Борис Гунко

Борис Михайлович Гунко, руски поет, публицист и общественик, е роден на 31.08. 1934 г. в Москва. През 1957 г. завършва Московския химико-технологичен институт „Д. И. Менделеев”, от 1958 г. работи в НИИ на азотната промишленост; инженер-химик по професия; кандидат на химическите науки. Специализира по химическия състав на горивото за ракети. Има звание „Изобретател на СССР”. Много от изобретенията му са внедре¬ни не само в СССР, но и в редица от най-развитите капиталистически страни. От 1965 г. - лектор в обществото „Знание” по проблемите на философията, историята, естетиката и изкуството. Учредител и председател на Московското общество „Единство” от 1989 г. член на изпълкома на Движение „Трудова Русия”, основател на Руската Комунистическа Работническа Партия (РКРП). През 1992 г. става секретар на московския комитет на РКРП. На 16.02. 1992 г. създава Московско Съветско Антифашистко общество (МСАО). Участва в сблъсъците с въоръжените банди на антинародния режим на 23.02. 1992 и 1.05. 1993 г. След кървавия 01.05.1993 г. става член на Координационния съвет на „Съюза на жертвите на демофашисткия терор”; в септември-октомври 1993 г. взема активно участие в митингите и на барикадите в защита на Върховния Съвет и Конгреса на народните депутати; редактира един от първите комунистически вестници („Дубинушка”, от януари 1990 г., а след 1993 - нелегално), както и в. „Трудова Русия” и „Мисъл”; дългогодишен отговорен секретар на в. „Мълния”. През май 1994 г. по негова инициатива е създаден Московски, а по-късно и Общоруски Конгрес „Дея¬тели на културата и изкуството за Съветска Родина”. По време на социализма Гунко е безпартиен. Всъщност той е убеден комунист, привърженик на Сталин, но и нямащ никакво отношение към номенклатурата и нейната политика. В творчеството си има положително отношение към християнството. Приживе издава три стихотворни сборника с патриотична, социална, гражданска поезия “Избрани стихове” (1992), „Зли стихове” (1996), „Революция и любов”. Книги с публицистика: „Писма от Турция” (очерци, 1994), „Ще полети ли птица с едно крило?”, „Немски дневници” и др. Ръководи творческата студия „Съюз”, известна с концертите си на песни на Съпротивата, и класически произведения. По много от стиховете му са създадени песни от известни опозиционни певци, като Александър Харчиков (касетата „Песни на непокорения народ”, 1997), Иван Баранов, Юрий Писарев, Людмила Кльонова, Анатолий Беляев, Трап Керба. Женен, с две деца. Умира на 4.05. 2006 г. Посмъртно са издадени книгите му със стихове „Зли стихове” (преиздание), „Демокрадци”, „Русия чака”.


Публикации:


Проза:

АФОРИЗМИ ЗА КАПИТАЛИЗМА/ брой 30 юни 2011