МЕЖДУ НЕБЕТО И ВОДАТА

Джуни Александрова

МЕЖДУ НЕБЕТО И ВОДАТА

Тя гмурна се във езерото,
разстлано между хълмове,
здрачени във прииждащата вечер.
Но в дълбините,
сред корените на върби
и гнили клони,
сред обрасли с водорасли
ръбести скали,
сред набези досадни
на хищниците дребни,
пролука търсеше
и в уплах
стремително отплува
към повърхността.

Обърна се на гръб в отмора,
отпусна се с очи към синевата,
обагрена от цветни облаци,
погълнали далечен лъч
на слънчевия залез.

Бездънното небе се сля
със езерното огледало.
И в унес
тя забрави ненаситен свят
на грозота, на алчност, на обиди…

Забрава мимолетна
между небето и водата.

2010


***
                   На Ралица

Господи,
само между две, в молитва сбрани ръце
е моята обич и грижа,
моята радост и болка!
Между две, за молитва сбрани ръце
е моята рожба.

2010


МЪЛЧАНИЕ

Пазя тишина, когато рожбата ми спи,
пазя тишина, когато тя се учи да чете,
пазя тишина, когато изпити държи.
Усмихвам се, когато любовта й се яви,
усмихвам се, когато тя роди дете,
усмихвам се, когато то расте.
Не споря с младостта и затова мълча.
Мълча, когато побелявам от тревоги,
мълча, когато всичко ме боли.
мълча, когато ме поглъща самота.
Единствено на сцената
не спирам да говоря.

И пак ще замълча в смъртта,
и ще потъна в тишина.
Завинаги.

2010


***
                     На дъщеря ми

Защо когато мислите ми са при теб,
очите ми сълзят?
Затуй ли беше моята утроба -
да те родя, а ти да отлетиш?!

Със всичко друго мога да се примиря -
с това не мога.

Мечтая да си птица прелетна
и да летиш и да се връщаш,
отново да летиш, дорде
крилете ти се уморят.
Завинаги тогава
може би ще се завърнеш
при майчината топлина,
изпратена макар и от отвъдното.

2008


ДА ДОЖИВЕЯ…

Пусто е гнездото!
Сърцето ми се свива.
Нима са отлетели?
В една от нивите
край пътя виждам
ято щъркели,
готово да отплува.
Затуй дървото в двора
с полъха на есента
накланя клони в самота.

Децата ми отново
ще ги следват…
И пак ще чакам лятото…
Да доживея
щъркели да видя…

2009


ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ

Сребрее мойто слепоочие,
а сърцето ми нашепва:
“Един полъх още,
миг смутеност още,
една прегръдка още…”,
и да потъна, да потъна
за последен път
          в едни очи.

2010


***
И детството, обгрижено с любов,
и младостта със пориви неудържими,
и зрелостта със майчинските грижи,
и сцената със творчески неволи
са вплетени
в косите мои побелели,
в посърналото ми лице,
в приведената ми походка,
в очите ми,
от сълзи посивели.

2010


АД

Черни, ниски облаци
гневно пълзят над жита.
Светкавици змийски
сноват и съскат в закана.

Буря връхлита.
Бясна стихия.
Стремителна.
Страшна.

Ослепителна мълния -
и небето на две се разтваря.
Оглушителен трясък
срутва земята.

Руква град.
Главоломен.
Убийствен.
Покосява житата.

В очите -
мъка смълчана.

2010


***
Скала - и удряна, и милвана
от морските вълни,
докато се натроши
и разпилее.

2010


***
И болката
        безмълвна
          прониза ме
            завинаги.
По най-красивия,
най-нежния,
най-топлия баща
сърцето ми не спира
да тъгува.

2008


***
И пак война!
Световна - не.
Локална.
Война срещу Ирак!
Бесовете на войната запламтяха.
Обектите се набелязват на монитор,
свистене
и тътнеж от бомби.
Безумци, спрете!

Била заплашена сигурността на САЩ!
Мирът световен застрашен!
Всемирната общественост ръмжи,
роптае,
протестира.
Безумци, спрете!

Светът ще помни
престъпни разрушения
на сътвореното от векове.
Светът ще помни
кошмара от бушуващи пожари.
Светът ще помни
реки от кръв на майки и деца.

Светът ще помни
стратегията “ШОК и УЖАС”!
За какво?
Пари, петрол, пари!
Шок и ужас за цял един народ!

2003


***
Едно дете,
благословено от Аллах,
окъпано в реките Тигър и Ефрат,
върви по жарещия пясък на Ирак
с ръце протегнати,
с очи, от мъка почернели.
Жадува то
за майчина прегръдка,
за ласката на майчината длан,
за майчините топли сълзи,
проронени
над раните,
над болката
на своята родина.

Неутолима жажда
на едно дете.

2007