СТРАТИС – МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ МЕЖДУ АГАПАНТУСИТЕ (1)
превод: Константинос Марицас
Няма асфодели(2) , виолетки, нито зюмбюли;
как да поговориш с умрелите.(3)
Умрелите знаят само езика на цветята,
затова мълчат,
пътешестват и мълчат, изтърпяват и мълчат
в страната на сънищата, в страната на сънищата.(4)
Ако започна да пея, ще извикам
и ако извикам-
агапантусите налагат мълчание,
вдигайки една ръчичка на лилаво бебе от Арабия
или още стъпките на една гъска във въздуха.
Тежко и трудно е, не ми стигат живите;
първо защото не говорят, и после,
защото трябва да попитам мъртвите,
за да мога да продължа по-надолу.
Иначе не става, щом ме унесе сънят
другарите режат сребърните канапи
и мехът на ветровете се изпразва.
Пълня го и се изпразва, пълня го и се изпразва;
събуждам се
като златната рибка, плувайки
в бездните на мълнията,
и бурята, и катаклизмът, и човешките тела,
и агапантусите заковани като совалките(5) на съдбата
върху вечно жадната земя,
разтърсени от спазматични движения,
ще речеш са натоварени на една прастара каруца,
търкаляйки се по разбити пътища, по стари калдаръми,
агапантусите, асфоделите на негрите:
как да науча тази религия?
Първото нещо, което направи Бог, е обичта,
след това идва кръвта
и жаждата за кръв,
която се пробужда
от спермата на тялото като солта.
Първото нещо, което направи Бог, е дългото пътешествие;
онази къща чака
с един светлосин дим,
с едно куче остаряло
очаквайки, за да издъхне, завръщането.
Но трябва да ме упътят умрелите;
агапантусите са, които ги държат безмълвни,
както глъбините на морето или водата в чашата.
И другарите остават в двореца на Цирцея;
скъпи мой Елпинор (6) ! Глупави ми, бедни мой Елпинор!
Или не ги ли виждаш?
-«Помогнете ни!»-
На Псара по хребета почернен. (7)
Трансваал, 14 януари 1942 г.
Бележки:
(1) Научно име: Agapanthus “Blue Giant”, семейство: Liliaceae / Amaryllidaceae / Alliaceae.
(2)Асфодел - неувяхващо цвете в рая. Обратно в текста
(3) Мъртвите елини отивали в ливади от асфодели, мъртвите негри - в ливади от агапантуси.Обратно в текста
(4) “в страната на сънищата” е променен стих от последната 24-та песен на “Одисея” (- 12) за нуждите на поемата “Статис Мореплавателят между агапантусите” от Сеферис:
- 12 минават входа на Слънцето, страната на сънищата,
- 13и веднага стигат на ливада от асфодели,
- 14където се намират всичките души, сенките на умрелите.Обратно в текста
(5)Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане.Обратно в текста
(6) В гръцката митология Елпинор бил другар на Одисей. Елпинор не се отличавал със сила или с интелект, но оцелял след Троянската война. Цирцея го превърнала в прасе заедно с останалите другари на Одисей. По-късно тя им възстановила човешкия вид. Когато всички се събрали да отпразнуват заминаването от острова, Елпинор се напил и заспал на покрива на двореца на Цирцея. На сутринта, когато го извикали за да отплуват, той се събудил, но забравяйки, че е на покрива, паднал и загинал. Останалите не забелязали неговата липса и отплували.Обратно в текста
(7) Остров Псара е един от първите острови, възстанали срещу турското робство през 1821г. На 21 юни 1824г. египетските сили, водени от Ибрахим, нахлули на острова със 140 кораби и 14.000 еничари. Повече от 15.000 души загинали, а малък брой успели да напуснат острова. Потушението на о. Псара възпял поетът Дионисиос Соломос в поемата «На Псара по хребета почернен»Обратно в текста