ИЗ „ХРОНИКИ НА БЕЗВРЕМИЕТО” (1998)

Леонид Шебаршин

(Бележки на бившия началник на разузнаването)

 превод: Литературен свят


 1989-1992


Днешните убеждения се оказват утре заблуждения, науката - суеверие, героизмът - престъпление, простотата - кражба, подлостта - благородство. Вдругиден всичко отново ще смени местата си.

Историята - вторична суровина на политиката.

Ние никога не променяме убежденията си. Меним само заблужденията си.

Разумният изглежда на лудия като идиот или престъпник. У нас политиците се считат един друг за идиоти или престъпници. Демокрацията ще процъфти, смята всеки от тях, когато идиотите и престъпниците бъдат ликвидирани. Тази ситуация не е предвидена от марксизма, но тя е явно предреволюционна.

Отдавна разясниха на народа  кой е виновен за тежкото положение в страната. Сега се изяснява кой е виновен, че то стана още по-тежко.

Руска народна мъдрост: “Няма консенсус без кворум”.

Правило на парламентарната демокрация - до първа кръв.

Всички ги вълнува само един въпрос: “Кой ще отговаря?”.

Кандидати и доктори на науката станаха политици. По състоянието на науката може да се съди какво я чака политиката.

“… а онези, които са против демокрацията, да се затварят и разстрелват!”.

Същността на гласността не в думите, а в премълчаното.

Новите времена изискват нови грешки.

Страната е отново в подем - мъчителен, дълъг, водещ към гол връх.

Смутното време се асоциира с дъжд, киша, пронизващ вятър. Времето през лятото и есента на 89-та беше прекрасно.

Господа! Имало ли е в историята на нашата държава нещо друго, освен грешки и престъпления?

Гениални са не личностите, а длъжностите.

Пролетариатът няма какво да губи, освен чуждите идеи!

Отдавна на руснаците им отнеха дървените богове и им дадоха Христос. После им отнеха Христос и им дадоха Маркс. Сега им отнемат Маркс, без да го заменят с друг.

Средства за масова измама.

В демократичното общество истината и лъжата имат еднакви права.

В нашия Пантеон е винаги просторно. Старите герои се изхвърлят по-бързо, отколкото се внасят нови.

Колос с глинена глава.

Подлагай на съмнение всичко, освен мъдростта на настоящето ръководство.

Грешките на миналото - строителен материал за политиката на настоящето.

Либералисимус.

Сиамски близнаци - организираната престъпност и дезорганизираната власт.

Отваряш сутринта вестника, за да видиш какво ново е станало в руската история през последните десетилетия.

По въпроса за качеството на образованието в съветските вузове: Сталин е учил в семинария и остави след себе си велика държава; Горбачов има две дипломи за висше образование, а разруши държавата.

Противен, като Троцки до реабилитацията му.

Властта има магически свойства. С една критична дума тя превръща мошениците и измамниците в народни герои.

Преименуванията са не уважение към историята, а храчка в лицето на издъхващата власт.

Паметниците не трябва да се събарят, а да се преименуват.

Партиите, като цветята, миришат особено рязко в период на увяхване.

“… определени конкретни крачки по усилване на политическото влияние върху подобряването на продоволственото снабдяване на населението”. “Правда”, 9 август 1990 г.

Правителството трябва да се формира от журналисти. Само те знаят всичко.

В политиката се прощава всичко, освен слабостта.

Преди време неколцина здрави хора ги признаха за ненормални. Сега мнозина ненормални ги признаха за здрави и ги избраха в парламента.

Ал. Солженицин не е признал указа на президента за връщането на съветското му гражданство, тъй като някога насила са го извели от СССР. Не иска ли по същия начин да го вкарат обратно?

“Прави полезното за обществото - то ще бъде полезно и за теб самия” - казвал д-р Гилотен, изобретявайки гилотината, с която по-късно ще му отсекат главата.

Днес може да се вярва на всяка дума на ръководителите. Но само днес - утре ще има нова дума.

Говорейки за общочовешки ценности, би трябвало да се има предвид не само твърдата валута.

Разликата между политиката и цирка е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед. В цирка плашат, за да развличат; на митингите развличат, но после става страшно.

Ще понесем всичко. Само ни дайте да ядем и не ни карайте да мислим.

Ние сме готови да умрем за правото дело, но някой трябва да покаже мястото, където трябва да стоим до последно.

Русия е могъща планина. Но пък какви мишки е родила!

Те вместо здрав смисъл имат заден ум.

Истерически оптимизъм.

В политиката няма полезни изкопаеми -те всички са вредни.

Революциите се вършат гръмогласно, а се предават тихомълком.

Зрелищата продължават, хляб няма!

Първата в света многострадална държава на работниците и селяните.

Само поради късогледство не виждаме в организираната престъпност новия социално-икономически ред.

В епохата на гласността най-смъртоносните куршуми са от л….

Шокова демокрация.

Накрая всички започнаха да говорят онова, което мислят. Никога светът не е чувал  толкова глупости.

