Яков Лурие
Яков Соломонович Лурие (20.05.1921-18.03. 1996) е руски литературовед, историк, доктор на филологическите науки (1962). Син на учения Соломон Лурие. Завършил историческия факултет на ЛГУ (1941). От 1945 г. преподава в ленинградските вузове. В периода 1957-1982 е сътрудник на Института за руска литература -към РАН на СССР ( Пушкиновия дом). Колективни трудове: «Антифеодални еретически движения в Русия XIV - нач. XVI в.» (1955, с Н.А.Казакова), «Източници на руската белетристика» (1970), «Общоруски летописи XIV-XV в.» (1977), «История на руската литература». Т. 1 (1980). Монографии: «Идеологическа борба в руската публицистика от края на XV - нач. XVI в.» (1960), «Повест за Дракула» (1962); «Общоруски летописи XIV-XV в.» (1976); «Руски съвременници на Възраждането. Книгописец Ефросин. Дяк Фьодор Курицин» (1988); «Две истории на Русия от XV век» (1994) и др. Подготвени в съавторство издания от поредицата «Литературни паметници: «Посланията на Иван Грозни» (1951); «Ходенето зад три морета на Афанасий Никитин» (1958); «Александрия» (1965); «Стефанит и Ихнилат» (1969); «Преписката на Иван Грозни с Андрей Курбски» (1979).
Публикации:
История:
