Фьодор Александрович Абрамов (29.02.1920, село Веркола, Пинежска околия Архангелска област - 14.05. 1983, Ленинград) е руски писател. Един от най-известните представители на т. нар. „селска проза”. Роден в многодетно семейство на селянин-староверец. Когато е на 2 години, умира баща му. Участник във Великата Отечествена война. В трети курс на Ленинградския университет заминава доброволец на фронта, ранен, евакуиран от Ленинград по леда на Ладожкото езеро. Член на КПСС от 1945 г. Завършва Филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1948). През 1951 г. защитава кандидатска дисертация по творчеството на Шолохов. В периода 1951-1960 г. е старши преподавател, после доцент и завеждащ катедрата по съветска литература в ЛГУ. От 1960 г. се занимава само с писателска дейност. Награден с орден Отечествена война 2 степен и медали. От 1949 г. публикува литературнокритически статии. Първият му роман „Братя и сестри” (1958) заедно с романите „Две зими и три лета” (1968) и „Пътища-кръстопътища” (1973) образува епичния цикъл „Пряслини” (Пряслини - селски род, за съдбата на който се разказва в романите). За трилогията „Пряслини” му е присъдена Държавна награда на СССР (1975). Продължение на цикъла е романът „Дом” (1978). Автор на разкази и очерци за колхозния живот, на повестта „Без баща” (1961), „Пелагея” (1969), „Дървените коне” (1970), „Алка” (1972). Погребан в село Веркола на десния бряг на река Пинега - на левия бряг се намира Артемиево-Верколският манастир, за възстановяването на който Абрамов се грижи в края на живота си. С родния Север е свързано цялото му литературно творчество. На български през 70-те и 80-те г. е издадено всичко по-значително на писателя. Превеждан от Елка Георгиева и др.

Публикации:

Проза:

ДЪРВЕНИТЕ МАВЗОЛЕИ/  брой 30 юни 2011

За Фьодор Абрамов:

СЪБРАТ НА ПРАВЕДНИЯ АРТЬОМИЙ ВЕРКОЛСКИ/ автор: Николай Коняев/ брой 30 юни 2011