Всички са готови да дадат живота си за правото дело, но предпочитат да правят това, без да бързат.

Историческите оптимисти докараха страната до такова състояние, което не се е присънвало на песимистите и в най-кошмарните им сънища.

Отнемат миналото на народа, за да го лишат от бъдещето му.

Оглушително отсъствие на аплодисменти.

Комунистите се променят, антикомунистите - не.

В политиката не действат законите на физиката. Потокът отнася златото и оставя боклука.

Способността на руската власт да функционира без глава е отбелязал още В. О. Ключевски.

Влизаме в правовата държава. Вместо думата “кражба” “Московская правда” (5 декември 1990 г.) употребява “нагло манипулиране с правото на собственост”.

Съвет по сигурността - консултативно-съзерцателен орган.

Явно климатът се е променил. Никога руската земя не е раждала толкова предатели.

Октомврийската революция беше безкръвна, горбачовската - безмозъчна.

Идеалното демократично общество - всеки гражданин може да прати всеки друг гражданин по дяволите без разлика на пол, националност и вероизповедание.

Демокрацията отнема онези дреболии, които даде на народа диктатурата - работа, жилище, стабилност, и му дава в замяна свобода.

Обществената наука дълго беше жертва на политиката. Сега стана неин палач.

Има само един деятел, на когото се възлага цялата отговорност, но който не се бои от отговорността - Сталин.

1990 беше добра година като цяло - мина с малко кръв.

В момента, когато нашите лидери се опитат да надскочат умствените си възможности, се случва катастрофа.

У нас всичко предстои. Тази мисъл тревожи.

Сегашното мирно време се различава от миналото военно само по всеобщия упадък на духа и предпазливото тържество на предателите.

Мътилката на демократичното обновление.

Гледаме филми на ужасите, за да си починем от действителността.

Заминават на Запад, като преди това изтриват краката си в Русия.

За всичко онова, което имаме сега, сме задължени на перестройката. Задължени сме й и за това, което нямаме, а имахме по-рано.

Земята е пълна със самозванци, а Минин и Пожарски все ги няма.

Кълняха се, че строят нова държава. Излезе, че са построили само лични вили.

Мнозина смятат, че гладуването е само лечебен метод.

Колкото е по-глупаво началството, толкова по-малко се съмнява в своята мъдрост.

Цялата история на Русия се дели на кървави и лигави периоди. Но даже в кървавите  периоди са се срещали безхарактерни вождове.

Наследник на “самиздата” - “срамиздат”.

Ако нещата вървят по същия начин,  на народа няма да останат сили даже за гражданска война.

Мнозина се занимават с политика, защото е по-доходна от въоръжения грабеж.

Език като бръснач - остър, но плосък.

Можехме и да повярваме в порядъчността на претендентите за власт, ако не знаехме миналото им.

Старите кадри така и не се научиха да крадат с размах.

Високо съоръжение издигнаха за десетилетията. Ето вече няколко години падаме от покрива…

Миналото на Русия се оказа несъвместимо с бъдещето й.

Влязохме в епохата на доисторическия материализъм.

Митинги - пролетни демонстрации на муцуни.

Демократите се стесняват от употребата на думата “другарю”. Те твърде добре се познават един друг.

Процесът на създаването на правовата държава явно ще завърши със Съдния ден.

На изборите сега трябва да се броят не гласовете, а воплите.

Създава се общество, пред което нашият стар социализъм изглежда като идеал за доброта, хуманност и изобилие.

Русия винаги е в авангарда. Даже параличът на властта й е прогресивен.

Спорът е по един-единствен въпрос: кой повече е навредил на Отечеството - демократите или партократите. За тяхната полезност не става и дума.

Ограничавайки някога гласността, властта се е страхувала не толкова от истината, колкото от глупостта. Както се оказа, напълно справедливо.

Крачките на перестройката. От живот към съществуване, от съществуване към оцеляване, от оцеляване към борба за живот.

Новото непременно ще си пробие път, ако успее да остарее.

Демокрация - начин за защита на сития, но не нахранване на гладния.

Власт без закон или закон без власт? Сега действа трети вариант - нито власт, нито закон.

Еднопартийността се смени с многопротивност.

Живеем като в очакване да ни приеме зъболекар. Знаем, че ще боли, и не сме сигурни, че по-нататък ще стане по-добре.

Не може да има незаконни действия при отсъствието на закони.

Човек може да си позволи известна несправедливост в оценката на действителността. Това смекчава несправедливостта на самата действителност.

“Перестройката” изглежда хаос само временно. Ще дойде нова власт и твърдо ще установи що за явление е била. Със смяната на властта ще се промени  и обяснението за перестройката.

Концепции много. Ум не достига.

Трябваше отначало да се създаде добър живот, а после да се нарече социализъм.

Съзвездие от черни дупки - списък от кандидат-президенти на Русия.

Много се говори за изтичането на мозъци. Но ако имахме мозъци, как стигнахме до тук?

