превод от руски: Литературен свят

ИИСУС МАРИЯ. В 1502 ГОДИНА  ОТ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 28 АПРИЛ БЕШЕ НАПИСАНА ТАЗИ ХРОНИКА ЗА [ДЕЯНИЯТА] НА ВОЕВОДАТА СТЕФАН ОТ  ВЛАХИЯ

КРАТКА ХРОНИКА

СТЕФАН, ПО БОЖИЯ МИЛОСТ ВОЕВОДА НА МОЛДАВСКИТЕ ЗЕМИ, НО НЕ ВЛАШКИ

По влашко леточисление: от сътворението [на света]

6965 (1457)

В годината, която пишат 1457 след рождество Христово, на XI ден от месец април, във вторник, от страстната неделя, преди Пасха дойде воеводата Стефан, син на воеводата Богдан,  дойде с малка войска с мунтяни (власи - бел.бълг. прев.) и с [хора] от долните земи, всичко 6 хиляди човека. И се срещна с воеводата Арон при ручея или рекичката под название Хряска при Должещи. Там воеводата Стефан победи воеводата Арон и  [го] прогони от страната, а сам остана тук да властва  и т. н.

6969 (1461)

В 5 ден от месец юни излезе воеводата Стефан против секлерите и разграби техните [поселения], и взе много от тях, и много от тях изби и т. н.

6970 (1462)

В XXII ден от месец юни се приближи воеводата Стефан към Килия; тогава  той не успя да я вземе. Но получи огнестрелна рана  в левия глезен. Тогава  отстъпи от Килия и т. н. ( Става дума за спорния сред историците удар в гръб, нанесен на Влад Цепеш - бел. бълг. прев.)

6971  (1463)

В XV ден на месец юли докараха на воеводата неговата княгиня от Киев. И от нея той имаше [дъщеря, бъдеща] княгиня в страната на московитяните и т. н.

6973 (1465)

В XXIII ден от месец януари в четвъртък в полунощ  пристигна воеводата Стефан без всякакви препятствия до Килия, и от ранно [утро] в петък цял ден обстрелва и щурмува вратата на замъка и със сила го завладя. Там той престоя три дни, и тогава се предадоха също така [отбраняващите се] обсадени, и воеводата Стефан назначи за наместник в Килия шурея си Исайя и т. н.

6977 (1469)

По-нататък. В 19 ден от месец ноември, в четвъртък, пристигна унгарският крал Матиаш с много войска и с много топове до Тотруш, където са солните мини. На 29 ден стигнаха унгарците до Романов пазар и на 7 декември изгориха унгарците Романов пазар и нападнаха с всичка сила Мулда, един от главните градове на Молдавската земя.  На 14 декември в нощта на понеделник срещу вторник воеводата Стефан нападна със своите войски унгарците, и много от тях бяха убити, техните кости лежат [там] и до днес и ще лежат вечно. Тогава и крал Матиаш беше ранен с две стрели, които той отнесе [със себе си] от [тази] страна. Ако беше - и т. н. - проявил вярност към воеводата Стефан неговият велик дворник Исайя и беше пристигнал, както му беше заповядано, ни един [унгарец] не би отнесъл краката си от тук. За това той трябваше да плати с главата си, [както] и много други. На 15 декември в сряда се разпръсна войската на воеводата Стефан, така че унгарците много от тях убиха, а сам господарят   попадна в ръцете на враговете си. Но воеводата Стефан се защити, както можа, и се откупи, така че го освободиха. По същото това време нахлуха в страната татари, и хората пак  побързаха да изпратят конници при воеводата, така че той събра голяма войска; чу това крал Матиаш и си замина с малка печалба от страната. А воеводата Стефан тръгна с войската си срещу татарите и ги прогони от страната, убивайки много. Но голяма войска преследваше и крал Матиаш, плени много негови хора, така че на краля не се [удаде] да изкара от страната топовете, които още са закопани в планините, и никой и до ден днешен не може да ги намери и т. н.

6978 (1470)

В 27 ден от месец февруари воеводата Стефан отиде в Браила в Мунтения (Влахия - бел. бълг. прев.) и проля много кръв и изгори пазара; и не остави живи даже дете в корема на майка му, а разпорваше коремите на бременните и увесваше младенците на шиите им. 

По-нататък. В 16 ден от месец януари на същата година заповяда да вземат главата на шурея му Исайя и т. н.

6979 (1471)

В 7 ден от месец март в четвъртък отиде воеводата Стефан срещу Мунтения и в същия ден имаше голям бой с воеводата Радул на полето до пазара по название Сочи, там уби много народ и ги завоюва и отведе със себе си в робство 17 хиляди цигани и т. н.  В същата година, 29 ден от месец август, в четвъртък, имаше [такова] земетресение, че с думи не се описва. В същата година, 14 ден от месец септември, доведоха на воеводата Стефан княгиня от Мангуп на име Мария; тя беше черкезка, и той имаше от нея две дъщери и т. н.

6981 (1473)

В 8 ден от месец ноември, в понеделник, разположи воеводата Стефан войската си с хоругвата в Мунтения при [река] Милкова; [тази] част от [войската се състоеше от] 48 дружини, а с част от 12 [дружини] той излезе с воеводата Басараб срещу воеводата Радул, без да знае, че воеводата Радул приближава [с войската си]. Всички [части на] войската се съединиха през нощта, така че воеводата Радул и неговата войска нищо не знаеха за това. И те мислеха, че тя [молдавската войска] е така малко, както я виждаха. И се случи в същия месец на 18-ти ден, в четвъртък, че воеводата престоя при ручея, наричан Поток. И престоя до вечерта в събота, а в неделя удари воеводата Стефан Радул. И уби 64 хиляди души от неговата [войска], така че воеводата Радул едва [успя] да избяга с малко хора в замъка, наречен Дъмбовица. В 23-ти ден от същия месец дойде воеводата Стефан с цялата си войска при този замък и го подложи на силна обсада, а през нощта воеводата Радул избяга от замъка. В 24-ти ден от същия месец воеводата Стефан завзе замъка, завзе го с щурм. И залови [там] жената на воеводата Радул и единствената му дъщеря с цялата войска и големи съкровища. И тя [дъщерята на Радул], бидейки с [благородна] кръв и висок произход, и до днес е княгиня на воеводата Стефан: от нея той има син, воеводата Богдан и две красиви дъщери; и завоюва всички атрибути на властта, които принадлежаха на княза, с всички хоругви и обоза. И тук стоя воеводата Стефан три дни в една гора, докато не приведе в ред войската си, когато чу, че неизвестен брой турци идват на помощ на воеводата Радул.  И дойдоха на 28 ден от същия месец 13 хиляди човека с 6 хиляди мунтяни.  И воеводата Стефан мъжествено ги посрещна; и Бог му помогна, така че ги разби. А когото хвана жив, [заповяда] да набият на кол кръстообразно през пъпа, всичко 2300; и беше зает с това два дни, а [после] отведе войската си. И си отиде с голяма печалба и радост в Сучава, столицата на страната си, и възхваляваше Бога със своите владици, архидякони и рицари и с всички бедни [хора] затова, че му е даден от Бога такъв успех. И воеводата Стефан постави воеводата Басараб за господар над страната Мунтения; а след 4 недели,  на 20-ти ден от месец декември, дойде воеводата Радул с 17 хиляди турци и 12 хиляди мунтяни. И нападна воеводата Басараб и го изгони от страната. Басараб избяга в Моладавия при воеводата Стефан. А турците го преследваха до Берлад, подлагайки [страната] на разграбване, но не останаха да чакат воеводата Стефан и се върнаха обратно. Тогава воеводата Стефан пак влезе в Мунтения и за 14 дни от март напълно изгори тази страна. Но беше много студено, затова не можа да остане [там] с войската и се върна. Но той доведе много [пленени] хора със себе си в Сучава, така че за един ден [само] заповяда да обесят пред замъка седемстотин [човека] и т. н.

6982 (1474)

В първи ден на месец октомври отново тръгна воеводата Стефан с Басараб и с голяма войска влезе в Мунтения и стигна до замъка, наречен Тележан, взе в плен наместника и му отсече главата. И залови много от неговите цигани, които се намираха там и заповяда да посекат много цигани, така че кръвта течеше от замъка.; и запали замъка; и постави пак Басараб за господар на страната, предаде му страната, и наказа много боляри, които не искаха да му се подчиняват. На 4 ден от същия месец дойдоха унгарците с воеводата Цапелуш и се биха с Басараб, и унгарците не можаха нищо да му отвоюват. А когато воеводата Стефан пристигна в своята страна, на 20 ден от същия месец унгарците се върнаха с Цапелуш и отвоюваха страната от Басараб и поставиха да [властва] в нея воеводата Цапелуш, считайки воеводата Радул за пропаднал [без вест], тъй като никой не знаеше къде е той, както и воеводата Басараб.

В същата година, на 9-ти ден от месец февруари, турците завоюваха Кафа и натовариха 32 големи кораби със стоки, големи съкровища, а в последния кораб [настанили] 12 деца на граждани и 4 турци; и ги изпратили за Константинопол. Влизайки в морето, юношите започнали да се съветват как да се отърват от турците и се договорили за часа през нощта, за да ги убият. На 19 февруари в събота през нощта се случило [следното]: те убили турците и Бог им дал щастие вятърът да насочи кораба към Килия. И тук дойде воеводата Стефан и неговата войска с 400 каруци и взе стоките, заедно с юношите и ги закара в Сучава; тук, в Сучава, господарят разпредели юношите [за жителство]. В това време кафците и венецианците научили, че тези деца се намират при воеводата Стефан и много се зарадваха. И му изпратиха много пари и флорини, за да пусне юношите; тогава воеводата [снабди] юношите с дрехи и ги пусна; и тези от тях, които искаха да се върнат у дома, той заповяда да изпратят в страната на унгарците. Много от тях останаха в Сучава, където се намират и досега.

В същата година до месец януари турският султан изпрати много посланици, един след друг при воеводата Стефан, за да върне съкровищата и юношите, което той не направи. Това продължи до месец януари и т. н.

6983 (1475)

В 10-ти ден от месец януари, в четвъртък, воеводата Стефан имаше голям бой с турците малко по-нагоре от Васлуй до реката, която наричат Берлад. Бог му помогна, той разби турците на брой сто хиляди и 17 хиляди мунтяни, които бяха с тях, така че едва ли някой от тях си замина невредим. И ги преследваха още цели 8 мили, в силно заблатена [местност] и т. н.

6984 (1476)

В 26 ден от месец юли, в петък, дойде турския султан Отман с  двеста хиляди души и се срази с воеводата Стефан на едно поле при рекичката, която се казва Бяла; тук турците избиха великите му боляри, дворяните и цялата му войска, а той самият успя да се спаси с малък отряд. И султанът изгори цялата му страна, но не успя да превземе замъците. Султанът обсади замъкът на име Нямец; тук с изстрели от замъка беше разбито голямо негово оръдие и убит майсторът на топове, тогава султанът отстъпи. По това време воеводата Стефан [събра] пак войска от 16 хиляди човека и започна да действа срещу турците. Турците помислиха, че той е получил помощ от поляците или унгарците, и си заминаха, а той плени много от тях и т. н.

6984 (1476)

В 19 ден от месец декември воеводата взе за законна жена дъщерята на воеводата Радул, която той [преди време] беше взел в плен, и т. н.

6987 (1479)

В 22 ден от месец юни воеводата започна да строи каменни стени около Килия и завърши [тази работа] в същото лято [с ръцете на] осемстотин строители и 17 хиляди помощни работници. В 16 ден от същия месец Стефановата княгиня роди син Богдан Стефанович, който живее и досега с Божие благословение, и т. н.

6989 (1481)

В 16-ти ден от месец юли, в неделя, стана голяма битка между воеводата Стефан и воеводата Цапелуш в Мунтения на река, която се казва Рибник; и Бог помогна на воеводата Стефан, той разби воеводата Цапелуш с цялата му войска, спечели сражението и уби Цапелуш; и постави воеводата Влад за господар в Мунтения, синът на който и днес е жив и е господар в Мунтения. Тогава беше убит зетят на воеводата Стефан по име Шандра, славен рицар и т. н.

6990 (1482)

В 10 ден от месец март, в неделя, завоюва воеводата Стефан замъка на турската граница на име Кецо и назначи тук двама наместници, на име Вълчо и Иванко.

6991 (1483)

В 14 ден от месец юли нападнаха турците Килия и я взеха с щурм. По същото време, на 7 ден от месец август, взеха турците и Белгород и отведоха със себе си в Константинопол най-добрите хора и т. н.

6992 (1484)

В 3-ти ден от месец юни започна воеводата да строи замък при Романов пазар, и в 11 ден от месец август падна кървав дъжд върху този замък, тогава воеводата прекрати строителството, тоест строежа на каменните стени, и т. н.

