МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪД ЗА БИВША ЮГОСЛАВИЯ (МСБЮ) Е ОКСИМОРОН

Румен Воденичаров

Войните за независимост раждат национални герои. Това са хора, пренебрегнали кариера и семейно щастие и загинали  заради висока  цел, с която ще ги помнят техните благодарни потомци. Разпадането на Югославия в края на миналия век беше съпроводено с проливане на много кръв от два братски славянски народа. В тази гражданска война и сърби, и хървати имаха начело политици и военни, които станаха символи и национални герои. Ако за хърватите в Босна и Херцеговина това стана  генерал Анте Готовина, то за сърбите - това са Радован Караджич и генерал Ратко Младич. За съжаление сме свидетели как в еднополюсния свят героите се принасят в жертва на новия световен ред. Тези, които водят войните си от въздуха, които продължават да убиват беззащитни цивилни в Афганистан, Пакистан и Ирак и Либия, си позволяват да говорят за геноцид и нарушаване на човешки  права във войните на Балканите.

Тези дни целият слугинаж на Съединените щати ликуваше.

Ликуваше самият черен президент Обама, защото геополитиката  на САЩ на Балканите завоюва най-непокорната страна.

Ликуваше подпалвачът на войната на ЕС срещу Либия президентът на „люлката на демокрацията” Франция Никола Саркози.

Ликуваше президентът на Сърбия Борис Тадич за „страницата, която вече е затворена” с предаването на генерал Ратко Младич на МСБЮ.

Ликуваше самият Генерален секретар на ООН Банки Мун.

Ликуваше, разбира се , българският министър на външните работи Николай Младенов ведно с работодателя си Б.Б.

След като глобалистите убиха Слободан Милошевич, след като Войслав Шешел и Радован Караджич вече години чакат присъди в Хага, дойде ред и на предателството към генерал Ратко Младич.

Що за съд е този в Хага? Заглавието му е доста дълго, но става въпрос за съдене на хора, извършили военни престъпления, които се състоят (Забележете!) : „в нарушаване обичаите на войната, геноцид и престъпления срещу човечността” Доста мътна формулировка, защото за „ обичаи” при  водене на война изобщо не трябва да се говори, а и „човечност” е едно, а „човечество” е съвсем друго. Преди седмица американски безпилотни „гарвани на смъртта” убиха 12 деца в Афганистан, а преди това сина и внуците на Кадафи. Това престъпление срещу какво е?

Самото изброяване на възможните обвинения към затворниците в МСБЮ е един оксиморон. В една гражданска война няма невинни. Всички участници вършат нарушения, за които в мирно време биха били съдени. Дали ще избиеш 8000 мюсюлмани в едно село или 8000 сърби поотделно в сръбски села е едно и също престъпление, защото става въпрос за цивилни, които не могат да окажат съпротива.

Но за съда в Хага клането в Сребреница е геноцид, а акциите на АОК и бомбардировките на НАТО в Сърбия са съвсем по „обичаите на войната”. Затова генерал Ратко Младич е „касапинът”, а Хашим Тачи и тези, които разрушиха мостовете на Дунава, са борци за независимост   и миротворци. Отвращаваща логика!

„Международният съд за бивша Югославия е най-голямата глупост  в края на ХХ век”- казваше Ратко Младич, когато узна за заповедта за ареста му. И той имаше следните основания:

- съдът е създаден през май 1993 год. с Резолюция на Съвета за безопасност на ООН. Но СБ не е създаден с функция да преследва и частни лица т.е. този съд с негово решение е НЕЛЕГИТИМЕН. Затова е и временен. Работата му трябваше да привърши в 2010 г. Но заради липсата на  обвиняемите №162 ген. Ратко Младич - военен ръководител на босненските сърби и №163 Горан Хаджич -, мисията му се налага да бъде удължена.

- До този момент са завършили 142 процеси, 92 от които са срещу сърби. Веднага проличава, че съдът в Хага е тенденциозен. Самият факт, че главни свидетели на обвиненията срещу Милошевич бяха членове на терористичната организация на косоварите АОК, оправдава както нейната, така и на нейния лидер дейност. „Сега остава  само да се присъди на Хашим Тачи  Нобеловата награда за здравеопазване” - казват сърбите, намеквайки за търговеца на човешки органи.

- При изброяване на престъпленията, които ще преследва МСБЮ предвидливо не е включено престъплението „агресия срещу суверенна държава“, защото американски (и европейски) генерали и политици веднага биха се оказали на подсъдимата скамейка.

Самият ген. Ратко Младич неведнъж е заявявал : „ Веднага ще отида в Хагския трибунал, ако там дойдат доброволно генералите, които бомбардираха Виетнам, а след него и Югославия.”

Списъкът на американските военни авантюри и престъпления е внушителен. През 2002 г. след подписване на Римския договор в Хага заработи нов наказателен съд за военни престъпления с 15 съдии. Този път не само за Югославия и с постоянен статут. Но странно , блюстителите на човешките права Съединените щати оттеглиха подписа си. Китай и Индия ги последваха. Случайно ли е това? Не, разбира се. САЩ, които имат 550 военни бази по цялото земно кълбо, предпочитат сключване на двустранни договори, съгласно които  американски военнослужещи са ненаказуеми на чужда територия. Така ще бъде и при нарушаване на българските закони и „човечността” на наша територия. Да му мислят полякините, след като патологичната русофобия на техните политици ще доведе до разполагане на американски сухопътни части на територията на Полша.

С ареста и предаването на генерал Ратко Младич, в преследване на призрачната интеграция в европейското  семейство, сръбското правителство извърши поредното национално предателство. Сръбският президент Борис Тадич много добре знае, че  генерал Ратко Младич няма да се завърне жив от Хага и вече настоява Брюксел да посочи точната дата за започване на преговорите с ЕС за това „съдбоносно решение”. „Сърбия го заслужи“- казва от името на всички сърби купеният от англосаксите  политик. Залавяйки и предавайки на международния съд този военнопрестъпник, ние показахме, че сме правова държава”.

Морковът, който се показва днес на Сърбия, вече шеста година се показва на Хърватска - най-подготвената балканска страна - кандидатка за членство в ЕС.

Правителството на Стипе Месич предаде и техния национален герой генерал Анте Готовина, но въпреки това въпросът с членството не напредва. Натрапва се мисълта, че англосаксите ще покажат  тоягата на сърбите и за следващото предателство - признаване на историческата сръбска земя Косово за независима държава.

Ако бъдем както винаги оптимисти, то ще трябва да очакваме продължаване на националните предателства от правителствата на държавите от  бивша Югославия. Морковът ще се редува с тоягата на САЩ и ЕС. Но демонстрациите в Белград и Нови сад в защита на генерал Ратко Младич, срещу обричането му на смърт в Хагския затвор поради влошеното му здраве, показват, че гневът на сръбските патриоти няма да затихне.

Търпението на сръбските политици за членството в ЕС едва сега започва. Но търпението на сръбските патриоти вече се изчерпва. Не е изключено да бъдем свидетели на още едно добре организирано държавно погребение в Белград като това на Зоран Джинджич.