Александър Мезяев

превод: Татяна Любенова

Арестът на 26 май на генерала от армията на босненските сърби Ратко Младич поставя въпроси не само от политическо и морално естество, но особено - от правно. Именно за тях сега премълчават, защото несъстоятелността на обвиненията против генерала бият доста на очи.

Всички отбелязват, че върху Белград е оказван натиск, превръщайки предаването на Р. Младич в условие за приемането на Сърбия в Европейския съюз. Намират се и изисквания от международно-правен характер, чийто последствия са много по-сериозни, отколкото неприемането в ЕС.

През февруари 2007 г. Международният съд към ООН излезе с решение, съгласно което Сърбия беше провъзгласена за нарушител на Конвенцията за забрана на геноцида и наказанията за него от 1948 г. Един от пунктовете в решението гласи: “Да се признае Сърбия за виновна в нарушение на Конвецията във връзка с това, че тя досега не е предала Р. Младич, обвинен в извършването на геноцид, в Международния трибувал за бивша Югославия.” За този пункт са гласували всички съдии на Международния съд (за съжаление и руският съдия); “против” е гласувал само съдията на Сърбия. Решението било прието без всякакви правни основания, тъй като Младич по това време не е бил арестуван и Сърбия не би могла да го предаде, да не говорим, че въобще Съдът не е имал доказателства за това, че Младич се намира на територията на Сърбия. Но решенията на Международния съд към ООН имат своя особеност - ако те не бъдат изпълнени, към държавата могат да бъдат предприети санкции, с цел да бъде принудена тя да се подчини. През всичките последни години Сърбия се намира под заплахата от такива санкции.
В нарушение на елементарните норми на международното право, генерал Младич още през юли 1996 г. вече е бил осъден задочно от Хагския трибунал. Работата е в това, че чл. 61 от Правилата по процедурата на МТБЮ допуска провеждането на някои специални процедури за издаването на международна заповед за арест. Процедурата предвижда изслушване на обвинението без присъствието на обвиняемия и без негов адвокат. Формално присъства “защитник”, но това не е адвокат, който е избрал обвиняемият, а е назначен от самия съд. Ясно е колко струва такова “представляване на интересите на обвиняемия”. През юли 1996 г. Международният трибунал излиза с решение, че има всички необходими доказателства, че Радован Караджич и Р. Младич са извършили най-тежки международни престъпления.
Тази “специална процедура” позволява впоследствие да се използва името на Младич, за да се “докаже” вината на други обвиняеми.

Още в самото начало в дейността на МТБЮ била приета като норма правната теория за “за съвместни престъпни действия”. Тази теория е като “оръжие за масово поразяване” за сърбите и е въведена в оборот изключително, за да бъдат осъдени обвиняемите, по отношение на които няма никакви доказателства за личната им вина (включително тези, които не само не са участвали в дадено престъпление, но даже и не са знаели, че е извършено).

Първият вариант на Обвинителния акт против Р. Младич е подписан през 1995 г.Важно е да се отбележи, че това е направил съдията-мюсюлманин Ф.Риад от Египет. Това, че за лице, обвинено в убийството на мюсюлмани, обвинителният акт е утвърден от съдия-мюсюлманин, има ярки последствия.

Съдия Риад е толкова откровено пристрастен, че утвърждава доста повече неща, от това, което е изисквало обвинението. Внимателното сравняване на поисканите обвинения от прокурора и утвърдените от съдията решения показват, че съдията по собствена инициатива е добавила някои факти или “творчески ги е развил”. Например, той е добавил , че пленените били разстрелвани на “неголеми групи” (това има значение за доказателствата при установяването на умисъл в сравнение с един масов разстрел) или пък, че разстрелите продължили повече време, отколкото указаното в обвинението на прокурора.

Впоследствие обвинителният акт срещу Младич е променян нееднократно. Отначало го обединяват с обвинителния акт срещу Караджич, след това го отделят (след арестуването на Караджич през 2009 г.). Изменения по същество за последен път са правени през 2002 г.

И ето сега изплуват интересни детайли. Новото изменение на текста - при това радикално! - е станало…на 10 май, тоест две седмици преди ареста на генерала. Удивително провидение!

Новата версия на обвинителния акт срещу Младич е утвърдено от съдия Алфонс Ори от Холандия, който е утвърдил измененията в обвинителния акт срещу Младич и през 2002 г. и който се е специализирал в преследването на сърби и оправдаването на албанци, изтребващи сърби. (А.Ори е осъдил вече не малко сърби, основно босненски, в това число и председателя на сръбския Парламент М. Краишник, и е оправдал палачът на косовските сърби Р. Харадинай. Така че организаторите на разправата с Младич, могат да му се доверят.)

