МОЛИТВА КЪМ БОГА ЗА ВСИЧКИ НЕЩАСТНИ

Костас Уранис

превод: Радой Ралин

Боже мой, през тази нощ на траурната зима,
горе в рая, дето всякога е вечна пролет,
твойте ангели от пустите тераси гледат
как земята мълчаливо се върти в безкрая
и с цветчета бели я обсипват непрестанно;
Боже мой, във тази нощ, когато вият вихри
като грешници, които гробът не приема,
помисли за тез, които в дрипава постеля
спят, защото пак ще трябва да набират сили,
за да понесат и утре вчерашната мъка…

Боже мой, сложи в гърдите си сърце човешко,
помисли таз нощ за престарелите поети,
на чиито двери нивга Славата не чукна,
помисли за тези, що с любов изграждат всичко,
но съдбата като вятър зъл им го събаря;
и за тези, що се умориха да очакват
тъй желано Утре, дето няма да настъпи;
помисли и за налудничавите добряци,
и за всички хора, подиграни от живота,
болните с години, дето всеки ден умират,
грозните моми, които за любов линеят,
без да се намери някой да ги заобича;
тез, които работят, за да блаженстват други,
кротките, добрите и преследваните хора,
чийто сълзи са пресъхнали от плач отдавна,
помисли, о, Боже, за обречените хора,
дето вечно трябва в твойте черкви да се влачат,
за да просят милост, утешение от тебе,
и е толкова пресипнал бедният им глас,
че едва го чуваш от небето си високо…

Боже, виж и всичките нещастни без причина,
не им пращай вече щастието - за отплата,
то страданието им не може да откупи!
Но, когато тази вечер те заспят дълбоко,
изпрати смъртта да влезе в бедните им къщи,
ала бавно, ала нежно - да не ги събуди,
сведена като сестра над тях, не като майка,
че прегръща майката отчаяно и силно -
нека по затворените устни ги целуне
и с целувката си нека отнесе дъха им.

Боже мой, през тази нощ на траурната зима,
в рая, дето само вечна пролет съществува,
твойте ангели от пустите тераси гледат
към земята и я сипят със цветчета бели,
в рая, в който твоите избраници пристигат,
Боже, ти нещастниците мъртви не приемай,
нареди да ги погребат във пръстта дълбоко,
там да спят забравени от всички и от тебе!