Неофитите на демокрацията са най-вече ренегати от партокрацията в търсене на нова ясла.

Предпоследният сериозен опит радикално да се реформира Русия започна на 22 юни 1941 г. и завърши на 9 май 1945 г.

Страшна е не онази 1937 г., която беше, а онази, която ще дойде.

На никого досега общочовешките ценности не са излизали толкова скъпо, както на Русия.

Изключиха го от демократите за клевета срещу съветската действителност - осмели се да твърди, че не всичко у нас е било толкова лошо.

Характерът на началника радикално се подобрява след снемането му от длъжност.

Исторически път - от култа към личността към култа към наличността.

Гласността те оглушава. Тя така е и била замислена - да не се чува човешкият глас.

Отново сме не толкова участници, колкото жертви на исторически експеримент.

Има два вида оратори - едни изпровозират глупости, другите ги четат.

Родил се е отдавна, но се появи на бял свят благодарение на перестройката.

Всеки съветски човек сега може да каже с гордост: “Бях гражданин на велика държава!”.

Вярата се нуждае от чудеса. Народът 70 години чакаше чудо от социализма. Ще го почака още 70 години от демокрацията.

Да те мамят, но да не те принуждават да им вярваш - това е истинската демокрация.

Обявиха минута мълчание… А трябваше месец, година, петилетка.

В кривуличещ свят ненормална е правата линия.

Авторитетът на властта се измерва с големината на вредата, която тя може да причини на обществото.

Изглеждаше, че при старата власт обществоведите са подобни на кучета - всичко разбират, но не могат да го кажат. При новите порядки се изказаха. Стана ясно, че нищо не разбират.

Погубват Русия грамотност без култура, пиене без мезе и власт без съвест.

Не страна, а някакъв Бермудски триугълник. Безследно изчезва всичко - храна, дрехи, съвест, ред.

Глас на митинг: “В страната има остър дефицит на алкохол, а вие си играете на демокрация!”.

Ако овните ценят нещо един в друг, то е стадното чувство.

Ако фактът не се предава, го унищожават.

Войникът може да загуби само живота си, а политикът - всичко.

Нас ни захвърлиха в л….., а ние се опитваме да миришем добре.

Колкото са по-гръмки вопли за всеобщо съгласие, толкова по- яростно ще бъде клането.

Държавата се превръща в географско пространство, населено с етнографски материал.

Аксиома на руската политология - всеки нов вожд е по-добър от всеки стар вожд.

Авантюризмът на оптимизма беше заменен с авантюризма на отчаянието.

С вълци ли живееш, вий по вълчи. Но струва ли си да се грухти заедно със свинете?

Секретар на обком не е длъжност, а състояние на душата.

Мафията - нашият кормчия.

Кохорта от велики синове на недостойното Отечество.

Без Бога в сърцето и без царя в главата.

Креслото формира човека.

При брод не сменят конете, но би трябвало да се сменя файтонджията.

Глупаците са разнообразни като света, но ги обединява едно - отсъствието на способността да се съмняват.

На фона на нашата пъстра действителност се открояват само тъмните личности.

Не всеки политик се продава. Някои ги дават под наем.

Историята е величествена, но оръдията, които си избира, са жалки.

Ако държавата се управляваше от готвачките, те не биха оставили народа гладен.

Гласове на ръководени: “Ние загиваме!”. Гласът на вожда: “Кои ние?”.

Може ли доведеният до умопомрачение народ да си избере нормален президент?

Колкото се изостря ситуацията, фразите стават все по-заоблени, жестовете - все по-широки, очите - все по-хитри.

По спецификата на страната напълно биха й стигнали ръководители като лисицата Алиса и котарака Базилио.

“Аз съм непоправим оптимист!” - казваше Горбачев. Да го бяха попитали: “А гроба няма ли да те поправи?”.

Нерон свирел на лира, Горбачев - играеше на любителска сцена, а Елцин играе на тенис.

Строят се промени, системата остана.

Има във върховете един руски човек, но и той е чеченец.

Постулат на Шеварднадзе - в политиката важното е навреме да се разкаеш. Да се греши може по всяко време.

Старите вождове мислеха да погребат капитализма. Не стана. Днешните - да погребат нас. Получава се.

Имам принципи. Но не винаги ги използвам.

Преимуществото на диктатурата пред демокрацията е очевидно за всеки - по-добре да имаш работа с един крадец, отколкото с много.

Искайки “твърда ръка”, всеки демократ разчита да стане палач, а не жертва. Но палачите не могат да бъдат повече от жертвите. А населението на Русия намалява.

“… да продължат реформите до последния руснак…”.

На пациентите на лудниците им се иска лекарите да бъдат нормални.

Въпрос на референдум: “Ти мен уважаваш ли ме?”.

По-рано за всички неуспехи обвиняваха времето и външните врагове. Сега - депутатите.

Разклоненията на властта се съревновават в сремежа си да докажат, че всички те са еднакво вредни за обществото.

