Михаил Смолин

превод: Литературен свят

Борис Башилов (1908, г. Златоуст Челябинска област - 02.01.1970, Буенос Айрес, Аржентина) е руски емигрантски политически публицист и исторически писател.

Именно на него принадлежи знаменитият лозунг на първа страница на най-стария руски задграничен монархически вестник «Наша страна» - «След падането на болшевизма само Царят ще спаси Русия от ново партийно робство», изразявайки главната надежда на националната емиграция.

Борис Башилов не бил емигрант от първата вълна, неговото творчество започнало още в Съветския Съюз. Печата от 1924 г. В началото на 30-те г. вече бил автор на три книги «17 000 000 кучешки крачки. Книга за агитпробега от Свердловск до Москва», «Ледове и хора», «Флейта на бодростта». Но съветският Госиздат отказал да печата следващите му произведения, обяснявайки го уж с липсата на хартия. Едва след десет години успял да публикува следващата си книга.

Животът на Бориса Башилов рязко се променил по време на Втората световна война. Той застанал на борба с болшевизма, в бригадата на Камински; след войната останал в Мюнхен, под името Тамарцев. Тук написал няколко исторически повести: «В непознати морета и земи » - за това как руски мореплаватели търсели земята на Жуан де Гама в Тихия океан, «Младостта на руския Колумб» - за ръководителя на Руско-американската компания и «Необикновеният живот и приключения на Аристарх Орлов» - фантазия за чукотски крал в Китай.

Руският писател Борис Зайцев писал за прозата му следното: «Вие имате свой свят, своя любов, пишете добре и умеете да разказвате за онова, което е скъпо за сърцето Ви. Дарбата Ви е несъмнена и много руска. Вие, разбира се, сте изцяло руснак, това се вижда веднага…»

След войната той бил член на НТС и секретар на издателство «Посев», но през 1948 г. скъсва с тази организация и се преселва от Германия в Аржентина и започва да сътрудничи на вестник «Наша страна», издаван от Иван Солоневич.

От 50-те години нататък писателската дейност на Борис Башилов е свързана с руски аржентински издателства, в които се печатали неговите историко-политологически етюди: «Пламък в снеговете: митове за руската душа и руския характер» (1950), «Записки  на избягалия от «неистинския» социализъм» (1951), «Митът за руския «свръхимпериализъм»», «Незаслужена слава (Мисли на вътрешния емигрант за антинационалната роля на интелигенцията)», «Десни и леви, близки и далечни (Идейни основи на десния и ляв мироглед)», «Унтерменши, морлоци или руснаци (Наблюдения на вътрешния емигрант)» (1953) и други. Но главния труд на Борис Башилов станал «История на руското масонство» в девет тома, публикувана през 1950-60-те г. и преиздадена в Родината в 1992-1995 г.

Борис Башилов бил близък на Иван Солоневич, на историческите му виждания,  историческия му патос за величието на Русия и оскъдността на либералните исторически съчинения. Затова е разбираемо, че Борис Башилов активно участвал във вестника на Ивана Солоневич «Наша страна» и печатал книгите си в неговото издателство. Така, книгата «Пламък в снеговете», замислена като първа от трилогия, посветена на Московска Рус, прилича по строеж и стил на книгата на Иван Солоневич «Народна Монархия». Явно е, че той е изпитал силното влияние на политическия ум и смелата публицистика на Иван Солоневич…

Политическо съзнание се отнася към знанието на образованите хора. Тази област е много сложна и конфликтна. И може би няма в света по-несъзнателен и вътрешно разделен слой от руснаците, - несъзнателен не в смисъл на невнимание към политическите въпроси, а в смисъл на крайно ниско осъзнаване на политическия си избор.

Всеки човек, отнасящ себе си към образованите, има своя Русия, свое възприятие за политическите идеали на Родината. Това политическо разединение на руския образован слой стана трагична катастрофа през XX век. Нацията престана да се самоидентифицира като общество от съмишленици, като психологическо и политическо братство.

Подобно разделение може да бъде преодоляно, само ако се изяснят политическите идеали, исторически формирали лицето на нацията и руската държавност. Емиграцията, много преживяла и премислила след революцията, отделяла много внимание на тази работа. Работе, в която Борис Башилов бил един от най- активните участници.

Той сътрудничи на такива издания като «Знаме на Русия», «Жар Птица», «Владимирски вестител». Създава свое издателство «Рус». През 1950-те години активно участва в работата на Руския Имперски Съюз-Орден (Началник Н. И. Сахновски). Издава алманаха «Минало и бъдеще» (излезли десет броя).

Борис Башилов е погребан в гробището Сан Мартино.

23.02. 2007 г.