Главното е, че сега генералът е обвинен за участието не само в едно , а в четири “съвместни престъпни действия”. Първото е - за етническа чистка, чрез насилствено изселване на босненските мюсюлмани и хървати от територията на Босна, което получава квалификация геноцид. Другите “съвместни престъпни действия” са свързани с терор срещу гражданското население в Сараево, вземането на заложници от персонала на ООН през май-юни 1995 г. и “геноцид” в Сребреница през юли 1995 г.

Последният вариант на обвинителния акт съдържа 11 пункта обвинения в геноцид, престъпления против човечността и нарушаване на законите и правилата на войната.

Ако внимателно проучим обвинителният акт, ще видим с какви бели конци е съшит той.

Например, Р. Младич е обвинен в завземането на Сребреница и унищожаването на мирното население. Но, ако погледнем датите, указани в самия обвинителен акт, ще видим, че нападението срещу Сребреница започва на 2 юли и завършва на 11 юли. Тоест, завземането на малкия градец е продължило цели 10 дни! С други думи, Сребеница е била бастион на въоръжената съпротива, а не мирен населен пункт, както тръби за това пропагандата. Това срамежливо се признава и в самия обвинителен акт. Но след това той напълно губи логиката си: след завземането на Сребреница, всички загинали са обявени от Хагския трибувал за цивилни лица! (Обвинението през цялото време повтаря “момчета и мъже”).

Ясно е, че се сблъскваме с откровена лъжа.

Всъщност в обвинителния акт се съдържа и информация, показваща, че генера Р. Младич е действал в съответствие с нормите на международното хуманитарно право ( тоест, правила, действащи във време на въоръжен конфликт). Така, изведеното от зоната на военните действия население се явява не като доказателство за престъпление, а обратно - изпълнение на неговите задължения, съгласно Женевската конвенция за защита жертвите на войната (чл. 50) и Вторият допълнителен протокол към нея (чл. 17).

Не са малко фалшификациите и в цифрите.

В своите мемоари бившият главен прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте постоянно говори за “осем хиляди убити мюсюлмански мъже и момчета”, всеки път, когато споменава името Сребреница, макар и прекрасно да знае, че в официалните обвинения е назована цифрата седем хиляди. Средствата за масова информация упорито повтарят цифрата осем хиляди убити в Сребреница. С течение на времето цифрата все повече се раздува - независимо от това, че се появяват все повече информации, че никакви осем, седем и други “хиляди” разстреляни не е имало. Дори ако намерят нови погребения, то в тях лежат убитите по време на бойните действия. И тук е особено важно да припомним факта, че войната започната именно от мюсюлманите.

По време на международната конференция по общите дейности на МТБЮ в руската Академия на науките през март 2009 год., експертът Л.Симич, лично провеждал патологоанатомичните изследвания на погребаните в Сребреница, доказва, че за никакви цивилни лица не може и дума да става - това са само участници в бойните действия, а действителната цифра на загиналите не превишава 1500 души. Друг участник в конференцията, българският учен Ж. Чивиков, оповестява пред световната общественост подробен анализ на съдебните доказателства за геноцид в Сребреница,представени в МТБЮ.
В края на 2010 г. излиза книгата на Ж. Чивиков “Главният свидетел”, където ярко са показани машинациите на Хагския трибунал с така наречения “геноцид в Сребреница”.

Има и други доказателства за чудовищните фалшификации на обвиненията против босненските сърби.

Не е случайно, че в редица страни на Европа са приети закони, забраняващи да се оспорват “фактите на геноцида, установени от международните съдии”! Да се оспорва е забранено, даже ако имаш доказателства за произведените от тези съдии фалшификации. Ще бъдеш наказан - дори и със затвор! - заради самият акт на оспорване , а твоите доказателства дори няма да бъдат разгледани. Казват, Res Judicata. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Целият обвинителен акт срещу генерал Ратко Младич във висша степен е лъжлив документ, скалъпен крайно непрофесионално…

Отчитайки гореказаното, позицията на Русия, като постоянен член на съвета за безопасност при ООН, би могла да бъде по-принципна, отколкото да изказва надежда, че “предстоящия съдебен процес по отношение на Р. Младич ще бъде справедлив и непредубеден”.

http://www.fondsk.ru/ 30.05.2011