В БОЕВЕ ЗА РОДИНАТА…

(На светлата памет на Андрей Маликов )

М. Мусин

превод: Литературен свят
 
На 18 октомври 1996 г. престана да бие сърцето на Андрей Владимирович Маликов - руски войник и публицист, герой от Приднестровието, мъжествен защитник на конституционния строй на Русия през септември-октомври 1993 г. За него е този разказ.

Андрей е роден на 4 март 1958 г. в Москва. Като извънредно мирeн човек той избрал професията на инженер. Съдбата благоволила: появила се работа и покрив над главата, после семейство, родила му се дъщеричка…

И с промените в страната той не се оказал изхвърлен в живота, успял да намери своето място и дейност, продължил да работи и дори да преуспява. Но в покрайнините на Родината се разгоряла война, на Днестър започнали да убиват руснаци. Както и много други руски хора, Андрей Маликов разбрал простата истина: ако в страната започне война и убиват твоите сънародници - в живота на всеки от нас, за кого - по-рано, за кого -по-късно, настъпва моментът за избор. И мъжът, независимо от социалното си положение и професия, трябва да вземе в ръце оръжие, да стане обикновен войник и ако потрябва - да загине за народа и Отечеството. Онези, които разбрали това тогава, сменили комфорта със студа и калта на окопите. Мнозина от тях - за да заемат своята последна в живота позиция.

Андрей Маликов взел в ръце автомат и тръгнал да защитава не абстрактни идеали, а унижените и оскърбените в Приднестровието руски хора. Там той защитавал онова, което обича. Защитавал Родината си. Воювал безкористно и храбро, по чудо останал жив на знаменития Кошницки плацдарм. С чест преминал цялата война, бил награден с кръст за мъжество. Връщайки се от Приднестровието, той не можал да влезе отново в благополучния и сит кръг на приятелите си-предприемачи. Изгубил семейството си, изпитал нужда и гонения.

През септември 1993 г. той е един от първите, пристигнали в “Белия дом”.
Автомат получил в нощта на 23 срещу 24 септември.

А когато преди това във Вашингтон се утвърждавал планът Кристофър-Козирев за държавния преврат в Русия, според който в задачата на кремълския касапин влизало чистката на хора от сградата на парламента на Русия, а в дяла на “приятеля Бил” - всичко останало - ненавистниците на Русия не взели предвид едно: че в “Белия дом” ще дойдат негови защитници - такива като Андрей Маликов и наши другари, готови да дадат живота си за Отечеството.

Устойчивостта, героизмът и висотата на духа на защитниците на “Белия дом” на 21 септември - 4 октомври 1993 г. разрушиха надеждите на враговете на Русия за преврат без народно съпротивление и вписаха вечни  редове в страниците на небивалата в историята трагедия.

И важна за нас и нашите потомци, неотменима частица от тази героична история стана самият Андрей Маликов. Той беше в първите редици. И в това неравно изпитание на силите ние, а с нас и цяла Русия, удържахме моралната победа.

Ще минат години - но безстрастните кадри на видеохрониките практически на всички световни агенции, запечатали на 3-4 октомври 1993 г. младото, прекрасно и одухотворено лице на разстрелваната от танковете нова Русия, отново и отново ще показват на целия свят останалия завинаги млад наш приятел: отначало на балкона на току-що взетото кметство, после пак той - до гибелния вход в АСК-3 на телевизионния център “Останкино”, скоро след това залят с кръвта на демонстрантите, или вече на 4 октомври - същия Андрей, два пъти излизащ от “Белия дом”  под непрекъснатия обстрел срещу офицерите-парламентьори от “Вимпел” и “Алфа”.

Тези агенции не могат да покажат как след началото на щурма на “Белия дом” Маликов сам излиза срещу бетеерите на Котеньов с призив да се прекрати огъня по невъоръжени хора и по чудо остана жив.

Как по-късно ескулапите от тайната полиция в Бутирския затвор го изтезавали и принудително, със сонда, са вливали нещо в стомаха. Как хората в пагони и бели дрехи по такъв начин се опитват да смажат волята на политическия затворник и да заставят Андрей да се откаже от гладната стачка, която той води 20 денонощия в знак на протест срещу незаконния арест и разпитите.

Убеден съм, че всички тези изпитания въздействаха непосредствено върху здравето му и са свързани с причината за преждевременната гибел на нашия другар.

В годините на борбата в него се разкри дарбата на публицист. Страстните запомнящи се страници издаваха авторството му, ние го разпознавахме дори зад псевдонима. Още по-голяма е горчивината от загубата, защото загубихме не само жив свидетел на нашата най-нова история, но и започнал да се разкрива талант.

Андрей Владимирович Маликов попълни дългия списък на героите, паднали жертва през кървавия октомври 1993 г. Той завинаги остава в редиците на обикновените руски хора, безкористно излезли в защита на Отечеството, както са направили това в миналото Пересвет, Ослябя, Минин…

Именно той беше народът, а съдбата му е достойна частица от историята.
Историята на Руската държава.
Спи спокойно, скъпи приятелю.

Русия няма да те забрави.


Завтра, № 44, 29.10. 1996