се, самотен красавец-дъб. Има в него нещо тъжно и обречено…
Отивам при него и изтръпвам: бръмбарите-корояди безшумно, неотвратимо - денем, и особено нощем - изяждат, опустошават, задушават невинното, безпомощно, като ранен воин в полето, дърво… И не може да избяга то от смъртоносните корояди… С какво мога да му помогна?..
Да смачкам няколко от тях ли?.. Да…
Всички изоставени дъбове и борове край Москва са обхванати от победоносните корояди… Бръмбарите-корояди - това са демократите на руската гора… Те безшумно морят горския народ… Както демократите убиват руския народ…
Стоя пред обреченото дърво… Малкият енергичен корояд изяжда исполинския дъб… Така мъртвото дърво изтича, преминава, прелива се, превръща се в живия бръмбар-корояд…
Така мъртвото преминава в живото…
Господи! Прости ми…
Но тук аз повече обичам мъртвото, отколкото живото…

День литературы, 4(80), 18. 04. 2003