Ще има ли някога у нас организиран пазар и регулируема престъпност?

Пазарът отнема и онова малко, което даде социализмът на народа - работа, храна, жилище, стабилност.

В страната има много експерти, но все в чужда област.

“По-малко думи, повече тела!” - девизът на новото кино.

 Грешките са поучителни. Именно затова се стараят да не си ги припомнят.

Благотворителност - милостиня  за малцина за сметка на ограбването на мнозина.

В пазарното общество може да се чака милост само от природата.

Мъжеството трябва също да бъде изгодно, както и всичко в пазарното общество.

Ако действително съществуваше желязна завеса, отдавна щяха да я продадат в чужбина за железни отпадъци.

Подведе ни психологията на “обсадената крепост”. Чакахме нападение отвън.

Независимо от успехите на новото мислене, Русия още е жива.

Миналите противници са много по-опасни като съюзници.

Стана ясно, че “общочовешките ценности” напълно съвпадат с националните интереси на САЩ.

Русия няма да остане без чуждестранни приятели, докато в нея има какво да се граби.

Победения във война го облагат с контрибуции. На победения в студената война му подават милостиня.

Американски многонационални сили.

На американците военният флот им е по-нужен, отколкото на нас. Сега отстояват жизнените си интереси в Персийския залив, а утре - в Прибалтика.

Садам посегна на най-великата светиня на САЩ - нефта. Такава обида може да се измие само с кръв.

Девизът на американската телевизия: “Войната - във всеки дом!”.

Американците унищожават иракчаните затова, че Ирак е управляван от Садам. Хуманисти от виетнамската школа.

Само една държава в света може да разгроми Русия. Това е самата Русия.

Демагогията на “новото мислене”, “новия световен ред” е стара като света. В отношенията между държавите не може да се появи нищо ново, освен оръжия.

Казано на военен език, условията, които предлага Западът на Съветския Съюз, са много прости: “Хвърли оръжието! Излез с вдигнати ръце! Комунистите - надясно, демократите - наляво, шпионите - напред!”. След това към руснаците ще се отнасят в съответствие с Женевската конвенция.

Целта на процеса на разоръжаването - да остави на руснаците само онова оръжие, което ще е необходимо за гражданска война.

Дерат кожите ни на живо и състрадателно ни питат: “Не ви ли затрудняваме много?”. Вместо всички ни отговаря един: “Съвсем не! Даже е приятно!”.

Външната политика на Роусия се диктува от националните интереси. Американските.

Западът иска от Русия само едно - да не съществува.

По силата на вътрешни неуредици Русия се оказа неудобен обект за цивилизован грабеж. Затова се ограбва примитивно.

Ирак продължава с агресивните си действия срещу САЩ на своя територия. Американците са възмутени.

На 25 януари 1993 г. Елцин се усъмни в тъждеството на американската и руската политика по отношение на Ирак. Мъжествена постъпка.

Динозаврите измрели, а хлебарките процъфтяват. Оцелява не най-силният, а най-непретенциозният.

Из учебника по политентомология: Разбирането на явленията, присъщи на политическата борба в рамките на многопартийната система, в немалка степен спомага за изучаването на навиците и вкусовете на насекомите.

Настървеността на съвременната публицистика отчасти се обяснява и с това, че тон в нея дават жените…

Из учебника по театрално майсторство: Ако в първото действие на стената виси пушка, във второто тя ще бъде открадната.

Само в политиката трагедията може да се играе от шутове.

В света на абсурда рационалното изглежда нелепост.

Обяснението за нашите трудности с намесата на космически сили съвсем не е по-глупаво от всички други обяснения.

Всяка мисъл, изложена на хартия, става плоска.

Хората често завиждат на здравето, успеха, благополучието на другия. Само чуждата глупост винаги изглежда по-лоша от собствената.

Има ситуации, когато е изгодно да си безкористен.

Случайност наричат неясна за нас закономерност.

На човек му трябва много малко да бъде щастлив и още по-малко - да бъде нещастен.

За порядъчен се смята човек, който не лъже без необходимост.

Сериозни жени с леко поведение.

С възраста изчезват тайните пороци и отчетливо се проявяват явните.

Възможните грешки са толкова много, че можеш да ги вършиш цял живот, без да ги повториш нито веднъж.

Може да се изкара месец без храна, но нито ден без илюзии.

По-лесно е да се правят добри дела, отколкото лоши. Но ние не търсим лесен живот. 

Биография на съвременника: роден, стоял на опашки, умрял…

Едни живеят, за да ядат, други - за да пазят диета.

Слабият пол е най-силният в света.

Скромността краси човека. Нерядко това е единственото му украшение.

Тръгна на бой с открито забралo, простуди се и умря.

Помни смъртта. Животът сам напомня за себе си.

Вестникарско заглавие: “Или чиста съвест, или никаква!”.

С нищо неоправдано желание да се живее.

Нищо не подпомага така кариерата, както своевременно изказаната глупост.

