Авантюристичният и самотен живот на този позабравен днес френски поет, роден през 1878 година, прекъсва внезапно през 1919-а в бретонската гора Юелгоа – намерен е убит с “Хамлет” в ръка. Флотски лекар и археолог, етнограф и писател, Сегален е оценен и разбран едва след смъртта си. Критиците го определят като “певец на имагинерното”, “поет на необичайното”, като “мечтател-визионер”…
Силно пристрастен към древната китайска цивилизация, Виктор Сегален се дистанцира от декоративния екзотизъм на модния в началото на ХХ век Пиер Лоти /“Мадам Пеперуда”или “Мадам Бътерфлай”/, от повърхностния ориентализъм на Клод Фарер /“Пушачи на опиум”/ и дори от Пол Клодел, който според него е бил “прекалено свързан с френската традиция, за да може да проумее какво е това Изтокът”! Защото Сегален е лудо влюбен във всичко китайско и обожава китайския ритуал, като предпочита да описва не обекта, а ефекта, който той предизвиква у “смутения и очарован зрител”.
Автор на либретото на ненаписаната опера “Орфей, кралят” от неговия съвременник и приятел Клод Ашил Дебюси, той създава и два символистични романа, вдъхновени от цивилизациите на Китай и Нова Зеландия /маорите/. Всъщност той познава цяла Азия /Тибет, Индия, Япония/, а също и Полинезия, за които пише.
Немалко от силите си Сегален посвещава и на художествената критика и история – интересува го преди всичко изкуството от епохата на династията Тан в Китай. Но все пак световната си слава дължи на поезията. Основното му поетично съчинение е сборникът “Звезди” /1912/, публикуван първо в столицата на Китай в годината на провъзгласяването на републиката от Сун Ят Сен /1912/.
Тези стихове, вдъхновени от любовта, живота, бъдещето и миналото, реалното и въображаемото, възвишеното и земното, са поетичен израз на философско – теологичния синкретизъм на Лао-цзъ. За Виктор Сегален Китай е истинската духовна родина, в която поетът-синолог през целия си живот е искрено и дълбоко влюбен.

Биографична бележка: Огнян Стамболиев

Творчеството на Виктор Сегален:

Поезия:

СКРИТО ИМЕ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 4 декември 2008