Владимир Дмитриевич Успенски, руски писател, е роден на 11.10. 1927 г. в град Одоев, Тулска област в учителско семейство. Бил е ветеринарен санитар, дървосекач, добивал злато в рудници в Саянската тайга. Участник във Великата Отечествена война от 1944 г.  Завършил Архангелския учителски институт и Литературния институт „A.M.Горки” (1960). Автор на повестите „Лов на лисица” (1960), „Камбаната заговори отново” (1970), „Тревожна вахта” (1964, 1975), „Бой от местно значение” (1975), „Поход без почивка” (1977), „Училище за бъдещето” (1988) и други. Работата в експедициите в Източен Сибир, пътешествията из Далечния Изток дават на писателя обширен материал за създаването на книгите му „Далечни курсове”, „Съкровища и загадки на Таймир”, „За по-малките братя”. Главното му произведение е романът „Тайният съветник на вожда” (1953-1998). Фабулата на романа е построена като мемоари на таен съветник на Сталин, който му помага дълги години при вземането на важни решения. Романът „Неизвестните войници” (1956-1967; 1985) е определен от М. Шолохов като „най-доброто произведение за Великата Отечествена война”. Умира на 18.01. 2000 г. я Москва.

Книги на писателя:

http://publ.lib.ru/ARCHIVES/U/USPENSKIY_Vladimir_Dmitrievich/_Uspenskiy_V.D..html

Публикации:

Проза:

ИЗ «ТАЙНИЯТ СЪВЕТНИК НА ВОЖДА» (2004)/ брой 30 юни 2011