Когато чуваш толкова много убедени гласове, си мислиш - пак ме измамиха!

Нищо не краси така сцената на подвига, както трупът на героя.

Страхувайте се да хвърляте сянка върху чужда ерудиция.

Преди да се възползвате от парадния вход, убедете се, че има почетен изход.

На кого е нужна свобода на словото, ако умеем само да ръмжим?

Не бързай да вършиш добри дела. Може утре да няма с какво да се занимаваш. 

Бъдете вежливи един към друг в специално определените места.

Трябва да се живее. С всички произтичащи последици.

Завистникът на сватба иска да е младоженецът, на погребение - покойникът.

Въпросът: “За какво шумим?” изгуби смисъл. Трябва да се питаме: “За какво мълчим?”.

Всеки пациент има право да знае от какво е умрял.

Декоративна съвест.

Ако мнозинството винаги беше право, земята и досега щеше да е плоска.

Само чуждата грешка е непростима.

За своите недостатъци или нищо, или добро.

Следвай повелите на сърцето и бързо ще стигнеш до инфаркт.

Не тичай напред. Гърбът е удобна мишена.

Този факт е новородено дете. Не е известно какво ще стане - истина или лъжа.

Животът не е самолет. Може да бъде напуснат по всяко време.

Думите убиват мисълта.

Да се пуши е вредно. А да се живее?

Старите книги не са по-умни от новите, но са по-мъдри в простотата си.

На правовата държава й е необходим съвременен закон на джунглата.

Цинизмът е последното убежище на идеалиста.

Недостатъчната образованост, доверието към властта и към старшите, отсъствието на навик да се мисли - гранитният фундамент на всяка идеология.

Вежливостта не ни струва нищо. Впрочем, както и грубостта.

Ако трезво погледнеш на живота, ти се иска да се напиеш.

Ръкописите не горят. Горят издателите.

Хайде да се посмеем над живота. Все едно, той ще се смее последен.

Интересно. Колкото по-малко народът обича вождовете ни, толкова повече те се харесват на Запада.

С разпада на партията и разрушаването на армията единственият организиран елемент в обществото остана престъпността.

През 1919 г. Западът не поддържаше Колчак и Деникин, тъй като те бяха за “единна и неделима Русия”. През 1993 г. Западът се хвърли на помощ на Кремъл.

Демокрацията би могла и да оцелее, ако не бяха демократите.

Всеки политик мечтае да го съди историята и се страхува от съда на съвремениците.

25 март 1993 г., референдум. На народа се дава шансът да гласува за собственото си измиране.

От референдум към референдум. Като пияния от стълб към стълб.

Незнанието на закона, както и неговото отсъствие, не са смекчаващи вината обстоятелства.

Русия получи статут на развиваща се страна, а жителите й - званието аборигени.

Бият сърбите, за да поставят веднъж завинаги на мястото й Русия.

Вгледай се в душата на руския човек и ще видиш там телевизионен екран, показващ всички програми едновременно.

Внасят се стоки за народното изтребление: алкохол, тютюн, видеокасети, презервативи, автомобили.

Недостатъците на добрия човек са очевидни, а лошият ги крие.

Твъде дълго живяхме в атмосфера на полуистина. Сега се задушаваме от чиста лъжа.

Целта оправдава средствата. За масова информация. Може ли благородна цел да има такива средства? Каквито средствата, такава и целта.

Напразно мислехме, че сме победили във Великата Отечествена. В историята няма окончателни победи.

Би трябвало да се занимаваме не толкова с правата на личността, колкото с правата на организма. Всеки организъм диша отровен въздух, пие нечиста вода и яде вредна храна.

Животът е кратък и тъжен, и тъй като е тъжен, добре, че е кратък. Бог е милостив.

Важно е да се разцепи народа, а барикадите сами ще се появят.

Телевизията - криво огледало, в което изглеждат приятни кривите мутри.

Никой не се изненада, когато в книжарниците започнаха да продават водка, обувки, гащи. Никой няма да се изненада, когато там престанат да продават книги.

Ние сме материалисти. За нас няма нито безсмъртна душа, нито безсмъртни имена, нито безсмъртни идеи.

Амбициите минават, завистта остава.

Ние сме неблагодарни хора. Малко ли е, че властта не ни разстрелва и заточва. Искаме да ни храни и пази. Защо? Какво сме направили за нея?

Човек може да бъде глупак само в рамките на своите умствени възможности.

Менят се времето и хората. Неизменни остават само иллюзиите.

Всяко безсмислено занимание може да стане смисъл на живота.

Психология на предалата се крепост.

Руско чудо - унищожиха икономиката, а народът все още е жив.

Нашият живот - опити да предвидим непредвиденото, да предскажем непредсказуемото, да дочакаме неочакваното.

Окончателно примирява човека с живота само смъртта.

Книгата като елемент на интериора излиза от мода. Като елемент на културата тя вече изчезна.

Демокрацията е странно същество за Русия. Строят й конституционна клетка.  Всеки може да й се любува, но не трябва да се пипа.


