ПРЕДИ ЪГЪЛА

Михаил Милчев

ПРЕДИ ЪГЪЛА

Галени, мили, обични са дните ми -
чистички старчета, чисти и смотани.
В криви редички нанякъде ситнят,
заедно всички, а всички - самотни…
Ситнят си белички, запрограмирани…
Задният ход фабрично изключен е.
Само напред - значи близко умиране,
като прикрита зад ъгъла случка.
Бавно делят се и сбръчкано клетките,
леност провлачва уж лигаво времето,
а то подигравки ми спрята проклетото -
конник изправен на стреме…
Всичкият страх се излюпва във клетките.
Може да казват: какво ли пък толкова?
Бог щом го пуща в душиците клети,
Бог щом допуща и болка…
Вярно ли мислим, че в тъмното страшно е?
Някъде в тъмното свети
плаха свещица, прозорче ли прашно
или трошица божественост…
Старчета тъжно за пътя подпитват -
трудно се вижда по нощите.
Своите спомени - дрипава свита
водят, но колко ли още?
Май че редичката изтънява,
гушнала болести смътни и смъртни.
Краят е ясен: вино, жито, прослава,
но със засади е пътят.


ВОДЕВИЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Тече си времето, изтича,
от ручей става на река,
в морето тъмно те завлича
със буй спасителен в ръка -
като Нептунов клоун с жезъл,
на всички в двора нелюбим,
от морско конче с трясък слязъл,
наклепан до ушите с грим.
Добре - измислен си и смешен
като герой от водевил,
но ни една ли своя грешка
със сълзи ти не си измил?
Така, не с ручеи, а с капки
по някой жежък прахоляк
със кръв не си ли писал как ти
останал си човек все пак.
И щом си плувал надълбоко -
макар грозник и с буй в ръка,
ти имаш собствена посока
в присъдена на теб река!


ПРЕДИ МОЛИТВАТА

Ангеле бял, ангеле мой търпелив,
пазиш ме още, но страдаш, нали,
с тези криле наранени?
Не че от раните толкоз боли,
а че са раните откъм мене…


НЕДОЛЮБЕНИТЕ

Пред стиховете свои се прекланям,
пред недолюбените си дечица,
полъгани и тъй употребени
душицата ми гузна да излъскат,
та повече фотони да поеме -
да не е мрачно, тъмно, пък и тъжно
край стреснатото мъничко човече,
което там трепери и се люшка -
ту в райската, ту в адската камбанка.


СПОМЕН

Синът ми протяга ръчица, бере си цветя от килима…
Пет измамени пръстчета, шепичка празна.
Дали трябва такива илюзии синът ми да има
или да разпръсна по пода цветята от вазата.
Ще си уча сина: да се бие, но и на интимности,
как цветя да краде ще го уча… и всичко…
Но сега: и за мен откъсни едно цвете килимено?
И поднася ми цвете една празна ръчичка …


С ЧЕГО НАЧИНАЕТСЯ РОДИНА…

Къде и с какво ли започва Родината?
С картинките в твоя буквар,
с черницата в двора, невена в градината
и първия детски, най-верен другар…
Не считай, че кражба е преводът лесният,
с пробутани истини втора ръка…
Родините всички живеят и в песните
и всички родини започват така.


ПРЕГРАДА

Задръж ме със бодливите ръчички,
вържи ме със зелените въжета…
Изпратената ми от Бога помощ:
Къпината - преградата пред рая!


ЧЕСТТА НИ

Набодена в сърцето от продажна пика
честта ни все проклина, все пищи и вика,
а някаква връвчица от едни навуща
е вързала честта ни, в гроба ни я спуща.
Разголена различно тя тъжна си отива -
понякога прозрачна, но повечето сива,
нахлупена с бомбета и с орденски препаски,
но никога с шамии и никога със каски!


2 ЮНИ

Зави сирена, стресна ни, припомни,
че 2 юни е, че за минута спира
гмежта и сред проблемите огромни
най-простичко е да застанем мирно.
Възчерен поп молитвено спокоен
търговската пътечка е препречил,
нагърчва се редичка многобройна
пружина е - ще го изхвърли вече…
А циганка с оранжево елече
метла между краката ни премята.
Тя иска да съм влюбен в нея вече -
отдали сме й чистотата.
Ташкън минута, вече прекаляват!
Шкембе чорбата ще е залоена…
Чиновник някакъв досаден става
и все не спира пустата сирена!
Когато сме край скара, сме щастливи,
учудващо единни и добрички.
Кюфтетата обаче поизстиват,
мекиците са с жилави корички.
Защо ли розите от крайната сергия
се гушат в разтегателната книга?
Муцунки варакосани да скрият,
защото хубостта не им достигала?…
И с второюнска лицемерна поза,
тъй както по пазарному е прието,
за мъртвите ще купя тъжна роза -
пребоядисано и разкрасено цвете.


СТЪКЛЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Не съм летял, но съм усетил,
отнякъде дошло е в мен,
че по-добре е за небето
с криле да бъдеш надарен,
отколкото да си възнесен
връз Аполо или Восток
и включен в спора интересен
кой по-достигнал е до Бог.
И не с ракета непокорна
в космическите висоти,
а без боне - на безмоторник
на ниско да се рееш ти.
Да виждаш тънките тревички,
роса в очите да блести,
но не затуй, че си над всички,
а от възторг да плачеш ти…
Земята ни добра и скромна
не бива бързо да лети.
Огромна топка е, огромна,
но стъклена е, знаеш ти…