ПРЕГЛЪЩА НИ, ПОГЛЪЩА НИ ЗЕМЯТА…

Димитър Събов

***
Преглъща ни, преглъща ни земята -
троха студена - с калните си устни,
безгрижно, мързеливо ни премята
преди във гърлото си да ни пусне.

Лястовици - черни стюардеси -
пътниците жалят всяка есен
и смъртта, разсърдена метреса,
плюе в дробовете кръв и плесен.

А нощта е бистра, бяла, бяла -
тъжна и премръзнала финландка,
ти прегръщаш хладното й тяло -
стъпкваш парцаливата си сянка.