Юни 1993 - март 1994 г.


Абсурд - това е реалността, доведена до отчаяние.

Готови сме да отстояваме нашите ценности. Всякакви, за добри пари.

Ако ги нямаше комунистите, нямаше да го има и Солженицин.

Мнението, че няма алтернатива на сегашните лидери, е просто обидно за великия народ. Нима той не можа да произведе още един отбор шарлатани.

Какво цените в жената? Онова, по което се различава от мъжа.

Телевизия - средство за общуване на мошеници с прости хора.

В света е пълно с добри хора, превърнати от обстоятелствата в злодеи. И обратното.

Пейзанизация на селячеството до пълното му фермеризиране.

Безпросветно светло бъдеще.

Още може да се живее, но вече е противно.

У нас не може да има полицейска държава, защото полицията се е отделила от държавата.

Удивителна дама е демокрацията. Насилват я, а тя отгоре на това и кокетничи.

Може в живота си да съм лъгал не по-малко от всеки президент, но съм го правил по незначителни поводи и после честно го преживявах.

На 4 октомври 1993 г. руската армия спечели първата си победа след 1945 г. Към нови победи, господа! Руснаците са твърде много.

За един ден в Москва бяха избити повече руснаци, отколкото за половин година война в Афганистан.

Всяка наша власт е предсказуема. Отново се появиха забранени издания.

През 30-те г. и разстрелваха, и погребваха тайно. През 93-та разстрелват публично, но както и преди погребват тайно.

Справочник “Кой кого изяжда в Русия”.

Тези хора могат случайно да направят нещо умно. Но ако помислят, непременно ще извършат глупост.

Да бъдеш с умен човек е приятно. Защо тогава е така непоносимо да оставаш насаме със себе си?

Възгледите ни за света не се променят. Променя се светът.

Нашето време ще дойде, но няма да ни завари.

Волга по величието си би трябвало да се влива в океан, а тя се влива в Каспийско море.

Властта има мания за преследване. Преследва я народът.

Животът може да бъде измислен. Смъртта винаги е истинска.

При диктатурата хората бяха принуждавани да пеят в хор. При демокрацията те сами вият в хор.

Право на нацията на самоизтребление.

Мислим за спасението на душата си едва тогава, коагто няма надежда за спасение на тялото.

Министерство на социалната защита на населението от властта.

Думата “руснак” стана официално неприлична. Говорят и пишат “росийски”.

Почти 60 г. пътешествах със Земята около Слънцето. Слънцето съвсем не се промени. На Земята ставаха някакви незабележими за Слънцето събития.

Както стана ясно, съществуванието може да бъде единствен смисъл на живота.


Март 1994 - ноември 1994 г.


За да направиш кариера при съветската власт, трябваше да се преструваш на умен, при демокрацията - на лоялен.

И най-красивата жена не е в състояние да даде повече от това, което може да вземе мъжът.

Работата може да запълни времето ти само частично. Безделието - изцяло.

История на реформите или хроника на катастрофите?

Ние, руснаците, сме много талантливи. Особено евреите.

Демократите доказаха, че демокрацията в Русия е невъможна. Това беше тяхната историческа мисия.

От референдум към меморандум.

Бъдещето е неподвластно на човека. За нещастие, той може да се разпорежда с миналото.

Отмъщават на миналото, за да се разправят с бъдещето.

Времената са интересни, а животът - скучен. По-добре да беше обратното.

Мемоаристът говори за себе си това, което би искал да чуе от другите.

Живейки в Съюза, се чувствах евреин. А какъв станах в Израел? Бежанец от слаборазвита страна.

Аз знам толкова малко, че мога и да не лъжа.

Парите не миришат. Вонят притежателите им.

За национален цвят на Русия би трябвало да се обяви зеленият - всичко е позволено.

“… той е по-умен, отколкото е в действителност”.

Всичко живо обича да се размножава, но не обича да умира.

Позволиха да говорят всички вдновременно, за да не чуе никой нищо.

В Съветския Съюз бизнесът се считаше за престъпление. В Русия престъплението стана бизнес.

Русия - поле на битка между чуждите теории и родната практика.

Телевизията дава възможност да се запознаем с хора, които изобщо не са ни нужни.

Всеки век ражда христопродавци, но не всяко хилядолетие - Христос.

Лексическа загадъчност.

С пълно пренебрежение към волята на народа болшевиките превърнаха Русия от изостанала страна в могъщ Съветски Съюз. Именно по такъв начин новите управници превърнаха могъщия Съюз в изостанала Русия.

Още малко и Русия ще се превърне в Горна Волта без ракети.

На 11 август 1994 г. за първи път в историята на Русия беше оправдан невинен (В. И. Варенников).

Не Отечеството се нуждае от герои, а героите от Отечеството.

Човек започва да върши глупости веднага, след като придобие способността да мисли, т.е. в 2-3 години.

За какво е нужна вечността, ако е толкова уморително даже временното?

