Аугуст Коцебу
Аугуст Фридрих Фердинанд фон Коцебу (August Friedrich Ferdinand von Kotzebue) (1761-1819) е немски писател, политик и общественик. Автор на драми, романи, разкази, исторически, публицистични съчинения, мемоари. Монархист. Критик на либерализма. Роден във Ваймар (Саксен-Ваймар-Айзенах) на 3.05. 1761 г. Учи право в университетите на Йена и Дуйсбург. Адвокат по професия. През 1781 г. пристига в Санкт Петербург, където служи като секретар на генерал-губернатора фон Бауер, от 1783 г. служи в Остзейския край, получава дворянство. Член на Ревелския магистрат (1785). През 1787 г. издава събраните си съчинения („Kleine Gesammelte Schriften”, Лайпциг). През 1790 г., след смъртта на първата си жена - дъщеря на генерала на руска служба фон Есен, излиза в оставка. В периода 1798-1800 г. е директор, режисьор и драматург на придворния „Бургтеатър” във Виена и на театъра във Ваймар. През 1800 г. се връща в Русия и през същата година за кратко е заточен в Сибир (град Курган, Тоболска губерния). Помилван наскоро след това от император Павел (който прочел драмата му „Придворният кочияш на Петър III” и бил във възторг от нея), той получава имение в Естония, става придворен съветник и оглавява Императорския немски театър в Петербург (1800-1801). От 1802 г., след смъртта на Павел, отново излиза в оставка, живее в Германия (Берлин), където се проявява като противник на романтизма и „Млада Германия”. Издава от 1803 г. драматичния алманах „Almanach dramatischer Spiele”, който просъществувал цели 18 години. Редактира ежеседмичника „Ernst und Scherz” (през 1803-1806, заедно с Гарлиб Меркел). През 1803 и 1804 г. пътешества във Франция, Лифландия и Италия. През 1806 г. започва работа над най-древната история на Прусия („Preussens ?ltere Geschichte”, Рига, 1808-1909). По време на подчиняването на Прусия от Наполеон бяга в Естландия, откъдето воюва с французите с перо. През 1813 г. се присъединява към руската главна квартира и издава в Берлин вестник „Руско-немски народен лист” („Russisch-deutsches Volksblatt”, 1813). Назначен за руски генерален консул в Кьонигсберг. От 1817 г. работи в министерството на вънншните работи на Русия и се счита за командирован в Германия, с 15000 рубли годишно. В качеството си на руски дипломат представя на император Александър I ежемесечни отчети за общественото, политическото, статистическото, финансовото положение в Германия. С издаването във Ваймар и Манхайм на „Литературен ежеседмичник” („Literarisches Wochenblatt”) си спечелва яростната омраза на демократите. Коцебу е убит с кинжал в дома си в Манхайм (Баден) на 23.03. 1819 от студента-либерал Карл Лудвиг Занд (1795-1820), който вижда в писателя „враг на свободата” и поддръжник на самодържавието. Изследователят Всеволод Сахаров в статията си „Поетът и „децата на вдовицата” (2003) пише: „Немския студент Карл Занд бил масон (най-вероятно илюминат от ложата на баварския орден на Адам Вайшоп) и в пълно съответствие с устава на революционната клонка на ордена заклал немския писател-масон Аугуст фон Коцебу като предател, нарушител на клетвата, слуга на тиранина - руския император.” Коцебу е най-известният драматург в Германия от края на XVIII век; изключително популярен в Европа, включително в Русия, в края на XVIII и първата четвърт на XIX в. Литературното му творчество е огромно (само драматичните му произведения са 211). Пише комедии, трагедии, исторически драми, опери, фарсове, водевили. В сценичните си произведения защитава семейния морал и традиционните ценности. Пиеси: „Човеконенавистничество и разкаяние” (трагедия, „Menschenha? und Reue”, 1789, играна десетки години на всички европейски сцени), „Индианци в Англия” (комедия, „Die Indianer in England”, 1789); „Клеветник” (1798), „Девата на слънцето” (трагедия, „Die Sonnenjungfrau”, 1791), „Брат Мориц, чудакът” (комедия, „Bruder Moritz, der Sonderling”, 1791), „Син на любовта” („Das Kind der Liebe”, 1791), „Бедност и великодушие” (1795), „Испанци в Перу” (1796), „Самопожертвувание” („Der Opfertod”, 1798), „Хуситите в Наумбург през 1432″ (1802), „Немска провинция” (комедия, „Die deutschen Kleinst?dter”, 1803). Критикува Гьоте и Шилер, просветителите и френската революция (комедия „Женският якобински клуб” - „Der weibliche Jakobinerklub”, 1791, и др.). Комедиите му („Провинциалисти”, „Хитрините на пажа”, „Двамата Клингеберг”, „Козел”), са написани живо, диалогът и действието са динамични, интигата - напрегната, те показват необикновения комедиен талант на драматурга. Най-доброто произведение на Коцебу в този жанр - „Провинциалисти” (1802) - открива пътя на много немски комедии. Пише стихове (през 1818 г. излизат 2 тома негови стихове), създава 10 романа („Щастието е само мечта, или страданията на ортенбергско семейство” - „Leiden der Ortenbergischen Familie”, 1785, и др.), новели, повести: „Мария Салмон, или Тържество на добродетелите” („Marie Salmon, oder der Triumph der Tugend”, 1780-те), „Опасен залог”, както и исторически произведения: „Най-древна история на Прусия”, „Свитригайло, Великият княз литовски, или Допълнение към историята литовска, руска, полска и пруска” („Switrigail, ein Beitrag zu den Geschichten von Litthauen, Russland, Polen und Preussen”, 1820). Автобиографична проза: „Моето бягство в Париж през зимата на 1790 година” (1791), „За моето пребиваване във Виена” (1799), „Достопаметна година от живота на Аугуст Коцебу, или заточението му в Сибир и завръщането му от там, описано от самия него” („Der merkw?rdige Jahr meines Lebens”, 1801). Автор и на мемоари: „Записки за убийството на Павел I”. Член-кореспондент на Академията на науките в Петербург (1815). Родоначалник на руското разклонение на дворянския род Коцебу. Неговите 12 сина остават в Русия и се изявяват с голям успех на различни поприща. Най-известните от тях са мореплавателят Отон Коцебу, генерал-лейтенатът и сенатор Мавриций Коцебу, военачалникът и държавникът граф Павел Коцебу, посланикът в Дрезден и Берн и преводач Вилхелм Коцебу, художникът Александър Коцебу. Всичките му пиеси са издадени в 28 тома (Лайпциг, 1797-1823); пълни събрани съчинения на писателя излизат в 40 тома (Лайпциг, 1840-1841). В пиесите на Коцебу са играли най-добрите руски актьори - В. А. Каратигин, С. Ф. и П. С. Мочалови, М. С. Шчепкин, А. С. Яковлев и др.
Публикации:
Проза:
