Яков Лурие

превод от руски: Литературен свят

Влад Цепеш (1431[?] - 1476; истинска фамилия Dracul - Дракул (Дракон); прозвището Цепеш (рум. Тереs, от tеара - кол) получил за жестокостта си в разправата с враговете, които набивал на кол), васал на унгарските крале, господар на Влахия (октомври 1448,1456-1462,1476), намиращ се също така в зависимост от Турция.
 
От 1386 до 1418 г. Влахия се управлява от дядото на Влад Цепеш Мирча Стария. След смъртта му в страната започнала дълга борба за власт, съпроводена с честа смяна на господарите (официален титул на владетелите на Влахия). Мирча Стария бил сменен от сина си Михаил I (1418-1420), убит от Дан II (1420-1431). От 1431 до 1436 година Влахия била управлявана от Александър I Алду. В 1436 г. с поддръжката на трансилванските боляри на влашкия престол се качил вторият син на Мирча Стария - Влад, наречен Дракул. Той лично отнасял в Стамбул данъка, но султанът го заподозрял в измяна и го затворил в тъмница, от която го пуснали едва след пристигането в Стамбул на малолетните му синове - Влад (бъдещия Цепеш) и Раду като заложници. През 1447  Влад Дракул отстъпил престола на Влахия на новото унгарско протеже Владислав II.
 
През 1456 година с помощта на унгарския крал Янош Хунияди на власт във Влахия идва Влад Цепеш, който успял да стабилизира вътрешното и външното положение на страната. Резиденция на Влад станал Букурещ, където той построил мощна крепост.
 
Влад Цепеш се борил с болярите за единоначалие в страната, водил борба с външните и вътрешните врагове, въоръжил свободните селяни и граждани, укрепил държавния апарат, покровителствал влашките търговци,  ограничил действията на чуждестранните търговци на територията на княжеството си, разрешавайки им да търгуват само в граничната зона по време на пазари, провеждани няколко пъти в годината. Това предизвикало силно недоволство от страна на трансилванските търговци, а също така и на техните основни контрагенти търговците от влашките градове Брашов и Сибиу, финансиращи  другия претендент за влашкия престол - Дана. Влад Цепеш провел успешен наказателен поход срещу Брашов и в Трансилвания.
 
В същата година Отоманската Порта окончателно завоювала Сърбия, чиято територия граничела с влашките земи. Влад Цепеш се  съгласил да участва в подготвяния антиосмански кръстоносен поход, начело с унгарския крал Матиаш Корвин*, управлявал от 1458 до 1490 год.

През 1461 година Цепеш отказал да плати данък на турския султан, жестоко се разправил с посланиците на султана и унищожил турските гарнизони по двата бряга на  Дунав от нейното устие до град Зимница. Успешно воювал с турците, заставил да отстъпи навлязлата в княжеството турска армия, ръководена от Мехмед паша.
 
През лятото на 1462 във Влахия нахлула турска армия начело с покорителя на Константинопол султан Мехмед II, водещ  като претендент за влашкия престол брата на Цепеш - Раду. Едрите влашки боляри, недоволни от централизаторската политика на Влад Цепеш, влезли в сговор с турците, обявили се срещу владетеля и минали на страната на Раду. Влад Цепеш отстъпил и бил принуден да премине в Унгария, но Матиаш Корвин не желаел да се конфронтира с турците, предпочел мира с Раду и затворил Цепеш. Раду Красивият управлявал Влахия от 1462 до 1473 г., когато бил заменен със съдействието на молдавския владетел Стефан Велики от Лайота Бесараб.
 
След дванадесет години Влад Цепеш се върнал във Влахия като владетел. В същата година попаднал в засада на Лайота Бесараб и бил убит.
 
Дракула - «Дракон» е прозвището, с което се наричал още бащата на Влад Цепеш - Влад (управлявал през 1436-1442,1443-1447), принадлежал към рицарския орден на Дракона, основан от германския император. От бащата името «Дракон» преминало към синовете му, в това число и към Влад Цепеш. Мрачната репутация «Набивач на кол» довела до това, че прозвището «Дракула» започнало да се асоциира с румънската дума  «drас» и да се осмисля като «дявол».

——————————

Но «могъщият Цепеш» не бил оставен да «лежи спокойно в гроба». Той бил измъкнат от там по най-неочакван начин. Да стане от земята Цепеш бил заставен от второстепенния английски романист от края на XIX -началото на XX век Брам Стоукър. Той направил Дракула главно действащо лице на роман, действието на който се отнасял към съвременността. В центъра на повествованието бил същият «воевода Дракул, който завоювал своята слава в борба с турците», но вече умрял или по-скоро, престорил се на мъртъв. Героите на романа намират фамилната гробница на Дракула, но гробът му се оказва празен. Тайната на празния гроб на Дракула е изключително банална. Брам Стоукър направил Дракула вампир, пиещ кръвта на своите жертви. Независимо от съмнителните си литературни качества, романът на Б. Стоукър придобил широка популярност и бил преведен на редица чужди езици. Писателят бил последван от кинематографистите. От 30-те години на XX век  до наше време в английската и американската кинематография постоянно се появяват треторазредни «филми на ужасите», в които фигурира Дракула.

* Матиаш Корвин (1443-1490) крал на Унгария от 1458 г.