Добре познатата болест е по-безопасна, отколкото непознатия лекар.

Лекарите идват и си отиват, а болестите остават.

Просветена анархия.

Властта не знае положението в страната. Тя дори не се интересува от него.

Горчивината на нашите успехи. Всяка победа - пирова.

Векът на музиката. Клинтън свири на саксофон, а Елцин дирижира оркестъра.

Не всеки гражданин е способен да ограби банка, но банката може да ограби всеки.

Нашите лидери решиха една задача - Русия не заплашва света. Тях не ги безпокои дали светът не заплашва Русия.

Многообразието от формите на собственост породи многообразието от формите на крадене.

Позицията на САЩ - Русия може да бъде велика държава, само че много малка.

Хора със съмнително минало, настояще и бъдеще.

Икономика - продължение на недостойна политика с нечестни средства.

Животът е само повод за мемоари.

… умрял от собствената си смърт… А може ли да се умре от чужда?


Ноември 1994 - февруари 1995 г.


Тоталитарна анархия.

На кого е нужна истината, ако няма справедливост?

Не обсъждайте и няма да бъдете обсъждани.

Няма нито минало, нито бъдеще. Има монотонно повтарящо се настояще.

Колкото е по-скъп хлябът, толкова по-евтини са правата на човека.

На властта не са й необходими слуги на закона. Нужни са й просто слуги.

Служба за държавна безнаказаност.

Предателите говорят за това, което не е било. Честните хора мълчат за това, което е било.

Годината пълзи към края си като куче, ударено от автомобил.

Обречени на вечен оптимизъм.

Времето е пари. Времето на пребиваването на власт.

Бомбардират Чечня, улучват Русия.

Родина на великите начинания и печалните завършеци.

Животът омръзна, но другите варианти са още по-лоши.

От живота никой не си е тръгнал жив. (А.Н.Толстой).

“… опитват се зверски да свалят нашите самолети, които мирно бомбардират техните градове…”.

Целят се във военни обекти, а улучват детски градини. Явно трябва да се целят в детски градини, за да улучват обекти.

МВД се бори с чеченския монопол върху търговията с наркотици.

Ако искаш властта да научи мнението ти, поговори с приятел по телефона.

Обява: … почина Н. Презентацията на тялото ще се състои…

При диктатурата нямаше стимул да се работи. При демокрацията не остана работа.

Планират да създадат департамент при правителството за връзки с престъпността.

Не си струва да се четат вестници. Лошите новини ще те намерят сами.

Интернационализъм през януари 1995 г. В Грузия азербайджанците взривиха тръбопровод, по който Армения се снабдяваше с туркменски газ.

С какво се занимаваш? Въртя се със Земята около Слънцето.

Ако хората се обичаха един друг така, както обичат парите.

Накрая журналистите в Русия станаха свободни и могат  да се продават по пазарни цени.

Да осигурим всички ветерани от войната с жилища до 2050 г.

Властта изгуби главата си, а опозицията не я намери.

Първа жертва на истината стават онези, които я казват.

Всяка война се води в името на мира.

Във фантастичния свят обикновените неща изглеждат като чудо.

В пазарната икономике може да се поръча не само допитване до общественото мнение, но и неговият резултат.

“Ако не дойдеш на погребението ми, и аз няма да дойда на твоето”.

Кой знае защо войните у нас винаги се случват в мирно време.

Из тост: … юбилярът отдаде на живота 60 г. Или - животът отне на юбиляра 60 г.


Февруари 1995 - септември 1995 г.


Хора с частна съвест.

Научи се да придаваш на лицето си многозначително изражение. Съответните мисли ще се появят сами.

Лице, по което е минало колелото на историята.

Властта с нищо не е длъжна на народа. Народът е длъжен да издържа властта.

В страната няма общество, има телевизионна аудитория.

Видими бойци на невидимия фронт.

Без Русия не може да има световна война.

Сега светлото бъдеще принадлежи най-вече на хората с тъмно минало.

Властта не може д бъде по-умна от избралия я народ. Особено, ако народът не я е избирал.

Гледаме в миналото със срам, в бъдещето - със страх.

Стабилен плурализъм. Четирите часовници на площада на Белоруската гара показват различно време.

Чуждият кръст винаги е по-лек.

Ако руснаците измират, значи това е нужно на някого.

Няма в живота щастие! Но го няма и на други места.


Септември 1995 - януари 1996 г.


Самият Генерален прокурор беше почти честен, крадеше жена му и други роднини. 

Песимистът умира с усмивка на удовлетвореност. Той винаги е знаел, че всичко това ще свърши зле.

Нито една работа не изглежда мръсна, ако може да се свърши с чужди ръце.

Нашият дом - Русия! Ако искаме - ще я предадем, ако искам - ще я продадем.

Действията на властта са толкова загадъчни, че може да се заподозре наличието на някаква стратегия в нея. Подозрение абсолютно несправедливо.

Сами по себе си изборите са признак на неверие в здравината на нашата демокрация. Истинската демокрация не се нуждае от никакви избори.