6993 (1485)

В на първо число от месец септември се отправи воеводата Стефан към полския крал в Коломя, и докато воеводата беше при краля, турците без пречки дойдоха, с Петър Хронодом, до Сучава, и тъй като Сучава не искаше да се предаде, изгориха предградието и почти цялата страна. Но кралят не искаше да вярва на воеводата Стефан и да го пусне да се върне [вкъщи]. А когато го пусна, той заповяда на своя син Олбрехт да го придружи с войска за помощ. Но пр[инц] Олбрехт се върна обратно в Колочина, а на някои военачалници като пан Чесни и пан Вейсдорфер и Ян Полаг, заповяда да идат с него [воеводата Стефан]. И те се сражаваха рицарски  [под знамената на] негова милост, така че при Котлабуга бяха убити много турци. 

6994 (1486)

На 6 ден от месец март в понеделник се би воеводата Стефан с Хронодом при Булгарите на река, наречена Серет. Тук воеводата Петър Хронодом разби воеводата Стефан и спечели сражението; а воеводата Стефан падна от коня и лежа сред убитите от сутринта до пладне. Тук дойде при него болярин на име Пуриче, който позна воеводата. Тогава воеводата препусна [с него] и събра войската си; и изпрати при воеводата Петър болярина на име Пънтече, който се предаде на воеводата Петър и го изведе от боя, убеди го, че е спечелил боя, тогава той с дружината си отсече главата на   воеводата Петър и достави главата на воеводата Стефан; по такъв начин воеводата Стефан остана господар в страната с помощта на Господа Бога и т. н.

След две години изпрати воеводата Стефан един болярин в Земята на русите и [той] я завзе до Галич, а на четвъртата година дойде пан Николай Галицки и разби неговата войска при Рогатин, а този същият болярин избяга в Белгород; това узна воеводата и тайно изпрати след него потеря, и го хванаха край Белгород с неговите 36 конни слуги. И го доставиха в Сучава; там  той прекара цяла година като пленник, а когато годината мина, господарят го пусна и пак го прати в Земята на русите, и той пак завзе тази земя до Галич. И веднъж се случи,  в неделя, [че] той стоял в едно село край Коломя, когато поляците го нападнали и го заловили заедно с петима съратници.Тогава го изпратили в Коц на великия дворник на име Ребдже, военачалник, и му отсекли главата, а болярина и другите хвърлили живи [от стените на] замъка Коц.

……………………………………………………….

В годината, която пишат 1497 година след Рождество Христово, в месец април, в началото на месеца, в Лвов пристигна полският крал, съпроводен от голяма войска както от своята страна, така и от други хора, а именно от Прусия, с намерението да се сражава с турците. И той преминаваше през своята страна цялото лято по направление на Влахия, [но в действителност] срещу воеводата Стефан. И случи се в първия ден от месец септември, че той излезе при Шепеница в страната на воеводата. Тук [при него] дойдоха посланици на воеводата Стефан: великият логофет на име Таутул и Исаак - великият ковчежник, разчитайки, че кралят ще тръгне срещу турците. Но кралят заповяда да пленят тези боляри и посланици; и заповяда да ги отведат във Високия замък в Лвов. А сам замина с цялата си войска за Сучава и обсади на 16 септември сучавския замък. И 21 дена ден и нощ го подложи на силна обсада, но отстъпи от сучавския замък на 9 октомври в сряда; а в деня на свети Дионисий-Дмитрий, в четвъртък, на 17 октомври, постигна поляка в Козминската гора голямо нещастие, така че му се [удаде] да си иде само с малка част от войската, както е известно на всички съседи, и т. н.

…………………………………………………………

В годината, която пишат 1499 година след Рождество Христово, в месец февруари излезе Малкоч с много турски [войски] в Полската земя. И [дойде] до Галич, но настъпи зима със силни студове и сняг, така че много [турци] замръзнаха и умряха от глад, и не можаха да минат през Днестър; и отстъпиха в голяма беда и глад; а когато пристигнаха във Влахия между Днестър и Прут, искаха да [преминат] през Прут. Там разположи воеводата Стефан своята войска; и заповяда да убиват турците повсеместно, така че имаше убити повече от 80 хиляди турци, и заповяда да ги хвърлят в Прут и т. н.

(руски превод. И. Е. Клейненберг)

Текстът е възпроизведен по изданието: Славяно-молдавски летописи от XV-XVI. М. 1976