Съзвездия от угаснали светила.

Лице от общочовешка националност. От бивша съветска националност.

Студената война умря, а нейната рожба “Радио Свобода” е жива и се засели в Москва.

Съветският Съюз щеше да е съвсем нелоша страна, ако не беше недостигът на стоки и излишъкът от власт.

Обидно е, че непризнатите приживе гении така и не научават за посмъртната си слава.

Едно от фундаменталните права на човека - да плюе в кладенец.

Народът ще победи само тогава, когато претърпят поражение всички избирателни блокове.

Телевизията не само изразява, но и задълбочава дефектите на колективния интелект.

Ако Бог не съществуваше, никой не би могъл да Го измисли.

Живеем. Ядем онова, което не беше изядено при социализма.

Оръжие за масово оглупяване.

Историците безпощадно се разправят и с прави, и с виновни. Историята е равнодушна.

Имената на творците на перестройката би трябвало да се увековечат на стените на обществените тоалетни. Но тези полезни съоръжения изчезнаха заедно с перестройката.

Нашата епоха се различава от предишната преди всичко с размаха на предателствата.

Годината в ужас бяга към края си.

Харесваше ми да бъда в строя, докато командирите ми изглеждаха можещи и честни.

Реката на времето се влива в блато.

За разлика от от политиците-мъже, които са просто неприятни, политиците-жени са отвратителни.

Няма повече руски народ. Има население на Русия.

Мислещите у нас са лековерни, а вярващите са лекомислени.

Трудно ми е да вместя теорията си в тесните рамки на живота.


Октомври 1996 - август 1997 г.


Дебатира се кое е по-морално оправдано - да се ограбва Отечеството или да се продаде на чужденци.

Мисията на телевизията - руският човек да слезе до нивото на средноамериканския кретен.

Схватка на пигмеи в тежка категория.

Цел на политика - да убеди хората да заменят собствените си убеждения с неговите.

Не ме зарадва раждането ми. Затова не може да ме огорчи и краят ми. Светът е справедлив.

Ноември. Елцин реши да изведе руските войски от Чечня. А чеченците ще изведат ли бандите си от Русия?

Печална е съдбата на Солженицин. Той написа и наговори толкова много, че омръзна на всички.

Странна ценност е времето. Колкото по-малко остава, толкова е по-евтино.

20 декември. Ден на чекиста: “Можехме да спасим Отечеството, но обстоятелствата не позволиха…”.

Чубайс е умен, но не дотолкова, че навреме да се престори на глупак.

Не унижавайте родните герои с изображенията им върху нищожни пари.

Мракът приближава със скоростта на светлината.

Демокрацията победи. Претърпяха поражение руснаците.

Тъжно е, че си отиват ветераните. Би било убийствено, ако оставаха.

НАТО ще защитава чуждите инвестиции в Русия. Затова се и разширява.

Цял живот се пази за нещо голямо. Доживя до обширен инфаркт.

В страната на всеобщо безверие управлява дяволът.

Волтеровци в Русия няма. Ние никога няма да признаем на опонентите си правото на честни заблуждения.

Обичайте книгата - гробище на мисли.

От бъдещето не се бои само онзи, който не познава миналото.

Руският народ виси като тежко бреме на шията на руската власт.

Всички хора са братя. Освен сестрите.

Полужива легенда.

Правата на личността у нас са надежно защитени. Беззащитна е самата личност.

Проект за закон за свобода от съвест.

По-рано имаше обща желязна завеса. Сега всеки си има своя желязна врата.


Август 1997 - януари 1998


“Президентът Елцин е дълбоко потресен от съобщението за гибелта на принцеса Даяна…”. (пресслужба на Президента, 31.8.97). А гибелта на десетки хиляди хора в Чечня не го ли потресе?

В Чечня публично са разстреляни трима престъпници. Светът негодува. В Москва неотдавна беше публично разстрелян парламентът. Светът аплодираше.

Св. Компютър.

Навъдиха се много професионалисти, а майсторите - малко.

В демократична Русия всички проблеми са еднакви. Няма толкова дребен въпрос, който да не заслужава официална лъжа.

Истинският „нов руснак” не крие, че е евреин.

Лечението е скъпо, да се умре - евтино, но погребението е по-скъпо от лечението. Трябва да се живее.

Неприязънта към Горбачов сплоти повече хора от всяка политическа платформа.

Беднякът купува вестник, богатият - главният му редактор.

Аз вярвам в Бога. Бог вярва ли в мен?

Деноминация. Ако от нашата демокрация отнемат нулите, от нея нищо няма да остане.

Времето бяга. Страшно му е да остава с нас.

“… състоя се земетресение …”. (Съвр. руски език).

Не знаем отговорите… По-лошо е, че не знаем въпросите.

Из бъдещи мемоари: живяхме в жалките времена, когато Горбачов и Елцин изглеждаха крупни фигури.

Русия е страна, населена с руснаци, които са управлявани от росияни.